Аня Баст
Магьоснически огън (17)

17

— Твоя съм.

Той се взря в нея за момент, ледено сините му очи съдържаха онази необикновена топлота. След това наведе глава и прокара език по зърното й. Мира наблюдаваше с интерес, докато чувствените му устни обработваха връхчето. В същото време той я погали между бедрата, дразнейки клитора й, докато тя не изскимтя на ръба на оргазма, след това я остави да се успокои и започна отначало.

Тя почти си глътна езика, когато той плъзна пръст в нея, след това добави втори и бавно — много бавно — започна да ги вкарва и изкарва.

— Умряла от предиграта. — Това трябва да беше планът му.

— Джак — въздъхна тя.

— Тялото ти е мое тази нощ. Ще правя каквото поискам, освен ако не ми кажеш да спра. Харесва ми как се чувстваш и искам да удължа удоволствието ти. — Той потърка с пръсти сладкото местенце дълбоко в нея. — Искаш ли да спра?

— Н-не — отговори тя.

Той само я дари с лукава усмивка в отговор и се върна към дразненето на зърното й, докато плъзгаше пръстите си вътре и вън от нея.

Джак я отвеждаше до ръба на оргазма отново и отново, докато на света не съществуваше нищо друго освен Джак, ръцете му и това, което й правеха. Тя мяташе глава напред и назад по възглавниците и движеше неспокойно ханша си, искайки той да плъзне пениса си в нея, да й позволи да се отпусне. Той я задържа там, олюлявайки се на ръба на екстаза, уверявайки се, че, когато най-накрая свърши, ще бъде грандиозно.

Мира имаше достатъчно доверие на Джак, за да се остави в ръцете му — тялото си на докосването му, волята си на неговата за този момент. Доверяваше му се достатъчно, за да го остави да върже тялото й и знаеше, че никога няма да направи нещо, за да я нарани, никога няма да направи нещо, което тя не иска. Дълбоката истина от това осъзнаване докара сълзи в очите й.

Каквото и да се случеше между тях на сутринта, точно в този момент тя се чувстваше удобно, отдавайки се на сръчните ръце на Джак.

Той си проправи път надолу по тялото й с целувки, плъзна ръце под задника й, повдигна я към устата си… и плъзна езика си дълбоко в нея.

Тя ахна и стисна въжето, свързващо белезниците със стената, и се задържа, докато Джак вкарваше и изкарваше езика си от нея. Тя наблюдаваше тъмната му глава между бедрата й и начинът, по който се движеха мускулите на ръцете и раменете му, докато й доставяше удоволствие. Той облиза клитора й и го замасажира с устни.

Оргазмът я удари бързо и мощно.

Мира изви гръб и се замята под него. Той я задържа за талията, притискайки я върху матрака, когато я заля. Тя извика под опустошителните вълни на удоволствието, които ставаха все по-интензивни, защото Джак не спираше. Тялото й трепереше от екстаза, който отмиваше всички мисли от ума й.

Джак се отпусна върху тялото й и остави езика си да се отърка в нейния, оставяйки я да опита собствения си лек вкус.

— Това беше красиво — промърмори той. — Обичам да свършваш срещу езика ми. Обичам усещането и вкуса ти.

Мира едва можеше да формулира мисли, да не говорим за думи. Ръцете му изследваха тялото й, отново разпалвайки огън между бедрата й. Щеше ли някога да му се насити?

Той измъкна две въжета от чекмеджето на масичката до леглото. Тя едва не се измъкна, когато той уви въжето около коленете й, но вместо това се остави в ръцете му, както я бе помолил.

Джак ловко завърза възли около двете й колена, нито твърде стегнато, нито твърде отпуснато. След това завърза противоположните краища за шарнирните болтове.

Резултатът накара дъха на Мира да излезе бързо и тежко. Тя бе напълно открита за него, неспособна да затвори бедра или да свали ръце.

— Джак — каза тя с треперлив, несигурен глас.

— Страшно, нали? Плашещо е да оставиш целия контрол. — Той направи пауза. — Но и теб те възбужда. Мога да го видя в очите ти. Мога да го чуя в ритъма на дишането ти. — Той се протегна и помилва откритите й интимни части. — Мога да го почувствам.

Страшно беше и все пак тя му вярваше. Това я накара да се отпусне и да се остави на преживяването. Караше я да иска още.

