Как заекът победил Келе [0] (Чукотска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2020)

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и дъпълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Ейда Будел; Е. Бойд Смит; Е. Нарбут; Елсуърт Янг; Иван Я. Билибин; Майло Уинтър; Робърт Дж. Гордън; Томас Д. Скот; Уолтър Крейн; Фредерик Ричардсън; Х. Дж. Форд

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10808

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

Едно време по земята зацарила тъмнина. Келетата[1] откраднали слънцето и го отнесли в своята къща. Там играели на топка с него. Заекът казал:

— Я да върна отново слънцето!

Той се покачил върху юртата на келетата и надникнал вътре. Те играели на топка със слънцето. Той скочил долу в юртата.

— Ох, ох! Намерихме едно тлъсто зайче! — извикали келетата.

— Не ме убивайте! Ще ви дам много лой — казал заекът.

— О, наистина ли?

— Колко котела имате? — попитал заекът.

— Два котела.

Той ритнал слънцето с крак и без малко да го изхвърли през димния отвор на юртата. След това подскочил и той самият и почти стигнал дотам. Но отново паднал.

— Ох, ох! Намерихме едно тлъсто зайче!

— Не ме убивайте! Ще ви нахраня до насита с лой.

— О, наистина ли?

— Колко котела имате?

— Три котела.

Той ритнал слънцето и то изскочило навън през димника на юртата, стрелнало се високо във въздуха и се залепило за небето. Преди това то било закачено там хлабаво. После заекът също подскочил, измъкнал се навън и побягнал. Един от келетата го подгонил.

Зайо отишъл при орела:

— Ох, ох, скрий ме! Един келе ме гони!

— Добре! — Орелът го скрил под дясното си крило. Пристигнал Келе:

— Виждал ли си моето зайче?

— Да, видях го. Покатери се нагоре към върха на небето.

— О, а как мога да го стигна?

— Качи се на гърба ми, аз ще те отнеса!

Той понесъл Келе нагоре. Като минало доста време, орелът казал:

— Погледни долу земята! Колко голяма изглежда?

— Колкото голямо езеро!

— О, да излетим още по-нагоре!

Те излетели.

— Погледни отново! Колко е голяма земята сега?

— Колкото малко езеро!

— О, да излетим още по-нагоре! Погледни долу земята! Колко е голяма сега?

— Колкото разстлан покрив на юрта!

— О, да излетим още по-нагоре! Колко е голяма земята сега?

— Колкото тюленова кожа!

— О, да излетим още по-нагоре! Колко е голяма земята сега?

— Колкото подметка на ботуш!

— О, вече наближаваме целта си! Колко е голяма земята сега?

— Колкото кръпка на подметка.

— О, почти достигнахме целта си! Колко е голяма земята сега?

— Колкото дупка от червей върху кожата на северен елен… Не се вижда земя, напълно изчезна.

— Ах, ах! Толкова съм уморен! Останах съвсем без сили. Схвана ми се гърба — казал орелът и изтърсил Келе.

Келе полетял надолу. Той падал, падал, падал. Накрая стигнал до долу и се забил в земята с главата надолу, чак до кръста. Тогава орелът казал на заека:

— Твоят мъчител вече не е опасен. Не бой се и излез! Погледни го!

Заекът си направил един каменен чук и се втурнал към Келе. Краката на Келе стърчали от земята. Той го заудрял с каменния чук по ходилата и напълно го забил в земята.

Оттогава келетата продължават да се движат отдолу под земята.

Как заекът победил КелеИлюстрация: Иван Я. Билибин
Бележки

[0] Източник: Waldemar Bogoras. Chukchee Mythology. Leiden: E. J. Brill Ltd., 1910.

[1] Келе, келета — зли духове в чукотската митология, които преследват хората.

Край