Джули Гарууд
Бърз триумф (28)

Двадесет и шеста глава

— Ти си първородната — поясни Ейдън.

— Какво означава това? — недоумяваше Корди.

— Когато си навършила двайсет и една, си наследила двайсет процента от акциите на „Мерик“. Такава е била волята на Мерик. — Той поклати глава и продължи: — Никога не съм виждал подобно нещо. Не мога да си обясня защо старият се е разпоредил така със състоянието си. И вероятно никога няма да разберем.

— Двайсет процента не звучи много — намеси се в разговора Джак, — но всъщност е една огромна част. Оценява се за милиони. Симон е наследила своя дял от акциите от майка си Алис. Искала е да се възползва от привилегиите, но не и да носи отговорност, затова прехвърлила управлението им на баща си. Според завещанието, ти получаваш двайсет процента от нейните, което е достатъчно да изгуби мажоритарния контрол.

— И точно затова тя или някой от семейство Рейбърн иска да те премахне от пътя — обобщи Алек.

— Някой от семейството ли? Не — възрази Корди. — Симон не би разказала на никого за мен. Омъжила се е за баща ми с фалшиво име. Тогава се е наричала Натали Смит.

— Била е бременна с теб, когато са се оженили, нали? — попита Джак.

— Да, така е било…

— Извадила си късмет, че не се е опитала да направи аборт — отбеляза Алек.

Корди седна на ръба на стола с изправен гръб и сложи дясната ръка в скута си. Мисълта за Симон предизвикваше тръпки по кожата й.

— Каза ми, че е искала, но било късно. Била вече в петия месец.

В продължение на няколко минути никой не каза нищо, после се обади Алек:

— Хубаво е, че не е била наблизо, когато си била още дете. Не мога да си представя какъв би бил животът ти.

— Не разбирам как баща ти не е прозрял истинската й същност — учудено я изгледа Джак.

— Сигурно е бил заслепен от любов — отвърна тя. — Обичаше я почти до деня на смъртта си.

— Звучи ми по-скоро като мания — отбеляза той.

— Синовете на Симон я обожават — каза Корди. — А и тя изглеждаше луда по тях на бала. — Усмихна се и добави: — Докато не съсипах вечерта й.

Ейдън се засмя.

— Наистина успя.

— Момчетата са все още тийнейджъри, но вече са подготвени от Джулиън Тейлър — обади се Алек. — Очевидно той смята, че по-големият от тях е първородният.

Джак потупа разпечатаните страници, които лежаха на масата.

— От начина, по който аз разчитам този сложен документ, който между другото звучи така, сякаш е писан през Средновековието, разбирам следното… Когато си навършила двайсет и една, ти не само си станала равноправен съсобственик на компанията, но изцяло си променила структурата на управлението й.

— Но дали се явявам законен наследник, след като тя е използвала фалшива самоличност, когато се е омъжила за баща ми? — усъмни се Корди.

— В завещанието няма никакви допълнителни условия — поясни Ейдън. — Първороден означава първото дете, родено от Симон.

— А синовете й няма ли да го наследят?

— Не — отговори й Джак. — Сигурен съм, че ще получат недвижима собственост и много пари, а вероятно и други придобивки, но не и акциите от гиганта „Мерик“.

— Не можеш да ги продадеш или да се откажеш от тях — уведоми я Алек. — Остават при теб завинаги.

— Ами ако не предявя претенции към тях?

— Вече имаше два опита за убийство срещу теб — намеси се Ейдън. — Мислиш ли, че ще спрат дотук? Можеш да бягаш и да се криеш, или да влезеш в офиса на Джулиън Тейлър, да хвърлиш ДНК теста на бюрото му и да му кажеш, че ще съсипеш него и цялото му семейство. А аз ще бъда щастлив да ти помогна да го направиш.

— И на Симон да й се размине, така ли? Та тя изпрати този тип да ме убие…

Алек поклати глава.