Той покри тялото й със своето, заравяйки език дълбоко в устата й. Въжетата, които я задържаха, я възпрепятстваха и възбуждаха в същото време. Харесваше й да бъде оставена на милостта на Джак. Възбуждаше я. И все пак искаше… нуждаеше се да го докосне.

И тогава той я докосна.

Плъзна главичката на пениса си в нея, карайки я да ахне срещу устата му. Джак улови хълбоците й и я целуна дълбоко, докато влизаше в нея инч след инч, докато тя не се почувства изцяло запълнена от него.

Джак положи чело върху нейното и въздъхна тежко.

— Липсваше ми усещането за теб, Мира — прошепна той с глас изпълнен с емоции.

Тя не можеше да отговори. Той задържа погледа й, докато изкарваше пениса си и отново го вкарваше бавно, оставяйки я да почувства всеки прекрасен инч на члена му. Тя наблюдаваше как зениците му потъмняват и чу как дъхът му секва, когато напълно нарочно сви мускулите на влагалището си, опитвайки се да го задържи в себе си.

Той се движеше бавно в нея отново и отново, докато тя се запъхтяваше и стенеше, мяташе глава и накъсани думи се изливаха през устните й. Клиторът й беше станал толкова подут и чувствителен. Тя се залюля на ръба на още един мощен оргазъм. Той я задържа там, измъчвайки я, докато в целия й свят не бе останал само той и удоволствието.

Тя си мислеше как ли изглеждат — тя завързана за леглото и Джак, движещ се толкова бавно между разтворените й, завързани бедра. Мисълта бе почти достатъчна, за да я накара да свърши и да поднови цялото сексуално мъчение на Джак.

Той се надигна малко, така че да може да погледне надолу към нея, и започна да увеличава силата и скоростта на тласъците си. Тя изви гръб и разтвори бедра, доколкото позволяваха въжетата, посрещайки го.

Джак плъзна една ръка на талията й и стисна таблата на леглото с другата, задържайки и двамата, докато я взимаше с дълги, силни тласъци. Тазовете им се срещаха на всеки тласък и звукът от удар на кожа в кожа изпълни въздуха. Джак бе взел пълен контрол над тялото й, правейки точно каквото си иска, както го иска. В процеса я даряваше с повече удоволствие, отколкото тя можеше да си представи.

— Джак — изпъшка тя, когато оргазмът разцъфна в тялото й. Той се отпусна върху нея, покривайки устата й със своята и поглъщайки виковете и стоновете й, докато оргазмът — докаран до точка, в която достигаше невероятна сила за втори път — заля тялото й.

Той проникна дълбоко в нея и пенисът му подскочи, когато и той свърши. Когато тялото й се напрегна и разтрепери, той я целуна дълбоко, езикът му милваше и обладаваше устата й по начина, по който той обладаваше тялото й.

След момент той отпусна чело върху нейното и двамата се отпуснаха, дишайки тежко.

— Остани с мен през нощта — каза той с дрезгав глас. — Искам да се събудя до теб.

Мира кимна и се усмихна.

Той развърза възлите на въжетата и я придърпа към себе си. Мира уви ръце около него, а Джак я придърпа под себе си, целувайки я. Телата им се плъзгаха като коприна. Задоволство покри крайниците й като топло одеяло. Не можеше да си помисли, че иска да бъде където и да е другаде по света.

Свещите се разтичаха в кутийките си, почти разтопени, и правеха трепкащи сенки по стените. Кой ги беше запалил? Дали Джак бе очаквал друга жена, която не бе дошла, а след това се задоволи с нея, когато се появи? О, това беше неприятна мисъл. Или Джак просто обичаше свещи? Той беше магьосник на огъня в края на краищата.

Тя отвори уста, за да попита, но Джак й отговори, преди да успее да зададе въпроса си.

— Една жена ме чакаше, когато се върнах от пътуването си тази вечер. Искаше секс, но аз не я исках.

Нежелана ревност за това, че друга жена е била в спалнята на Джак, се надигна. Тя изтегли малко магия и издуха всички обидни свещи с един лек повей на сила, потапяйки стаята в тъмнина.

— Как знаеше, че ще попитам за това?

— Въпросът бе изписан по цялото ти лице.

— Жена се е опитала да те прелъсти, а ти си я отрязал? Джак, не съм сигурна, че ти вярвам.

Той проследи линиите на кожата й в тъмнината, карайки я да въздъхне.

