Кристина Дод
Съблазън (28)

Двайсет и осем

Защо няма да спиш с мен, Неса?

Защото това не е професионално.

Защо няма да спиш с мен, Неса?

Защото произходът ни е съвършено различен и живеем на километри един от друг.

Защо няма да спиш с мен, Неса?

Неса седеше на масата в Градинския апартамент на хотел „Оливър Хауз“ боса, отпусната, отпивайки последните глътки от изисканото „Пино Ноар“ и чакаше въпроса, който Джеремая й задаваше всяка вечер през последната седмица. Надяваше се с цялото си сърце, че отличната вечеря и изисканото вино не са замъглили разсъдъка й и че не са я накарали да издрънка истината: защото лелите ми са Мънистените бандити и е достатъчно лошо това, че се срещам с теб, за да разбера как върви разследването, но ако някога научиш кои са те, няма да можеш да ме обвиниш, че съм спала с теб, за да ти отвлека вниманието или да ти повлияя.

Това щеше да е адски грозно.

Надяваше се следващия път, когато той попита: „Защо няма да спиш с мен, Неса?“, че тя няма да събори чиниите от масата, да го хване за яката и да го поведе право към леглото. Защото бяха изминали седем много дълги дни и еротични нощи, откакто двамата бяха заключени в трезора, и тя се бе възбудила толкова, че всеки път, когато си поемаше дъх, си мислеше за него. А всеки път, когато си мислеше за него, температурата й се повишаваше с още някой градус. А всеки път, когато температурата й се повишаваше, тя си напомняше кои са в действителност Мънистените бандити, и че е невъзможно да има връзка с мъжа, който ги разследва.

После си пое отново дъх и целият цикъл започна отначало.

Лелите й коментираха розовината по бузите й, Джорджия забеляза блестящите й очи, дори Стефани спомена кисело, че изглеждала неестествено зачервена, като сифилитичка.

Всеки ден тази жена се сблъскваше със сияещото лице на Неса и тя я мразеше. Въпреки усилените й опити, Неса не можеше да се чувства зле… И не стига, че по някаква причина полицията беше глобила Стефани за две пътни нарушения, но и съседите й се бяха оплакали, че кучето й лаело — а Стефани дори нямаше куче.

Неса се чудеше колко ли още време ще мине, преди Стефани да се изниже от града през блатото, пълно с отровни водни змии. Надяваше се да е скоро.

Тази вечер Джеремая взе чиниите им и ги сложи отвън, после се върна и седна в стола срещу нея.

Вдигна чашата си, отпи и вместо обичайното „Защо не спиш с мен, Неса?“, каза:

— Не съществуват никакви други следи, по които да тръгна. Така че нямам избор. Ще бъда принуден да обявя, че тазгодишното разследване се е провалило и да се върна във Филаделфия.

— Н-но Марди Гра почти свърши. Остават само още шест дни. Не искаш да изпуснеш кулминацията във вторник вечер, нали? Ще отидем на парада!

— И без това прекалено дълго се правя на глупак, докато се опитвам да бръкна под бикините ти.

Навярно вече бе свикнала с езика му, защото не трепна.

— Това ли се опитваш да правиш?

— И да ям прекалено много хубава храна, да пия прекалено много изискано вино и да целувам най-хубавото момиче в Ню Орлиънс колкото често ми позволява.

Тя сви пръсти.

Повечето мъже се проваляха, когато започнеха да говорят прекалено дълго. Джеремая беше единственият между познатите й, който винаги започваше лошо и завършваше добре.

— Кога си тръгваш?

— Утре в 2:53.

— Утре? Следобед? Толкова скоро? — Тя беше шокирана. — Мислех, че ще има още време за…

— За мен да бръкна под бикините ти?

— За мен, за да бръкна под слиповете ти. — Добре. Беше пила достатъчно, защото обикновено не ръсеше подобни неща. Но щом той си тръгваше, единствената причина да не спи с него вече не важеше и… значи беше свободна. Свободна да прави каквото иска, което означаваше да го нападне и да го накара да й покаже всички подробности, които бе научил по време на дългото си чиракуване при жените.

Тя свали очилата си. Разкопча две копчета на блузата си. Изправи се и предложи на Джеремая ръката си.

— Нека ти покажа една причина да се върнеш в Ню Орлиънс някой ден.

