Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (5)

Моята приятелка

Съдебната палата беше на един хвърлей място. Бях свикнал да се движа пеша из Сан Франциско и развивах доста добра скорост.

Посрещнах 1941 година с кола — и ето на, година по-късно разчитам изцяло на краката си. Животът си има своите възходи и падения. Оттук насетне моят живот можеше да тръгне само нагоре. По-долу от мен бяха само мъртъвците.

Денят в Сан Франциско беше студен и ветровит, но разходката от Ноб Хил до съдебната палата ми беше приятна.

Щом приближих Китайския квартал, се замислих за Вавилон, но успях тъкмо навреме да прелистя наум страницата. Видях няколко китайчета да играят на улицата. Опитах се да позная на какво точно си играят. Съсредоточих се върху тях и успях да избегна Вавилон, който ме връхлиташе като товарен влак.

Винаги когато се опитвах да свърша нещо и Вавилон ме връхлетеше, се мъчех да се съсредоточа върху всичко онова, което би го удържало настрани. Винаги ми беше много трудно, защото много обичам да мечтая за Вавилон и там имам прекрасна приятелка. Не ми е лесно да ви го призная, но я харесвам повече от истинските момичета. Винаги съм искал да срещна момиче, което да предизвика интереса ми толкова, колкото вавилонското ми гадже.

Не зная.

Може би някога…

Може би никога.