Джули Гарууд
Бърз триумф (26)

Двадесет и четвърта глава

Корди реши, че трябваше да се откаже от секса. И по-точно — от секса с Ейдън. Не че уточнението имаше някакво значение. Преди него не бе правила любов толкова дълго, че бе започнала да се опасява да не би нещо да не й е наред. Докарала се беше дотам, че да се пита дали не се е превърнала в нещо като женски евнух?

А сега се налагаше да устои на най-сексапилния мъж на света… Колко трудно би могло да бъде? За Великите пости миналата година отказа захарта и кофеина и изтърпя всички четиридесет дни без измама. Естествено, първата седмица беше кошмарна. Натисна я ужасно главоболие и така й личеше, че момчетата в училище бързо се връщаха обратно, щом я видеха да се задава по коридора. Ала в крайна сметка го преживя…

Но това не беше същото. Вече беше безполезно да повтаря старата мантра, че „всичко е останало в миналото“. Възможно ли беше да преодолее увлечението си, щом живееше с него? Разбира се, просто трябваше да стои настрана. Да се прибере в спалнята си и да затръшне вратата.

О, кого заблуждаваше? Дори мисълта за докосването на ръцете му я оставяше без дъх. Еротичните думи, които шепнеше в ухото й, още повече я възбуждаха и сгорещяваха спомените й…

Да, нещата се бяха объркали и тя не знаеше какво да прави. Той не й бе обещавал нищо, а тя нямаше никакви очаквания за съвместно бъдеще. За него това беше само необвързващ секс, а най-лошото беше, че и тя нямаше нищо против.

Наближаваше полунощ, когато се отказа от опитите си да заспи. Беше се мятала и въртяла толкова дълго, та имаше усещането, че лежи върху буре с барут. Вероятно беше заради кофеина, който беше погълнала през деня. Това беше причината да не можеше да заспи. И, естествено, по никакъв начин не бе свързано с факта, че Ейдън още не се бе прибрал у дома. У дома ли? Нима беше започнала да нарича жилището му свой дом?

Отиде във всекидневната и включи телевизора. Измисли съвсем прост план. Щеше да превключва каналите, докато попадне на нещо досадно, като голф или риболов, и постепенно ще се унесе.

Ала кой да допусне, че съветите за правилното чистене на сома можеха да се окажат интересни? Следващата програма обаче щеше да свърши работа. „На риба с Лари“ беше точно онова, което й трябваше. Всички в шоуто шептяха, за да не плашат животинките. Беше ужасно скучно. Постепенно се унесе, но се събуди посред нощ. Намираше се в силната прегръдка на Ейдън в неговото легло. Той ухаеше чудесно, тялото му беше стегнато и топло… И тя отново го пожела. Беше достатъчно само да го целуне по врата отстрани, точно под ухото, и да прошепне името му. Той свърши останалото. Беше изключително нежен, пазеше гипсираната й ръка и все пак мощно я тласкаше към ръба на пропастта, издърпваше я обратно, докато тя се извиваше в ръцете му и молеше за още. Този път му беше трудно да се контролира и свърши едновременно с нея.

Корди спа дълбоко в прегръдките му цялата нощ, а когато се събуди, Ейдън вече беше напуснал апартамента… „Вероятно е слязъл в офиса си“ — предположи тя. Отиде в спалнята, наметна халата и тръгна към банята да измие зъбите си. Минута по-късно на вратата почука сестра Пати и тя беше благодарна, че не я бе сварила в неговата стая.

— Мистър Медисън ще дойде да ви вземе в дванайсет и половина — съобщи Пати. — Каза да ви предам, че заедно с двамата агенти на ФБР ще ви заведат на преглед.

— Джак и Алек са наши добри приятели. Вече си ги виждала.

— Да, и съм сигурна, че ще се погрижат добре за вас. Поне днес със сигурност никой няма да ви блъсне в натовареното движение. Ала не мисля, че имате нужда от тях, особено когато сте с мистър Медисън. Знам, че не носи оръжие, но ще се справи с всеки, който се опита да ви нарани. Занимава се със спорт, както знаете. — Кимна с глава и добави поверително: — Той е много силен физически.

