Джани Родари
Бездомната котка

Веднъж бездомна котка попаднала случайно в компанията на салонни котки, които се събирали на един балкон в столицата, точно срещу Колизея. Там били дук Сориано, Сиамската дукеса, принц Д’Ангора, барон Мичо Мичетини от Рока Мича и много други благородни котки, в луксозни тоалети и отрупани с ордени, парфюмирани и сресани, дори и кинозвездите можели да им завидят.

Тези важни котки, при вида на бездомника, сбръчкали носове с отвращение.

— Как лошо мирише — възкликнала дукесата. — Извинете, но не бихте ли могли да си пръснете малко одеколон?

— И малко грация — добавил граф Де Гатис, като си наместил монокъла, — не може ли да си напомадите мустаците? Смятате ли, че така трябва да изглеждате, когато се намирате сред изискани хора? Погледнете какви нокти! Защо не отидете на маникюр?

Бездомникът почувствал, че се изчервява от срам, но за щастие другите не можели да забележат това, защото козината му била черна. Ала точно в този момент една мишка надникнала на терасата със сладката си сива муцунка.

При вида на страшния враг, дук Сориано, граф Де Гатис, баронеса Гата Пелагати ди Минервино и всички останали благородни личности се втурнали да бягат с мяукане.

— Да се спасява, който може! Помощ, повикайте пожарната, полицията! Загубени сме! Революция!

Бездомният котарак със скок сграбчил мишката и я погълнал на един залък.

След туй, ближейки мустаци, се опънал на слънце на терасата, където останал сам и се изсмял:

— Виж ги ти, тези богаташи: толкова са свикнали храната да им идва на готово, че не са способни да подгонят една мишка, даже само като я видят, се разбягват уплашено. Толкоз по-добре: сега аз съм господар на терасата.