Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (52)

Глава 1
Смит Смит срещу сенките роботи

Дълбоко в най-затънтените кътчета на своето мазе лаборатория, скрито под клиниката, в която подмамваше нищо неподозиращите болни само за да ги превърне в сенки роботи, доктор Абдул Форсайт изваждаше човек, превърнат в сянка, от дяволската си трансформационна камера.

— Бива си я — промърмори той, оглеждайки текстурата на сянката.

— Вие сте гений — обади се верният му помощник Рота.

Застанал до доктора, той гледаше сянката. След като се възхити на сръчната си работа, доктор Абдул Форсайт подаде сянката на Рота, който я пое и я трупна най-горе върху двуметровата купчина от сенки. В купчината имаше хиляда сенки. В лабораторията имаше десетина купчини.

Доктор Форсайт разполагаше с достатъчно сенки, за да създаде изкуствена нощ, способна да покрие малък град. Липсваше му само едно, за да приведе този замисъл в действие. Тази липсваща съставка бяха живачните кристали, току-що изобретени от доктор Франсис, хуманен лекар, посветил живота си на благотворителност във Вавилон. Живееше до портата на Ищар с прекрасната си дъщеря Синтия, която имаше несъща сестра на име Нанадират.

Доктор Франсис беше изобретил живачните кристали като източник на захранване на ракетата, която строеше, за да полети с нея към Луната.

След като Рота остави сянката на нещастния занаятчия, производител на сандали, дошъл в клиниката, за да му прегледат раната, и в крайна сметка превърнат в сянка и в част от дяволски план, той се върна при злия си господар.

— Ами сега, шефе? — попита той.

— Живачните кристали… — отвърна доктор Абдул Форсайт. — После се залавяме за работа — и двамата се засмяха злокобно.

По смеха им се познаваше, че работата, с която са се захванали, не предполага пенсионни привилегии. За това, с което се занимаваха те, пенсия не даваха.