Джон Дън
На любимата, която ще си ляга

Ела тук, скъпа, с тебе да се трудя,

в бездейна немощ силите си губя.

И тоз, що само дебне враг в засада,

се скапва да стърчи, без в бой да пада.

Снеми тоз пояс — звездна шир небесна,

но той земя опасва по-прекрасна.

Свали си бисерното бюстие,

глупакът де с очите си яде.

Корсет охлабвай — звън от теб вестява

часът за лягане че наближава,

от завист мра — че плат гърди ти стиска,

тъй мирно да седя не бих устискал;

щом падне рокля, гледка се открива,

поляна цветна — слънце тъй залива,

махни си диадема от главата,

естествена корона е косата,

събувай се и боса влизай в храма,

в любовно ложе — туй легло за двама.

С таз бяла риза ангел ни вестява,

ти, ангел мой, със рая ме даряваш;

и злият дух се в бяла роба носи,

но рай си мохамедов ти с вида си,

така зъл дух ще различиш от ангел,

макар одежди бели все да слагат —

блед призрак косми да стърчат изправя,

плътта ми твойта белота втвърдява.

Дай на ръцете ми да бродят смело

отпред, отзад, нагоре и надолу;

земя новооткрита, мой нов свят,

ти, кралство, пазено с един солдат;

ти, златна мина и империя,

благословен съм, че съм те намерил!

Обвързан с теб — намирам свободата,

де пипна с длан, полагам там печата.

О, свята голота — напълно гола

ще сетиш щастието цяло;

тъй, както безтелесна е душата,

без дрехи само радват се телата.

Жената ползва накит скъпоценен,

тъй сякаш са кълбата на Атланта,

в очите на глупците да проникнат,

та женската им чест да не достигнат.

Жени — корици са на цветна книга,

на глупавия мъж това му стига,

но пълни са с дълбока същина

за този, който има вещина,

направят ли те посветен избраник,

ще те удостоят със свойте тайни.

Тъй че, без свян събличай всичко, моля,

като пред акушерка лягай гола.

Събувай тез кюлоти, че със тях

как после ще изкупваш грях.

За пример, виж, оставам гол съвсем,

завивай се със мъж, със друго не.