Джеремая погледна ръката й. Погледна усмихнатото й лице. И каза:

— Ако знаех, че заминаването ще те накара да влезеш в леглото ми, щях да го направя още преди четири дена.

— Наистина ли?

— И да се върна, за да мога да си тръгна отново.

Тя се засмя, отметна косата си през раменете с нехайно движение, което съзнанието й не възприе като привично за нея.

Той стана, сякаш дръпнат от невидимо въже и тя го поведе към железните спираловидни стъпала. На половината път към спалнята установи, че не може да чака повече. Обърна се, стъпи едно стъпало над него, обви ръце около шията му и го целуна.

Така беше по-висока от него; харесваше й, харесваше й да го целува от този ъгъл. За пръв път, откакто се познаваха, се чувстваше под контрол. Погали ушите му с палци, отблъсна го леко и му се усмихна.

Той вдигна очи към нея, очите му бяха зелени и пронизващи.

— Не ме измъчвай, Неса.

— Не те измъчвам. — Разтвори ризата му и плъзна дланите си под нея. Гръдният му кош потръпна, мускулите му бяха силни и привлекателни.

Челюстта му се стегна. Очите му заблестяха. По страните му плъзна червенина.

Разкопча панталона й, сложи ръце на хълбоците й и смъкна панталоните, а после и бикините надолу по краката й. Извади презерватив от джоба си и леко я натисна върху стъпалото.

— Чаках прекалено дълго.

— Не мисля така. — Тя разкопча ципа на джинсите му и освободи ерекцията му. — Мисля, че ще чакаш толкова, колкото ти кажа да чакаш.

— Неса, по дяволите, моля те.

Тя целуна леко пениса му, после го взе в уста и леко го засмука.

Той се изви като ударен от мълния.

— Неса. За бога. Измъчваш ме.

Пусна го и погледна нагоре към лицето му.

— Не изглеждаш измъчен. — После прокара пръст нагоре и надолу по гладката, влажна кожа на туптящия пенис. — Приличаш на мъж, който преживява най-хубавия момент в живота си.

— Аз… вярно е — каза той през стиснати зъби.

Прииска й се да се разсмее.

Хвана хълбоците му, обърна го и го натисна надолу към стъпалото.

— Ако искаш, можем да отидем в леглото — каза той. — Не е нужно винаги да го правим във възможно най-неудобната поза.

— Не ти ли е удобно? — Тя се качи върху него, сложи колене на стъпалото от двете страни на хълбоците му и го целуна по устата.

— Да, не ми е удобно. Стъпалата се забиват в гърба ми, а задникът ми едва се хваща… — Той проследи как устните й се движат по гърдите му. — И съм скован, с изключение на местата, където ме докосваш.

— А така добре ли е? — Тя го целуна по зърното.

— Добре е. — Установи, че едва може да говори.

Тя плъзна устни надолу по гръдния му кош.

Той я хвана под мишниците и я отблъсна. Опъна крака на долното стъпало и й направи знак да седне в скута му. Даде й презерватива и я погледна в очите.

— Следващият път обещавам да ти позволя да ми направиш каквото искаш. Но сега, след като съм прекарал три дни…

— … опитвайки се да бръкнеш под бикините ми — подразни го тя.

— Опитвайки се да бръкна под бикините ти — призна той. — Така че моля те, моля те, избави ме от това мъчение.

— Молиш ли?

— Умолявам смирено. Прося. Моля настойчиво…

Тя хвана пениса му в ръка, нахлузи му презерватива, настани се отгоре му и бавно започна да се смъква надолу върху него.

Колкото той бе специалист в правенето на любов, толкова тя бе неопитна. Никога не бе вършила подобно нещо и въпреки че бе толкова възбудена, беше стегната и подута. Отне й известно време, докато схване как да го държи, как да се отвори, използвайки влагата на тялото си, като го пропускаше малко по малко, след това го отблъскваше и започваше отново.

През цялото време той се гърчеше под нея, потеше се, стиснал челюсти, мускулите му бяха свити на топка и се местеха под нея.

— Неса… трябва да… жено, по дяволите, караш ме… — Ръцете му стиснаха перилата в отчаян опит да й позволят контрола, който тя жадуваше, но всеки път, когато тя се отдръпнеше, хълбоците му се надигаха нагоре. — Близо е… хайде… сладката ми, това е… — Сълзи на отчаяние избиха в зелените му очи, блестящи като смарагди.

