Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1891 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Срещнах в горите арка триумфална —
над пътя ми висеше колосална.
Но китки, надписи там не стърчаха,
и шарени платна не я красяха.
От никой кмет заръчана не беше,
„Ура“ тълпата глупа не ревеше…
И с тая арка искрена и проста,
посрещаше си Рила стара госта,
поклонника мирен, певеца скромен —
без много блясък, без шум, без харч огромен,
два бука — третий имаха на рамо
(луд някой ураган играл е тамо);
и таз дъга и стълпове гигантски
обвиваше ги белий мъх исландски
и самодивски ги коси красяха —
кат свилени реси от тях висяха;
а около — народ от буки прави
здрависваха го тихи, величави,
с любов, без хляб и сол и без поклони
(в туй царство владат други пък закони),
певеца драг, пристигнал отдалече,
и вместо всякакви цветисти речи
и хиледи „Ура“ и „Да живее“,
пратиха славейче едно да пее.