Франсис Скот Фицджералд
Странният случай с Бенджамин Бътън (10)

X.

След края на този разговор Бенджамин унило се качи в стаята си и се взря в огледалото. Не се беше бръснал от три месеца, но по страните му едва се забелязваше лек мъх, с който нямаше смисъл да се занимава. При завръщането му от Харвард Роско се беше опитал да му наложи да носи очила и фалшиви мустаци и за момент изглеждаше, че като че ли фарсът от първите му години е на път да се повтори. Но мустаците го дразнеха и го караха да се срамува. След като на няколко пъти се разплака, Роско неохотно отстъпи.

Бенджамин отвори „Бойскаутите от Бимини Бей“ и се зачете. Но мислите му неотклонно се връщаха към войната. През изминалия месец Америка се беше включила на страната на Съюзниците и той искаше да се запише доброволец, но за съжаление, минималната възраст беше шестнайсет, а Бенджамин не изглеждаше толкова голям. Така или иначе, истинската му възраст — петдесет и седем — щеше да го направи негоден за военна служба.

На вратата се почука и влезе икономът с писмо с официални щемпели и марки в единия ъгъл, адресирано до господин Бенджамин Бътън. Той нетърпеливо го отвори и с радост го прочете. В него се казваше, че запасните офицери от войната с Испания са призовани на действителна военна служба с по-високи чинове, като вътре беше приложена и заповедта за произвеждането му в бригаден генерал от армията на Съединените щати.

Бенджамин скочи на крака, разтреперан от вълнение. Точно за това копнееше. Сграбчи шапката си и десет минути по-късно връхлетя в ателието на известен шивач на Чарлз Стрийт и с писклив гласец поиска да му ушият униформа.

— Решил си да си поиграеш на войници ли, синко? — попита шивачът добронамерено.

Бенджамин се изчерви.

— Не ти влиза в работата какво съм решил! — отвърна гневно той. — Казвам се Бътън и живея на Върнън Плейс, така че мога да си го позволя.

— Е — призна колебливо мъжът, — ако ти не, то поне баща ти със сигурност може, така че за мен няма проблеми.

Взеха му мерки и седмица по-късно униформата беше готова. Набавянето на генералски пагони се оказа по-трудно, тъй като продавачът в магазина настояваше, че една значка на дружеството на Младите християнки е напълно достатъчна и с нея играта ще е много по-забавна.

Без да каже нито дума на Роско, Бенджамин напусна дома през нощта и взе влак до Камп Мосби в Южна Каролина, където трябваше да поеме командването на пехотна бригада. Един студен априлски ден той се появи на входа на лагера, плати на таксито, което го беше докарало от гарата и махна на часовоя.

— Извикай някой да вземе багажа ми! — заповяда отривисто той.

Часовоят го изгледа укорително.

— Накъде си поел с тези генералски пагони, синко?

Ветеранът от войната с Испания се извърна към него с пламнали очи, но, уви, с писклив гласец.

— Мирно! — опита се да извика той и изведнъж видя, че часовоят удря пети и отдава чест с пушката. Бенджамин скри благодарствената си усмивка, но когато се огледа, усмивката му се изпари. Не той беше причината за промяната в държането на часовоя, а внушителен полковник от артилерията, който се беше появил на кон.

— Полковник! — изпищя пискливо Бенджамин.

Полковникът се приближи, дръпна юздите и сведе поглед, в очите му пламтяха дружелюбни искрици.

— Чие момче си? — попита той любезно.

— Ей сега ще ти кажа чие момче съм! — отвърна яростно Бенджамин. — Слизай от проклетия кон!

Полковникът избухна в смях.

— Трябва ти коня ми, а, генерале?

— Ето! — извика отчаяно Бенджамин и му подхвърли призовката. — Прочети!

Полковникът ококори смаяно очи.

— Откъде я взе? — попита той и прибра документа в джоба си.

— Изпратиха ми я, как откъде!

— Ела с мен — отвърна военният със странно изражение. — Ще идем в щаба да проверим тая работа. Последвай ме!

И той насочи коня си към щаба. На Бенджамин не му оставаше нищо друго, освен да го последва с всичкото достойнство, което успя да събере, като по пътя планираше жестокото си отмъщение.

До което обаче така и не се стигна. Вместо това два дни по-късно пристигна синът му Роско, разгневен от спешното повикване и прибра разплакания генерал у дома — вече без униформата.