Дейвид Балдачи
Мишената (71)

71

Екипът пристигна късно през нощта.

Мин спеше в леглото си. Чанг-Ча отвори вратата и покани новодошлите в кухнята. Разговорът се водеше на бърз и напрегнат корейски.

Жената и единият от мъжете бяха същите, които пътуваха с тях във влака за Вашингтон. Към групата се беше присъединил и Ким Джин Санг — опитен агент от Вътрешното министерство на КНДР, пристигнал в Щатите два дни по-рано. Чанг-Ча категорично отхвърли идеята за отлагане на операцията заради присъствието на Роби и Рийл. Никой от останалите не се възпротиви на решението й.

Масата се покри със снимки, диаграми и карти. Дискусията се водеше спокойно, сякаш не обсъждаха убийство, а обикновен колежански проект.

— Това е броят на агентите на Сикрет Сървис — вдигна седем пръста Чанг-Ча. — Обслужващият персонал не се брои, тъй като никой от тях не носи оръжие.

— Но те ще имат подкрепата на местната полиция — отбеляза жената.

— Наблюдавам ги от няколко дни и не виждам как могат да ни създадат проблеми — отвърна Чанг-Ча.

— А мъжът и жената? — попита един от членовете на екипа. — Онези, които участваха в отмъкването на децата на генерал Пак?

— Присъствието им е шанс за нас. С един куршум два заека. Ще ги ликвидираме едновременно с другите. — Очите й се спряха на Джин Санг. — Колегата ще разясни какво ще се случи, след като ликвидираме мишените. Имайте предвид, че той изразява мнението на Великия вожд.

Джин Санг извади от джоба си малка ампула.

— Великият вожд желае светът да разбере кой е свършил тази работа — започна той. — Хората трябва да знаят, че Съединените щати не могат да налагат безнаказано своята воля над нашия народ. За да се случи това, всеки от вас ще получи по една ампула като тази. Съдържанието й трябва да бъде погълнато веднага след приключването на мисията. Това е бързодействаща отрова. Ще бъдем мъртви за броени минути. — Извърна се към стаята, в която спеше Мин. — Някой трябва да се погрижи и за малката кучка.

— Това е моя работа — каза Чанг-Ча.

— Разбира се, другарко Ии. Идеята ви да я използвате за прикритие беше много добра. Американците не виждат заплаха в децата. Тя е била в „Йодо“, нали?

— Да.

— Значи никой няма да скърби за нея — отсече Джин Санг. — Един лагерник по-малко.

— Абсолютно — отвърна с равен глас Чанг-Ча.

Но пръстите й под масата се свиха в юмрук. И аз съм от „Йодо“!

— Сега ни остава да обсъдим главната атака — каза на глас тя. — Според мен всичко е както трябва и шансовете ни за успех са добри. — Извади една карта от папката пред себе си и я разстла върху масата. — Американците имат празник, по време на който се обличат в най-различни костюми.

— Хелоуин — кимна Джин Санг.

— Да. Глупав празник, за който пръскат страшно много пари. Започва с карнавално шествие от центъра на градчето и преминава по всички главни улици.

— Но това означава, че наоколо ще има много хора — обади се един от мъжете. — Можем да очакваме пречки и тотален хаос. Как ще си осигурим надежден прицел?

— Много просто — отговори Чанг-Ча. — Преди шествието мишените ще се появят пред Градския съвет, където ще се срещнат с кмета и други важни персони на Нантъкет. Но самата сграда ще бъде празна най-малко два часа по-рано. Ще ги ударим оттам. Бързо и решително. За целта трябва да пробием външния, а след това и вътрешния кръг на охраната.

— Откъде разполагате с тази информация? — попита Джин Санг. — Достатъчно достоверна ли е тя?

— Наш човек работи в кметството и отговаря за почистването на кабинета на шефа. Подслушал е част от разговора между него и сътрудниците му. Успял е и да заснеме плана за предстоящото събитие, останал забравен върху бюрото на кмета. Проучих го до последния детайл и мога да кажа, че информацията е абсолютно достоверна.

— Отлично — каза Джин Санг.

— Хелоуин ни дава чудесни шансове да пробием охраната — добави Чанг-Ча.

Беше абсолютно наясно, че агентите на Сикрет Сървис са готови да умрат, за да запазят живота на хората, които пазят. Но тя също беше готова да умре, за да изпълни мисията.

Заседанието приключи. Преди да си тръгне, Джин Санг пъхна две ампули в ръката й.

— За славата, другарко Ии — прошепна той. — За славата.

Тя затвори след него и прибра ампулите в джоба си.

* * *

Чанг-Ча задряма пред газовата камина. В един момент обаче се стресна от някакъв шум. Ръката й инстинктивно потъна в джоба и стисна дръжката на ножа. Беше същият, с който уби британския агент.

Във вилата беше тъмно. Единствената светлина идваше от газовата камина. Откъм кухнята долетяха леки стъпки. Тя безшумно се насочи натам и надникна иззад ъгъла.

Мин седеше на масата и отпиваше от чаша с мляко. Свободната й ръка се протегна към една забравена на масата снимка, а Чанг-Ча се прокле за проявената небрежност. Беше задрямала, преди да прибере всичко, свързано с предстоящата операция.

Влезе в кухнята и детето вдигна глава.

— За какво ти е това, Чанг-Ча? — попита то, размахвайки снимката, на която бяха Елинор, Клеър и Томи Кашън.

Чанг-Ча опипа ампулите в джоба си и погледна чашата с мляко. Смъртта след поглъщането на цианид е бърза, но не и безболезнена, каза си тя. Дали куршумът няма да свърши по-добра работа? Той също е бърз, но болка няма. Мин така и няма да разбере кой е натиснал спусъка.

— Донесе я един приятел — изрече на глас тя. — Направил е доста снимки в града.

— Това са хората, които срещнахме на плажа. И на онова момче, което събираше миди.

Чанг-Ча се приближи и взе снимката.

— Права си. Не бях забелязала.

— Не чух нищо — добави със съмнение Мин.

— Беше късно — поглади я по главата Чанг-Ча. — Ти вече спеше… А сега трябва да се върнеш в леглото.

Момичето отмести очи от снимката и вдигна глава. Устните й леко потрепваха. Чанг-Ча си спомни причината да я измъкне от лагера: високия дух и безспорната интелигентност.

— Чанг-Ча? — започна Мин.

— Не сега — спря я тя. — Утре ще поговорим.

Изведе я от кухнята и легна до нея в леглото й. Изчака дишането й да стане равно, после предпазливо се надигна и излезе навън. Седна на дървения стол пред къщата и вдигна поглед към обсипаното със звезди небе. Вятърът носеше мириса на море.

Извади ампулите с отровата и ги вдигна пред очите си. Малки, но изключително смъртоносни.

Като самата нея.

Видя се сред мъртвите на площада пред кметството. Навсякъде гъмжи от полицаи и агенти. Светът започва да разбира какво се е случило. Има голяма вероятност да се стигне до открита война между Америка и КНДР. С неизбежен край.

Чанг-Ча прибра двете ампули в джоба си, облегна глава на грубото дърво на стола и затвори очи. Мислите й се насочиха към един живот, напълно различен от нейния.