Джани Родари
Историйки

Идват ми наум толкова историйки…

Например:

Гробището на запетайките. Там са погребани всички сгрешени запетайки, задраскани от синия молив на учителя;

Теменужки на северния полюс. Това би била историята на един празничен ден, толкова щастлив, че дори и ледовете разцъфтяват. Може би става дума за деня, в който мирът ще се възцари за всички и завинаги;

Сбърканите глави. Тази ще бъде яка: ако сбърканите глави, онези, пълни с объркани идеи, можеха да се отвъртат и заменят, както правим това с изгорелите крушки;

Без паспорт. Това може да бъде история за пролетта, която пътува от единия до другия край на света, без да се нуждае от паспорт; тя пренася своите цветя, своите бури, облаци и хубави дни, без да плаща мито;

Дворец за чупене. Тази история ще ви хареса със сигурност: да се построи дворец, пълен с неща за чупене, и децата да бъдат канени в него веднъж седмично с позволението да чупят всичко, включително и стените; вярвам, че така те ще се разтоварват и после вкъщи ще бъдат по-внимателни към чупливите предмети;

Паметник от сняг. Тази история може да се разкаже така: „Попитали един голям човек: «Когато умрете, какъв паметник искате: от бронз или от манна небесна?». «Направете го от сняг», отвърнал големият човек, «слънцето ще го стопи и той няма да хвърля сянка върху вас.»“;

Лепило за пощенски марки. Изумително изобретение: пощенски марки с ментово лепило, с бадемово лепило, с ягода или касис, да бъдат близани като бонбони. Каква печалба за пощите! Малките деца ще казват: „Тате, ако съм послушен, ще ми донесеш ли марка «хиляда вкуса»?“.

Ето такива историйки знам сто, хиляда… Някой ден ги разкажа от първата до последната.