— Остави ние да се погрижим за това.

Джак се изправи и се протегна.

— Лиъм има идея как да ускорим нещата — съобщи той. — Просто изчаква подходящия момент. Тогава ще го обсъдим.

Тя искаше да говорят още сега, но двамата вече се готвеха да си тръгват. Ейдън ги изпрати до вратата, заключи след тях и я последва в спалнята й. Свали връзката й, за да може да съблече халата, когато я обърна към себе си и каза:

— Позволи ми да ти помогна да се приготвиш за лягане.

— Вече съм готова — възрази тя.

— Не, не си.

Смъкна халата й и започна да разкопчава горнището на пижамата. В следващия момент дрехата й вече лежеше на пода. Тя остана чисто гола, докато Ейдън беше напълно облечен. Въпреки това не се усещаше неловко, защото начинът, по който я гледаше, я караше да се чувства красива. Ръцете му галеха пълните й гърди, докато зърната им се втвърдиха. Целуна я бавно, спокойно, сякаш разполагаше с цялото време на света. Усети, че бе започнала да трепери, и прошепна:

— Сега вече си готова. Лягай в леглото, Корделия.

Тя се подчини и се опита да придърпа завивките, но той не й позволи. Наблюдаваше го, докато събличаше дрехите си, после бавно покри тялото й със своето. Кожата му беше гореща.

Ейдън изстена при първия допир.

— Мислех за това през целия ден. Ти ме подлудяваш. — Дланите му се плъзнаха под коленете й и я повдигнаха към него.

Целуна всеки сантиметър от корема й, преди да се спусне надолу. Тя усети наболата му, еднодневна брада с вътрешната страна на бедрата си и изстена. Той продължи, докато прогони от съзнанието й и последната трезва мисъл. Тя го умоляваше да я доведе до края и се гърчеше в ръцете му, докато получи онова, което искаше…

Ейдън беше също толкова алчен. Корди не можеше да изброи колко пъти през тази нощ посягаше към нея.

— Ще ти липсвам, когато замина — прошепна тя.

Мина доста време, преди да й отговори:

— Да.

 

 

Ейдън не отпътува от града на другия ден. Тя реши, че за отлагането имаше някаква делова причина. Следващите четири денонощия не видя нито него, нито някой друг, освен персонала на хотела. Знаеше, че е още тук, защото го чуваше да излиза сутринта и да се връща много късно вечер. Но спеше в своето легло. Може би беше решил да стои настрана от нея. А и тя трябваше да направи същото, поне в мислите си, за да се подготви за Бостън.

Софи и Регън бяха потънали в работа и не й се искаше да ги притеснява. Не бяха длъжни да я забавляват. Разговаря с Алек няколко пъти. От Австралия все още нямаше новини. Беше споменал, че Лиъм имал идея как да ускори нещата, но не й беше обяснил в какво се състоеше тя. И реши, че ако не разбереше нещо днес, щеше да му се обади лично и да го попита.

Започна да се чувства като затворено в клетка животно. Стените на апартамента я потискаха и се улови да фантазира за различни начини, чрез които би могла да се измъкне навън поне за няколко минути.

Хубавото беше, че отоците на пръстите й спаднаха и вече можеше да пише на клавиатурата с две ръце. Получи имейл от един от докторите в институт „Гарвън“, който я уведомяваше, че бил прочел дисертацията й и останал много впечатлен. Задаваше й някои въпроси за проучванията й, както и за резултатите от оживената дискусия, която намирал за много забавна и предизвикателна. И след като размислил, решил да й предложи работа.

После й се обади Джейдън Мартин. Беше изпаднал в паника. След няколко седмици от летния семестър бил сигурен, че отново ще го скъсат по химия. „Откъде знаеш?“ — попита тя. Отговорът му беше прям: „Каза ми го самият преподавател“. Знаеше, че младежът беше умен, но мързелив, затова понечи да го попита дали изобщо си беше направил труда да отвори учебника, когато слушалката взе майка му и я помоли от името на сина си. Корди не можеше да й откаже и първият урок беше насрочен за пет следобед на следващия ден. В процеса на подготовката тя се обади на портиера да му поръча някои неща, сред които и книгата „Въведение в химията“.

