Джули Гарууд
Бърз триумф (8)

Шеста глава

Резултатите от последното социологическо проучване бяха плачевни за конгресмен Митчъл Рей Чембърс. И за всичко беше виновен Ейдън Медисън. Ако беше поел топката и му бе дал толкова, колкото искаше за земята, в близко бъдеще хотелът щеше да бъде построен. А негодникът провали всичко само защото политикът се бил отметнал от дадената дума.

„Жалко, самолюбиво копеле — мислеше си Митчъл, обзет от ярост. — Как можа да се откаже от сделка, която впоследствие щеше да му донесе милиони долари…“

От самото начало беше очевидно, че Спенсър Медисън беше този, който държеше на хотела. Просто беше принуден да последва брат си, когато онзи напусна срещата. Чембърс беше убеден, че ако Ейдън излезеше от играта, Спенсър щеше да се съгласи веднага на преговори и да задвижи проекта. В края на краищата парцелът беше първокласен.

Хотелът нямаше да е толкова важен за конгресмена, ако кметицата на Фолсбъро не бе взела страната на Медисън и не бе раздрънкала на всички, че той щеше да им донесе нови работни места и прилив на свежи пари. Не пропусна и да обвини Чембърс, че лично е провалил сделката, а заедно с нея и надеждите и мечтите на местните за по-добро бъдеще. Пред тях тя можеше да се възмущава колкото си иска заради пропуснатите ползи, но след като имаше намерение да играе срещу него на предстоящите избори, нещата ставаха много сложни. Вероятно сега подскачаше от радост заради неочаквания късмет, който Чембърс тикна в ръцете й от едната глупост…

С продажбата на мястото той бе на път да изиграе най-силния си предизборен коз, а вече не можеше да извлече никаква полза от случилото се. Оставаше му само един начин да очарова отново избирателите…

Трябваше да намери път към Ейдън Медисън.