— Повярвай.

Те лежаха преплетени върху матрака, а чаршафите и одеялата бяха изтикани на ръба на леглото. Беше леко хладно в стаята, но Мира не го усещаше, не и с ръцете на Джак, които се движеха непрестанно по тялото й.

Той потърка зърната й, докато не станаха твърди малки връхчета и дъхът й се забърза отново. След това се зарови между бедрата й погали клитора й. Той отговаряше с готовност всеки път, когато я докоснеше, карайки я да се овлажни.

Не говореха, единствено се докосваха и целуваха един друг. Мира използваше ръцете си, за да вижда в тъмнината, изследвайки твърдите му гърди, рамене, задник и втвърдения му пенис. Не можеше да му се насити. Вероятно можеше да се откаже от храна и вода и да поема всичко необходимо хранене като докосва Джак.

Отпусната, легнала и чувстваща се по-сигурна, отколкото се бе чувствала от много време, Мира най-сетне се остави изтощението да я надвие в ранните утринни часове.

Събуди се от утринната слънчева светлина и възбудено тяло. Мира се бе обърнала по корем в съня си и Джак бе надвиснал над нея, целувайки раменете й и надолу по гръбначния стълб. Той зарови пръсти между бузите на задника й и ги прокара по интимните й части.

— Джак?

Той не каза нищо. Тя се опита да се обърне, но той я задържа на място със силната си ръка на кръста й. По дяволите, беше доминиращ в леглото. Той разтвори бедрата й и вкара пръсти в нея. Дъхът й излезе със свистене и завърши със стон. Той използва соковете й като лубрикант върху клитора й, дразнейки го с върха на пръста си. Беше огромен и подут. Мира потрепери и се разтресе от нужда.

— Джак? — попита отново тя.

Той отново не отговори.

Когато тя не можеше да издържа повече, без дори да продума, той я вдигна на колене и влезе отзад. Тя ахна и стисна в юмруци одеялото от двете си страни заради чувството на дебелия му пенис, който се плъзга в нея.

Тя опита да се надигне на четири крака, но той притисна тялото си към нейното и прикова китките й към леглото.

— Ммммм, не мърдай — измърка той. — Имам те точно там, където искам.

Той задвижи ханша си напред-назад, взимайки я бавно и уверено, нежно и непоколебимо. Всеки тласък прокарваше главичката на пениса му по G-точката й. Тя повдигна ханша си, посрещайки тласъците му.

Мира сви пръсти около покривките на леглото, бузата й се притисна към матрака, когато Джак пое контрола над тялото й толкова уверено, колкото когато я бе завързал за леглото.

Той се повдигна, задържа ханша й, докато я пронизваше по-здраво и по-бързо с дълги, брутални тласъци, които изпратиха абсолютно удоволствие през тялото й. Той протегна ръка и потърка клитора й, регулирайки оргазма й, докато не я връхлетя. Оргазмът й отключи неговия.

Те рухнаха преплетени върху леглото и останаха там. Джак явно все още не можеше да държи ръцете си далеч от нея и милваше гръбначния й стълб и задника й отново и отново, докато Мира не се почувства толкова отпусната, че отново се залюля на ръба на съня.

Той се наведе и я целуна при основата на гърба.

— Това е любимото ми място от женското тяло — промърмори той. Премести се до сгъвката на колената й и положи още една целувка. — И тук също.

Мира се обърна, сви се до него и зарови глава на мястото, където се срещаха гърлото и рамото му, вдишвайки лекия аромат на одеколона му.

— Всички места по теб са ми любими — въздъхна тя.

— Казах, че това са любимите ми места при жените. — Дълбокият му глас избуботи през гърдите му и в нейните, когато проговори. — Любимата ми част от твоето тяло са очите ти.

Тя се засмя.

— О, що за реплика? На всички момичета ли го казваш?

Леката му усмивка изчезна.

— Не, не го.

Погледите им се задържаха за един удар на сърцето и усмивката на Мира също изчезна. Той всъщност звучеше… сериозен. Възможно ли беше чувствата му към нея да са се задълбочили, колкото нейните към него?

О, това бяха опасни мисли.

Той плъзна ръка от ханша към талията й и се наведе да я целуне. Дъхът на Мира заседна в гърлото й, когато устните му докоснаха нейните. Беше я целувал много пъти преди това, но този път изглеждаше някак различно, изпълнено с повече смисъл. Ръцете й се увиха около него, докато устата му обработваше нейната.