Корди знаеше това много по-добре от нея. Беше галила и целувала всеки сантиметър от невероятното му тяло. Беше прокарвала нокти по гърдите и раменете му, а после надолу, по ръцете. Познаваше топлината на здравите, стегнати мускули, загорялата му кожа. Тези мисли ускориха пулса й. Осъзна, че бе задържала дъха си, и бавно въздъхна…

Пати се взираше в нея с озадачено изражение.

— За какво се замислихте? От очите ви струи странен, мек блясък…

Корди нямаше намерение да й каже истината.

— Мислех си, че по принцип мога и сама да се грижа за себе си. Ейдън научи Регън, Софи и мен на някои хватки.

Пати й помогна да сложи найлоновия ръкав, за да предпази превръзката, докато си вземаше душ, после подреди сапуна, шампоана и кърпите така, че да й бъде удобно да ги стигне, като през цялото време не преставаше да приказва. Час по-късно Корди беше готова за предстоящия ден. Беше облечена в семпла бяла блуза, пола в синьо и бяло и ниски обувки. Сестрата среса косата й, преди да отиде да се погрижи за Уолкър. До тръгването за прегледа имаше много време, затова отвори лаптопа си на масата. Докато дояждаше купа кисело мляко с плодове и мюсли, прегледа електронната си поща. Имаше няколко писма от бивши нейни ученици, на които веднага отговори. Макар че вече не им беше учителка, държеше да продължи приятелството си с тях.

Ейдън се появи десет минути по-рано. Огледа я преценяващо и попита:

— Готова ли си?

Тя затвори лаптопа, взе чантата си и тръгна към вратата.

— А къде са Алек и Джак?

— Чакат ни във фоайето. — Обърна я към себе си, намести връзката, придържаща ръката й, и нареди кратко: — Стой близо до мен.

Вече беше хванал дръжката, но стоеше неподвижно и чакаше, за да му отговори.

— Да, добре — съгласи се тя.

Преди да успее да отгатне намеренията му, той се наведе и я целуна. Беше дълга, гореща целувка, и когато най-после се отдръпна, тя се облегна на гърдите му.

— Да тръгваме — каза Ейдън с глух глас.

Очевидно той реагираше съвсем различно от нея. Изправи се, мина покрай него и се отправи към асансьора в ъгъла на площадката. Охранителят задържа вратите отворени. Когато слязоха във фоайето, видя Алек и Джак да ги чакат до високата, въртяща се врата на хотела. Корди се притисна към Ейдън, опитвайки се да разгледа лицата на гостите. Възможно ли беше някой да я наблюдава в момента? Освен ако не носеше табела, нямаше как да прецени дали сред тълпата се спотайва наемен убиец…

Джак се настани зад волана, а Ейдън и Корди седнаха на задната седалка. Той я докосна по ръцете и попита:

— Притеснена ли си?

— Защо? Да не би да смяташ, че докторът ще ми бие инжекция?

Бяха му нужни няколко секунди, за да разбере, че се е пошегувала.

— Не е смешно, Корделия. Имах предвид дали си притеснена, че излизаш навън. Това е сериозно…

Започваше да се ядосва и тя усети обзелото го напрежение.

— Не съм напрегната, защото съм сред добри приятели. Ти сам каза, че няма да допуснеш да ми се случи нищо лошо, и аз ти вярвам.

— Е, добре — усмихна се той.

Алек се обърна към тях и забеляза, че бе уловил ръцете й, но, естествено, не направи никакъв коментар. Вместо това каза:

— Корди, снощи говорих с Лиъм и той настоява да си направиш ДНК тест колкото може по-скоро.

— Обясни ли ти защо? — попита Ейдън. — Да не би да има някакъв план.

— Работи по него.

— Единствената причина да го поиска, е, за да докаже, че имам кръвна връзка с онази вещица. Иначе за какво му е? Ала аз нямам нужда от доказателства — възрази тя.

— Но все пак ще го направиш, нали?

— Не мисля, че трябва…

— Става лесно и бързо — обади се Джак.

— Всичко ще свърши, преди да си усетила — допълни приятелят му.

— С други думи, нямам избор, така ли?

— Така е, моето момиче — засмя се Алек.

Корди се загледа през прозореца. Беше прекрасен слънчев ден, при това адски горещ, точно както й харесваше. Искаше й се да се облегне и спокойно да наблюдава бързо променящите се гледки на улицата, но не можеше. В съзнанието й се въртяха прекалено много мисли, които трябваше да подреди. Щеше да си прави ДНК тест. Но за какво му беше на Лиъм? Каква беше връзката с мъжа, който се беше опитал да я убие? Обикаляше ли все още наоколо в очакване на друга възможност?

