Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Конвертиране от ePub и корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Здравко Ненов

Заглавие: Непознатият Бог

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: българска

Художник: Издателство "Верен"

ISBN: 978-619-7015-01-0; 978-619-7015-24-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10499

История

  1. — Добавяне

Няколко стотинки

По-нататък мисълта продължава с това, че на Бога не са Му необходими служения на човешки ръце. Косата ми се изправя, като си помисля колко злато и несметни скъпоценности са посветени уж на Бога, какви величествени храмове са издигнати, какви пищни обреди се извършват в тях. Атиняните са принасяли и жертви на боговете си. Имало е, а и сега има религии, в които са се принасяли дори човешки жертви. Ние не правим такива неща и смятаме това за примитивно варварство. Но и в нашия народ съществува традицията да се прави „курбан“. Ако се спасиш от катастрофа или някаква друга ужасна опасност, после всяка година на тази дата правиш „курбан“. Какво точно значи това? Някак си избягваме да мислим по този въпрос. „Така се прави“ — и точка! Всъщност думата „курбан“ означава „жертва“, и то заместителна жертва. Първоначалната идея е, че някой друг е бил пожертван, за да мога аз да живея. Тоест, някой друг се е пожертвал за мен. Това обаче е дълбоко потънало в народната памет и вече почти никой не го осъзнава. По-скоро си мислим, че ние правим нещо, ние жертваме нещо, ние правим някакво благодеяние, с което си спечелваме благоволението на свръхестествените сили. Месим погачи и ритуално ги раздаваме на хората, за да измолим от Бога нещо. И запалването на една свещ в черквата е нещо като жертва — нали свещите се продават с пари.

Тази идея, че можем с някаква жертва от наша страна да купим благоволението на Бога, е доста ужасна. Представи си, драги читателю, че твоето собствено дете се опита да ти плати за добрината, която му оказваш. Например, дал си му джобни пари, а то е отделило 5 стотинки от тях и в края на седмицата, когато се е видяло, че няма нужда да ги изхарчи за друго, идва при теб и ти казва: „Тате, ето ти от мен тези стотинки, моля те следващата седмица да си така добър към мене и да ми дадеш пари за зелено училище.“ Доста обидно, нали? Аз бих му казал: „Абе, сине, аз съм ти дал живота! Аз съм те направил и се грижа за теб, защото си ми дете. Ти мен ли искаш да купиш? Аз ти давам всичко, защото те обичам, не защото имам от теб някаква полза!“ А и с други хора ми се е случвало да им направя нещо добро, защото са ми симпатични, дори бих казал и силната дума, че ги обичам. Много ми е било обидно, когато те после са идвали с нещо да ми се отблагодарят — кутия бисквити, бутилка водка или някаква друга подобна „ценност“. Искрената благодарност, радостното приятелство — това са нещата, които наистина имат стойност в живота. Какво е за Бога една свещ или един чувал картофи, или една нива, подарена на църквата? Или пък голямата жертва да отидеш да слушаш два часа литургия? Не можеш да си купиш Божието благоволение! Той ти е дал живота, и сега всеки твой дъх, всеки удар на сърцето ти зависи от Него. Той ти дава всичко. Той самият няма нужда от нищо, което ти би Му дал. Това, към което Бог се стреми, е твоята любов, твоето приятелство, твоята искрена благодарност — същото, което и ние горещо желаем от своите деца, нали? Точно това казва и апостол Павел на атиняните, че Бог „няма нужда от нищо, понеже Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко“.