Ричард Бротиган
Частен детектив във Вавилон (31)

Барабаните на Фу Манчу

Краткото пътуване с автобус нагоре по хълма бе подходящ момент да пообмисля малко вавилонската си детективска поредица. Облегнах се назад и Вавилон заля ума ми като топъл кленов сироп, изливан върху цвърчаща палачинка.

… Ммммммм, хубаво.

… Ммммммм, Вавилон.

Трябваше да измисля име на поредицата.

Как да я кръстя?

Я да видим.

Сетих се за разни имена на поредици, които съм гледал през последните години. Много се паля по киното:

Магьосникът Мандрагор

Фантомът се прокрадва

Приключенията на Капитан Марвъл

Тайнственият доктор Сатана

Сянката

Барабаните на Фу Манчу

Железния нокът

Все добри заглавия. И на мен ми трябваше едно такова добро заглавие за поредицата. Докато автобусът, приближавайки върха на Ноб Хил, спираше и пак тръгваше, качваше пътници и спираше, за да слязат, прекарах през ума си сто заглавия. Най-добрите, които ми хрумнаха, бяха:

Ужасът на доктор Абдул Форсайт

Приключенията на един частен детектив във Вавилон

Сенките роботи се прокрадват

Да, щеше да е забавно. Много възможности ми се отваряха, но трябваше да внимавам да не оставя нещата да ми се изплъзнат. Макар и да държах здраво юздите на Вавилон, пак слязох чак две спирки след моята и ми се наложи да извървя пеш обратно две преки.

Трябваше много да внимавам — особено сега, когато имах клиент — да не се оставя на Вавилон да ме завладее пак.