Усети хладни тръпки по кожата си и се облегна на Ейдън. Достатъчно й беше да почувства силата и самоувереността му, за да се успокои. Обикновено той приемаше разговор след разговор и можеше да прекара цяло денонощие с телефона си, но този ден явно беше отклонил всички обаждания към телефонния секретар. Съобщенията се трупаха непрекъснато, но не им обръщаше внимание. Внезапно й хрумна, че от самото начало се бе досетила, че щеше да я придружи на прегледа. Е, добре де, но защо? Той трябваше да знае, че е в безопасност с Джак и Алек, и въпреки това бе отменил ангажиментите си. Беше толкова мила постъпка… Настроението й се разведри и внезапно изпита желание да го целуне. За съжаление усещането не продължи дълго. Ейдън развали всичко с естествената си прямота:

— Скоро всичко това ще свърши и всеки от нас ще може да заживее собствения си живот.

Ако бяха сами, щеше да му каже, че може да поеме по своя път още в същата минута. Тя не беше нито негова отговорност, нито задължение. Но Корди знаеше, че Алек и Джак слушат разговора им. И избра по-деликатен отговор. Отдръпна се от него и отново се загледа през прозореца.

Влязоха в кабинета на специалиста и излязоха оттам за рекордно кратко време. Чакалнята беше претъпкана с пациенти, но щом рецепционистката видя значките на двамата, бързо ги въведе при лекаря. Корди се чувстваше нелепо на масата за прегледи, обградена от трима едри мъже.

— Тук съм в безопасност — обърна се към тях тя. — Защо не ме почакате отвън.

— Няма да стоя там. Може да пипна нещо — заяви Джак.

Алек кимна в знак на съгласие.

Корди се засмя.

— Счупените кости не са заразни.

Алек не изглеждаше убеден, но отстъпи.

— Ще чакаме точно до вратата.

Джак го последва, но от позата на Ейдън ставаше ясно, че нямаше намерение да ходи никъде. Стоеше с гръб към стената, скръстил ръце пред гърдите си. Остана при нея през цялото време, докато докторът, който не страдаше от излишна скромност, оглеждаше с възхищение свършената от него работа и не преставаше да я хвали. Изпрати я на рентген, остана доволен от снимката, ала я уведоми, че ще остане в гипс поне още четири седмици. Последвалият ДНК тест мина бързо и леко, както й бяха обещали. След броени минути пътуваха обратно към хотела.

Джак сви към кръглата алея, спря точно пред стълбището и направи знак на охранителя, който чакаше пред входа.

Алек се измъкна от колата и отвори вратата от страната на Корди.

— Ще идем да проверим охраната, преди да слезете — заяви той. Щеше да каже още нещо, но телефонът му иззвъня. — Извинявайте, трябва да вдигна.

Ейдън не можеше да допусне Корделия да остане толкова дълго на улицата. Улови я за ръката и я повлече след себе си. Щом се озоваха зад вратите на хотела, махна на началника на охраната и двама мъже бързо прекосиха фоайето, за да застанат от двете й страни. Корди оценяваше загрижеността им, но започваше да се чувства като звезда, преследвана от скрити в тълпата папараци. Гостите отстъпваха встрани, докато минаваше покрай тях, заобиколена от свитата си. Правеше всичко възможно да не привлича вниманието към себе си, но беше трудно.

Въпреки че вървяха бързо, успя да забележи Пати недалеч от бюрото на нощния пазач да разговаря с някакъв мъж, носещ огромна ваза с лилии. И се запита коя ли от обожателките на Уолкър му изпращаше такава впечатляваща изненада с пожелание за по-бързо възстановяване. Цветята бяха аранжирани изящно в толкова голям букет, че доставчикът трябваше да го държи с две ръце. Не можеше да забележи лицето му, но виждаше ясно това на сестрата. То беше пламнало. Дали не флиртуваше? Така изглеждаше…

Пати беше толкова погълната от старанието си да задържи вниманието на мъжа, че изобщо не я видя, дори когато й помаха с ръка. Корди се качи в частния асансьор и докато вратата му се затваряше, чу боботещия смях на мъжа и се усмихна. Значи и той флиртуваше. „Ох, силата на любовта… Всички мъже и жени ли мечтаеха да се влюбят? — зачуди се тя. — Да разтворят сърцата си и да станат уязвими…“ Това, естествено, ги правеше или смели, или наивни до глупост, а засега тя смяташе, че принадлежи към втората категория. Любовта към Ейдън се бе оказала едновременно божествена и дяволски болезнена. И й беше дошла в повече.

