Франсис Скот Фицджералд
Странният случай с Бенджамин Бътън (6)

VI.

Шест месеца по-късно в града се разчу за годежа на госпожица Хилдегарде Монкриф и господин Бенджамин Бътън (казвам „разчу се“, тъй като генерал Монкриф се закле, че по-скоро сам ще отнеме живота си с офицерската си сабя, отколкото лично да го обяви, както си му е редът) и вълнението в балтиморското общество достигна точката на кипене. Позабравената история с раждането на Бенджамин беше изровена и разнесена на крилете на скандала в живописни и смайващи форми. Твърдеше се, че Бенджамин всъщност е баща на Роджър Бътън, че му е брат, прекарал четирийсет години в затвора, че е предрешеният Джон Уилкис Бут и дори, че на главата му стърчат две мънички рогца.

Неделните притурки на нюйоркските вестници подеха случая и публикуваха невероятни карикатури, на които ликът на Бенджамин Бътън украсяваше тела на риби, змии и дори се появяваше на една надгробна плоча. Журналистите го наричаха „Загадката от Мериленд“. Но истинската история, както обикновено, знаеха малцина.

Така или иначе, всички бяха съгласни с генерал Монкриф, че е истинско „престъпление“ едно толкова прекрасно момиче, което може да избере всеки красавец в Балтимор, да се хвърли в обятията на мъж на петдесет години. Напразно господин Роджър Бътън публикува акта за раждане на сина си в балтиморския „Блейз“. Никой не му повярва. Достатъчно беше да погледнеш Бенджамин, за да се убедиш в истината.

От страна на двамината, които въпросът засягаше пряко, нямаше никакви колебания. Толкова много от историите за годеника й се оказваха измислица, че Хилдегарде категорично отказваше да повярва дори и на истинските. Напразно генерал Монкриф й сочеше високата смъртност сред мъжете на петдесет — или най-малкото сред мъжете, които изглеждаха като на петдесет; напразно изтъкваше несигурността на търговията с чукове и пирони. Хилдегарде беше решила да се омъжи за сладостта на зрелостта и така и направи…