Джейдън, подобно на повечето тийнейджъри, не ходеше никъде сам. Заедно с още три момчета се появи на вратата й петнайсет минути преди уговорения час. Всички носеха учебниците си и имаха нужда от помощ.

Ейдън беше на срещи през целия ден и единственото, за което мислеше, беше да се прибере у дома при Корделия. През последните няколко дни не бе разполагал с нито една свободна минута и искаше да прекара известно време с нея. Дори самото й присъствие го караше да диша по-леко. Убеждаваше се, че желанието да бъде близо до нея се дължеше на загриженост за безопасността й, но скоро дори самият той престана да вярва в тази заблуда.

Прибра се малко след шест. Влезе в апартамента и застина… Около масата във всекидневната бяха насядали четирима тийнейджъри с отворени тетрадки и учебници. Корделия стоеше пред малка черна дъска. Представи му приятелите на Джейдън и след като ги поздрави, той отиде в спалнята си да се преоблече. През цялото време не преставаше да се усмихва. Момчетата попиваха всяка нейна дума и това със сигурност не се дължеше на любовта им към химията. Изглеждаха толкова влюбени, че той се запита дали изобщо нещо от онова, което им говореше, стигаше до съзнанието им.

Когато се върна във всекидневната, учениците си бяха тръгнали. Дъската беше оставена в ъгъла, а Корделия събираше книгите и грижливо ги подреждаше в шкафа.

Алек пристигна минута по-късно.

— Току-що говорих с Лиъм — докладва той. — Ето какво предлага той. В петък Джулиън ще води Симон и Крейг на вечеря в Къщата на сенките. Той ще бъде там с оръжие и значка и когато станат да си тръгват, ще направи всичко възможно тя да го види как с помощта на чиста салфетка внимателно взема чашата й за вода. И после я слага в найлонов плик, което е особено важно да забележи. Помоли ме да ви предупредя, че това е капан за абсолютни идиоти, ала ако Симон гледа телевизия, ще се досети с каква цел го прави.

— Това ще я хвърли в паника — допусна Ейдън.

— Да видим какво ще предприеме — отвърна Алек.

— А Дженкинс проговори ли? — Споменът за пръстите на проклетото копеле около шията на Корделия за пореден път проблесна в съзнанието му и цялото му тяло се стегна от напрежение.

— Иска да сключи сделка.

— Каква по-точно?

— Сваляме обвиненията, а той ни разказва всичко, което знае.

Ейдън беше наясно, че зет му никога нямаше да се съгласи на нещо подобно.

— Ние, естествено, му се изсмяхме — продължи Алек.

Корди ги слушаше мълчаливо, докато изведнъж заяви:

— Мислех си… Всъщност ще го кажа направо. Трябва да се махна оттук поне за малко.

Ейдън поклати глава в категорично отрицание. Ала моментът не беше подходящ за подобна реакция. Тя се обърна към него и го сграбчи за ризата:

— Побърквам се! — пусна го и отстъпи крачка назад. — Престани да се усмихваш. Говоря сериозно. Наистина откачам… — Вдигна ръка пред лицето му и плъзна палеца върху показалеца си, докато почти се изравниха. — Само толкова ме дели от решението ми да напиша писмо на Лари, за бога. Само толкова, Ейдън.

— Кой, по дяволите, е този Лари? — попита я Алек.

Тя го изгледа свирепо.

— Лари рибарят. — Тонът й предполагаше, че всеки би трябвало да го познава.

Алек вдигна отбранително длани.

— Добре, ще измислим нещо.

Обещанието му я успокои.

— Благодаря ти — каза тя с цялото си достойнство, което успя да събере.