Когато тя най-сетне успя да го поеме целия, в нейните очи също се появиха сълзи. Тогава сключи ръце около раменете му. Пое си дълбоко въздух и го почувства дълбоко в себе си. И прошепна:

— Толкова е хубаво.

Всяко движение замря.

Погледна я така, сякаш беше изрекла магичните думи.

Тя отвърна на погледа му и той предприе действие. Раздвижи се ритмично под нея, хълбоците му започнаха да се надигат и спускат.

Тя се подпря на стъпалата и се повдигна нагоре, още и още, посрещайки го яростно, всичко в нея се съсредоточи върху движението, страстта… върху този момент.

Той извъртя хълбоците си, движението подхрани нуждата й, но все пак я остави на ръба на кулминацията. Вътре в нея неговата ерекция протриваше всеки неин нерв, докосваше най-съкровените й дълбини. Температурата между двамата се повишаваше с всеки изминал миг. Тя изхлипа от безсилие, нуждаеща се, искаща оргазма.

Най-после той стисна хълбоците й в ръце, дръпна я надолу и нахлу в самата й сърцевина.

И тя излетя до края.

Отхвърли глава назад, стенеща, тръпнеща върху него, докато експлозията му я изпълваше отвътре с топлина.

А когато свършиха, го хвана за ръка, поведе го към спалнята и го направиха отново.

* * *

Неса и Джеремая лежаха отпуснато сред омачканите чаршафи топли, изтощени, задоволени. Той бе отпуснал глава върху гръдния й кош, а тя отметна косата му назад и го погали по белезите върху лицето.

— Къде ги получи?

— А ти къде получи тези? — Той я целуна под едната гърда.

— Просто си пораснаха там. — Усмихна му се.

— Доволен съм, че е така.

Беше отбегнал въпроса й, но тя искаше да знае какво е станало, какви са били мечтите му… Какъв е бил. Така че настоя. Прокара ръка по гърдите му и каза:

— И аз харесвам тялото ти. — Докосна белезите. — От същото място ли са, от което са следите по лицето ти?

— Дразнят ли те? — Отново извъртя.

Тя също се изплъзна от отговора.

— Държа ли се сякаш ме дразнят?

— Не ми отговори.

Неса отпусна пръсти в косата му, наклони главата му и го погледна в лицето.

— Стават много неща.

Той не каза нищо. Вместо това я изгледа с присвити очи, опитвайки се да види… нещо.

Усещаше ли, че крие тайни? Подозираше ли, че е прекарала последната седмица с него, водена от съмнителни мотиви? Съзираше ли вината, която измъчваше душата й, вината, че е с него главно, за да го шпионира?

Тя опита отново с нещо не чак толкова лично.

— Къде си израснал?

— В малко градче в Пенсилвания.

— Бил си беден.

— След като компанията се разпадна, бях. — Той сви рамене. — Знаеш какво е.

— Не мисля, че съм била бедна в същинския смисъл на думата. Просто не съм разполагала с много пари. — От изражението на лицето му стана ясно, че е засегнала прекалено болна тема. Тя продължи: — Лелите ми винаги са били готови на всичко за мен. Но ти каза, че майка ти не се е грижила за теб. Трябвало ли е да напуснеш дома си?

— Всички все някога трябва да напуснат дома си. А когато аз си тръгнах, научих няколко умения, които се оказаха от полза. — Той се плъзна по чаршафа към лицето й и я целуна, разтваряйки устните й. Дъхът му се смеси с нейния, страстта му подкладе нейната. — Притеснява ли те това, че съм бил компаньон? За това ли са тези въпроси?

— Не! Ти знаеш толкова много за мен, а аз не знам нищичко за теб, за произхода ти, кое те е направило такъв, какъвто си.

— Това няма значение, защото и без това си тръгвам утре.

— И никога няма да се върнеш?

— Можеш да ме посетиш във Филаделфия. Всъщност… — Той понечи да стане от леглото.

Възхитена, тя попита:

— Искаш да дойда във Филаделфия? Ще ми позволиш да видя къде живееш?

— Филаделфия е различна от Ню Орлиънс — предупреди той.

— Всичко е различно от Ню Орлиънс. Ще ме поканиш в дома си? Сериозно?

Той обви ръце около нея.

— Сериозно. Има много неща, за които трябва да поговорим. Само че… на сутринта. Ще поговорим утре сутринта.

Той явно щеше да сподели с нея всичко.