Робърт Бърнс
Песен

Върви, налей пол’винка вино,

пълни ми чашата догоре,

наздравица за нея вдигам,

оставям моята изгора.

На кея в Лейт ме чака лодка,

вълни я люшкат в бесен порив,

нас кораб на война ще води,

оставям мойта сладка Мери.

 

Тръба ехти и стяг се вее,

в небето копия стърчат,

с глух тътен наближава боя,

за грозна битка зов ечи;

но не страхът от морска схватка

ме кара времето да меря,

и бавя се за тази глътка,

че тръгвам си от мойта Мери.