Илия Бешков
Моите дни

Преживях много дни и години, които изброявам, превръщам в число и с него определям своята възраст. Но къде са тия дни, като са отминали? Какво е станало с тях? И като не са изчезнали — защото е немислимо да изчезнат — къде се намират сега? Или пък където са те — там съм и аз, тъй като са мои дни и аз — техен.

Добри ли са или лоши, потъмняла ли е светлината им? Мъртви ли са тия дни, за да съм мъртъв и аз с тях, или са живи — жив да съм и аз в тях — там, в тяхното време и пространство?

Животът е нищо и смъртта е нищо. Защото както и дните — нито се раждаме, нито умираме, а изпълваме времето и пространството…

Светлина ни приканва и включва в себе си. Тя е всичко — тя е нашият дом.

Нещо от себе си е оставило по пътя ни следи, с които ни подкрепя и утешава. Без тези следи пътят ни би бил само път, а ние — само пътници из него.