Щом стигнаха до най-горния етаж, тя се обърна към него:

— Благодаря ти, че отдели време да дойдеш с мен днес. Знам колко си зает.

— В момента ти си моята работа — отвърна той.

Охранителят им отвори вратата на апартамента, но Ейдън не я последва, обяснявайки, че трябва да отиде до кабинета си.

— Утре се налага да замина извън града — рече той, преди да се разделят, — но не мога да те оставя сама, Корделия. Тази вечер ще изготвим график.

Вратата се затвори, преди да успее да му възрази. Наистина ли си мислеше, че все още има нужда от бавачка? Започваше да става смешен. В хотела беше в пълна безопасност, нямаше по-защитено място от това. „Време беше за още един разговор — реши тя. — И този път наистина щеше да го накара да я изслуша.“

Захвърли чантата си на дивана, но после премисли и я занесе в спалнята. Не искаше Ейдън да се раздразни, когато я видеше. Преди да я остави на страничната масичка, извади мобилния си телефон и прегледа съобщенията.

Получени бяха само пет. Седна на ръба на леглото да ги изчете. Четири от тях бяха от строителите в Бостън. Петото беше от Софи, която се интересуваше как беше минал прегледът, затова набра номера й, за да докладва. Десет минути по-късно все още разговаряха. Приятелката й разказваше възторжено за последния риболов, на който съвсем наскоро бяха ходили с Джак.

— Мога да те науча как се чисти сом — предложи Корди.

Софи беше изумена.

— Какво? Ти пък откъде се научи?

— Ами, миналата нощ не можах да заспя… О, няма значение.

След като приключи разговора, отново прегледа съобщенията и откри едно от Алек, изпратено преди няколко минути. Пишеше, че едва след като напуснал хотела, се сетил, че забравил да я попита дали е в настроение да вечеря с него и Регън тази вечер. Реши да му се обади веднага. Срещата с приятелите й щеше да я ободри.

Той отговори още след първия сигнал.

— Здрасти — каза тя, докато излизаше от спалнята и се насочи към масата във всекидневната. — Вечеря звучи страхотно. Доведете Джак и Софи…

Гледаше надолу, но с периферното си зрение улови нещо, което привлече вниманието й. Вдигна рязко глава и видя цветята. После и него. Мигновено разпозна гневната решителност в очите му, намръщеното изражение, мустаците в стил Фу Манчи. И направи единственото, което можеше. Нададе смразяващ вик…

Той изпусна цветята, при което вазата се пръсна на хиляди парчета. Скочи към нея, докато вратата на апартамента хлопна зад гърба му. Тя продължаваше да пищи. Знаеше, че трябва да се добере до коридора, за да повика помощ. Ако се скриеше в спалнята, щеше да се окаже в капан. Заобиколи масата и се втурна навън, но той я хвана, преди да бе успяла да стигне до изхода, и стисна шията й с пръсти, лишавайки я от въздух.

Джак включваше на скорост, когато двамата с Алек чуха вика й в телефона. Той освободи скоростния лост, изскочи от колата и за рекордно време изкачи стълбите. Алек вече тичаше пред него.

Ейдън също я беше чул. Излизаше от асансьора, когато пронизителният й писък го удари като мълния. И се втурна обратно нагоре.

Корди нямаше да се даде без борба. Сви здравата си ръка в юмрук и го стовари с всичка сила в адамовата ябълка на мъжа. Ударът го забави, но не за дълго. Той се задави, пусна я за секунда, после я сграбчи отново. Осъзнавайки, че силата й не можеше да се сравни с неговата, тя се отпусна към пода и опита да се претърколи, но мъжът я стискаше здраво и успя да я задържи. Времето се забави в съзнанието й и всеки момент щеше да потъне в мрак, когато някой рязко го издърпа от нея. Борейки се за всяка глътка въздух, Корди се закашля и опита да се изправи. Светът около нея се въртеше. И единственото, което можа да види, беше Ейдън. Внезапно я обзе ужас, че и той можеше да пострада. Когато най-после погледът й се избистри, осъзна, че Ейдън удряше ожесточено нападателя й. „Мили боже, щеше да го убие…“

Времето се разми в съзнанието й. Сякаш от нищото се появи и Алек, а веднага след него нахлу и Джак. Тя забеляза как Алек се опитва да издърпа Ейдън от поваления на земята мъж, докато Джак я вдигаше и я отнасяше на дивана.

