Борис Младенов-Young
Присъни ми се, че съм станал млад…

Присъни ми се, че съм станал млад.

Съпругата ми — също подмладена.

На село сме. И в тишина блажена

лежим и бъбрем в спалнята по хлад.

 

„Да ставаме! Виж, слънцето пече.

Ще дойдат скоро милите «гамени.»“

А тя: „Какво?! Та те не са родени.

И дъщеря ни още е дете.“

 

Не е възможно — блъскам си ума,

те снощи „Лека нощ“ ни пожелаха.

И в безнадежден ужас и уплаха

на сън започвам лудо да крещя:

 

„Не искам, Боже, вече да съм млад —

без внуците животът ще е ад!“

Сидни, Австралия — 2013 г.