Илия Бешков
Старостта

От всички възрасти най-ценна и приятна е старостта. Първо — до нея се стига най-трудно, а и не всеки се добира до нея. Ползуваш се с почит и уважение, без да си ги заслужил — немощта и окаяният ти вид са достатъчни. Сам не си задължен към никого с нищо. Движиш се сред свят, който не познаваш и не те познава — така, на две крачки от леглото, ти си винаги в чужбина. Слушаш, без да разбираш, заговаряш с всекиго спокойно и безнаказано. Не ти е нужна нито памет, нито напрегнат слух, нито ясен говор. Можеш да фъфлиш, да плачеш, да се смееш винаги, всекиму и всякъде: по-жив от всички, защото желанията са мъртви.

Смъртта е обезсилена, защото няма какво да ти вземе. А и нищо по-умилително, облекчително и радостно от умрял старец! Надживял годините им, той е баща на баща си и на всичките си деди. Единствената му неприятност е срещата с друг старец.