— Дай да те огледам — каза той. — Ранена ли си?

— Не — отвърна тя и пак се закашля. Гласът й беше дрезгав, едва си поемаше дъх. — Добре съм.

В момента, в който я остави на дивана, тя отново опита да се изправи, но изгуби равновесие. Краката й сякаш бяха от гума. Сграбчи Джак за рамото и примижа за момент, опитвайки да се успокои. Не можеше да откъсне поглед от Ейдън. Блясъкът в очите му беше смразяващ. „Ако не беше Алек — помисли си тя, — сигурно щеше да пребие мъжа до смърт.“ Това не беше раздразнението, което добре познаваше, нито пък гняв. Беше дива ярост.

Докато Алек му слагаше белезниците, мъжът каза нещо на Ейдън, което очевидно го засегна. Той се хвърли към него, но Алек му препречи пътя.

— Давай, наречи я още веднъж кучка и чакай да видиш какво ще стане — каза подигравателно Ейдън с измамно спокоен глас.

Когато отново се опита да избута Алек от пътя си, Джак застана пред него — изпитан трик, просто за всеки случай. И започна да потупва леко мъжа, докато Алек му четеше правата.

— Как се казваш? — попита Джак.

Онзи повдигна рамене и не отговори.

— Той е един от двамата, които бяха със Симон — обади се Корди.

— Името му е Арнолд Дженкинс — рече Алек.

— Откъде знаеш… — започна тя.

— От Лиъм — кратко отговори той.

Корди беше прекалено замаяна, за да осмисли думите му. Всичко се развиваше с шеметна бързина.

— Приятелят ти Чарлс Кендрик с теб ли е? — заинтересува се Алек.

Отговорът на Дженкинс не беше за пред възпитани хора. Очевидно и на Алек му бе писнало от ругатните му, защото го блъсна грубо към стената и нареди:

— Затваряй си устата, копеле…

Джак претърси арестувания, но не откри никакви лични документи, а само електронна хотелска карта. От единия от ботушите му измъкна нож, от който Корди я побиха тръпки. В другия беше пъхнат малък пистолет. Веднага щом Джак предаде оръжията на Алек да ги огледа, Дженкинс настоя за адвокат.

— На кого искаш да се обадим първо? — попита Джак. — На адвоката или на Симон?

Дженкинс вторачи в него празни очи за няколко секунди, после се ухили арогантно. Действията му не останаха незабелязани от двамата агенти, които си размениха многозначителни погледи, сякаш се питаха: „Това пък какво беше?“.

Ейдън отиде при Корди и я прегърна силно. Тя усети, че целият трепереше, докато леко я положи да седне на дивана.

— Нарани ли те? — попита той. — Трябва да извикаме лекар да те прегледа.

— Добре съм — настоя тя. — Само малко се задавих.

— Малко… Та този тип можеше да те удуши. — Беше толкова разгневен, че едва изричаше думите.

Джак приближи до дивана и клекна да огледа шията й.

— Няма страшно — отбеляза той. — Ти по-добре си го одрала…

— Ударих го в адамовата ябълка — обясни тя.

— Добро момиче.

Алек беше стоварил Дженкинс на един стол до вратата и говореше по телефона. Щом приключи, каза:

— Джак, идват след десетина минути.

После поясни за останалите:

— Обадих се на двама агенти, които ще минат да го отведат. Ще ги инструктираме да го затворят в изолатора, докато го разпитаме и му позволим да се свърже с адвокат.

— А това законно ли е? — попита шепнешком Корди, защото не искаше Дженкинс да я чуе.

— Рутинната процедура отнема време — отвърна той, — а ние с Алек не обичаме, когато нападнат наш човек.

Думите му я трогнаха и тя неочаквано се разчувства. Избърса бликналите от очите си сълзи и каза:

— Накарайте го да се поизпоти.

Джак се засмя:

— Това няма да му се размине. — Потупа ръката й и отиде при Алек. — Виж, ти се оправяй тук. Аз смятам да ида с момчетата и Дженкинс, за да се уверя, че ще го вкарат точно там, където искам.

— Но когато го разпитват, държа да присъствам — обади се Ейдън.

Алек поклати глава.

— Съжалявам, няма да стане.

Започнаха да спорят, докато Джак излезе с Дженкинс. До вратата спря и се обърна към Ейдън:

— Ти по-добре разбери как е успял да влезе тук.

— Ще се заема с това веднага — увери го той. — Алек, ти ще останеш, нали?

— За малко. После двамата с Джак ще идем в хотелската стая на Дженкинс. Но и полицията вече идва насам.

— Изчакай, докато се върна — помоли го Ейдън. — Уолкър и сестрата сигурно също са чули виковете на Корделия. Трябва да ги успокоя, че е добре. — Гласът му отново стана твърд: — Освен това искам да открия охранителя. — Спря до вратата и се усмихна на Корди: — Писъкът ти беше направо божествен.

След като вратата хлопна зад гърба му, тя се обърна към Алек:

— Това комплимент ли беше?

— Така ми се струва.

— Ще ме извиниш ли за момент? — Без да изчака разрешение, тя изтича в банята да наплиска лицето си със студена вода. Когато се погледна в огледалото, остана приятно изненадана. Кожата на шията й беше зачервена, но не очакваше да останат сериозни синини. Връзката, придържаща ръката й, беше скъсана. Нямаше представа как беше станало. Сигурно Дженкинс я бе дръпнал, докато се опитваше да я задържи. Споменът беше още твърде пресен и тя отново потрепери. Облегна гръб на стената и няколко пъти си пое дълбоко дъх. Напомни си, че беше достойна дъщеря на баща си и нямаше да губи време в сълзи и истерия. Трябваше да се вземе в ръце. Можеше да се поддаде на слабостта си довечера, когато щеше да остане сама.

Отне й няколко минути да се приведе в приличен вид. Хвърли връзката в кошчето, смени блузата, среса се и дори си сложи малко гланц за устни. За момента това беше най-доброто, което можеше да направи. Седна на леглото си за малко, докато пулсът й се успокои. Щом се почувства по-добре, извади бележник и химикалка от чекмеджето на нощното шкафче и се върна във всекидневната.

Ейдън отново беше там и разговаряше с Алек до бара. Тя отиде до масата, дръпна един стол и седна.

— Корди, искаш ли едно питие? Ще те отпусне — предложи Ейдън.

— Диетична кола, ако обичаш. — Гласът й все още беше дрезгав, а гърлото я наболяваше от стегнатите пръсти на мъжа.

— Сигурна ли си, че не искаш нещо по-силно? — обади се Алек.

Ейдън сложи лед в една чаша и й наля напитката. Остави я на масата и седна на стола до нея, докато Алек се настаняваше срещу тях. Корди се държеше така, сякаш не се бе случило нищо необичайно, и той беше впечатлен от способността й да се владее. Но Ейдън изглеждаше притеснен. Знаеше, че тя има нужда да излее емоциите си, а не да ги потиска в себе си.

— За какво ти е този бележник? — попита я той.

— Мислех да си водя някои записки и да запиша телефонния номер на Лиъм. Искам да му се обадя. — Взе химикалката и погледна Алек: — Ще ми го кажеш ли?

Той го беше запомнил наизуст и й го продиктува. Едва когато започна да пише цифрите, осъзна колко щеше да й е трудно. Беше левичарка, а за съжаление лявата й ръка беше в гипс. Не можеше да си служи добре с другата, но опита да изпише името на Лиъм и се отказа още след третата буква. Написаното приличаше на драсканица на дете от детската градина.

Подаде бележника и химикалката на Алек, но той предложи:

— Дай ми мобилния си телефон. Ще вкарам номера в указателя.

— Но къде е той… Говорех, когато… — Тя млъкна, пое си дълбоко дъх и помоли Ейдън да й позвъни от неговия.

Откриха го под един стол. След като въведе номера, Алек й го върна.

— Интересно ми е за какво искаш да говориш с него — започна той, — но ще ми обясниш по-късно. Сега искам да чуя какво точно се случи. Ти ли пусна Дженкинс вътре? Сама ли му отвори вратата?

— Не. Той влизаше в апартамента точно когато аз излизах от спалнята. Видях цветята… А после и него. — Корди се намръщи и огледа стаята. — Какво стана с тях?

Алек посочи наоколо. Цветята бяха разпръснати из целия мраморен под, а вазата беше пръсната на парчета. Стори й се странно, че до този момент не беше забелязала бъркотията. Той ли ги беше захвърлил? Не можеше да си спомни. Тогава беше прекалено заета с усилието да попречи на този освирепял мъж да я удуши.

— Как е минал покрай охраната?

Ейдън знаеше отговора. Пати бе слязла във фоайето през почивката си, за да проведе няколко лични разговора. Дженкинс приближил до нея с цветята и я попитал дали знае къде се намира частният асансьор за последния етаж. Бил облечен със сини панталони и синя риза с логото на цветарски магазин на гърба и бейзболна шапка със същия надпис. Предложила му да отнесе цветята, но после си дала сметка, че вазата е прекалено тежка за нея. И без да се замисли, го взела със себе си. Това била първата грешка.

Втория пропуск допуснал дежурният охранител. Уолкър изпаднал в пристъп на ярост, защото не успял сам да се премести от леглото в количката. Охранителят напуснал поста си и изтичал да му помогне.

Третата и най-сериозна грешка беше отново на Пати, която лично отворила вратата на апартамента пред Дженкинс, тъй като не знаела, че Корди се е върнала от прегледа в болницата. Казала му да остави цветята на масата и без да го изчака да излезе, забързала към Уолкър.

Ейдън искаше да уволни всички, в това число и брат си, ако това беше възможно. Ядосваше му се, че проявявайки нетърпение, беше привлякъл вниманието на всички към себе си. Все още не можеше да разсъждава рационално, тъй като не се бе отърсил от емоционалния шок, че едва не бе изгубил Корделия. Никога не би си позволил да признае защо губеше контрол винаги, когато ставаше въпрос за нея. И дори само мисълта, че някой би могъл да я нарани, го докарваше до ярост. Но откри, че му беше невъзможно да разсъждава трезво.

Корди успя да го убеди да се откаже от крайната мярка, спасявайки работата на няколко души. Посочи, че след като са сгрешили, всички щяха занапред да бъдат по-предпазливи. В крайна сметка Ейдън се реши на компромис, за да запази мира. Щеше да позволи на Пати да продължи да се грижи за Уолкър и да помага на Корделия, когато се налагаше, а охранителя щеше да премести на някое по-спокойно място в хотела. Каза на Алек, че ако е необходимо, ще наеме частна охранителна фирма, за да осигури сигурността й. После реши да го направи още сега…

— Спомняш ли си, когато Регън имаше проблеми? — попита приятелят му.

— Разбира се — отвърна Ейдън. — Преследваше я някакъв маниак, а ти се зае с разследването. Веднага щом кошмарът свърши, с теб станахме роднини.

— По онова време тя живееше в хотела и ти бе поставил охрана.

Ейдън кимна.

— Да, и това помня. Притеснявах се за сестра си.

Алек се отправи към вратата и подхвърли:

— Беше разстроен, но се владееше. С Корди е по-различно, нали?

Вратата се затвори, без да последва отговор.

 

 

Дженкинс бе отседнал в луксозен хотел, но стаята му приличаше на кочина. Отвън висеше табелка „Не безпокойте“, която предупреждаваше чистачките, че влизането е нежелателно. Дрехите му бяха нахвърляни по леглото, върху столовете и по пода. В килера висяха само няколко неща. В банята имаше купчина мокри кърпи, около кошчетата за боклук се въргаляха различни кутии и опаковки. Под един от матраците откриха скрит „Глок“.

Джак вдигна пистолета и се зачуди:

— Откъде ли го е взел?

— Ще трябва да го попитаме — отбеляза Алек.

На бюрото бяха оставени три предплатени телефона. Двата бяха напълно заредени, от третия беше останал само панелът.

Алек го показа на колегата си:

— Можеш ли да се обзаложиш колко пъти го е използвал да говори с Австралия?

С нахлузени ръкавици, те внимателно прехвърлиха съдържанието на кошчетата за боклук с надеждата да открият частите на телефона. Тогава, за да получат доказателство за връзката между Чикаго и Сидни, щеше да е необходимо само да натиснат бутона за повторно избиране и да видят кой щеше да отговори. Но късметът не беше на тяхна страна.

Изобщо нищо в този случай не беше лесно.