Джак прекъсна целувката и пое надолу към гърдите й, облизвайки всяко от зърната й подред.

— Разбира се, харесвам и тези — каза той с палава усмивка.

В очите на Джак, с ръцете му върху себе си, тя се чувстваше желана. Изглеждаше чувствена и секси. Цялата тази ситуация, да прекара нощта с Джак и да правят любов отново и отново, изглеждаше упадъчно и красиво.

Той отметна одеялата и от двама им, излагайки я на утринния въздух.

— Мира, ти си великолепна всякак — каза той, погледът му се плъзгаше по тялото й.

Останала без думи заради треперенето, което чу в гласа му, тя пое лицето му в ръце и го целуна.

— Докосни се заради мен — промърмори той срещу устата й.

Тя повдигна вежда.

— Свърши заради мен — изръмжа той, преди да я целуне грубо. Зениците му се разшириха. Тъмнина погълна очите му. — Искам да видя ръцете по тялото ти, между бедрата ти.

Мира усети как я изпълва силна възбуда при заповедта му. Дъхът заседна в гърлото й.

Той се отпусна назад, гледайки я многозначително с полупритворени очи.

— Покажи ми как свършваш, когато си съвсем сама.

Момент на срамежливост я накара да се поколебае. След това, задържайки погледа му, тя се протегна и пое в шепа гърдата си. Той наблюдаваше жадно как тя дразнеше собственото си зърно. Прокарваше възглавничките на пръстите си отгоре му отново и отново. Това изпрати малки вълни удоволствие през тялото й и я накара да се овлажни между бедрата. Мира движеше ханша си непрестанно, представяйки си, че пенисът на Джак е заровен дълбоко в нея, припомняйки си доминиращия начин, по който я бе любил предната вечер.

Да държи тялото й напълно ограничено за всяко свое желание, всяко докосване, беше невероятно възбуждащо. Споменът все още беше възбуждащ. Тя впи зъби в долната си устна, затвори очи и изстена. Усети как пенисът му се втвърдява срещу крака й.

— Точно така, скъпа — прошепна той.

Мира спусна другата си ръка по корема си, прокарвайки я през косъмчетата, покриващи хълма й, след което изви гръб и разтвори бедрата си. Интимните й части бяха подути от възбуда. Потърка клитора си, докато не разцъфна под докосването й, ставайки чувствителен и жадуващ оргазъм, а след това плъзна средния си пръст дълбоко в топлината си.

Мускулите й бяха копринени и горещи. Тя ги стисна леко, така че да почувства това, което чувстваше Джак около пениса си. Добавяйки още един пръст, тя започна да ги вкарва и изкарва от влагалището си, представяйки си, че Джак я чука.

Очите на Джак потъмняха и се приковаха в нея. Очевидно наистина го възбуждаше да я наблюдава как се докосва. Мира затвори очи и се предаде на усещането. Хапейки долната си устна и затваряйки очи, тя обработваше вагината си и се носеше все по-близо и по-близо до оргазма.

Той коленичи до нея и се наведе над нея, поставяйки ръка на тила й и целувайки я грубо, докато масажираше гърдата й и нежно стискаше зърното й със свободната си ръка.

Мира изстена, чувствайки първите сериозни вълни на наближаващия оргазъм. Тя заби пети в матрака и тласна ханша си напред-назад. Изглеждаше палава с разтворени бедра и със собствената си ръка между тях. Този факт само я възбуди повече.

— Толкова си хубава, Мира. Толкова секси — промърмори той, докато милваше с ръка корема й. — Ще свършиш ли?

Тя кимна, очите й изпърхаха и се отвориха, за да го видят да се взира в нея. Той покри ръката между бедрата й със своята, притискайки леко, така че движението от ханша й да отърка клитора в дланта й.

Мира извика, когато оргазмът избухна в тялото й.

Мускулите на влагалището й пулсираха около проникващите й пръсти, когато удоволствието заля тялото й.

— Точно така, скъпа — промърмори той. — Това е.

Мира се запъхтя, когато остатъците от оргазма й я напуснаха. Отвори очи, за да открие един много възбуден Джак, който се взира в нея.

— Изправи се, на колене — каза грубо той. — Дръж се за таблата на леглото. С лице към стената.

Кратките му команди, издадени с този дрезгав глас, накараха интимните й части още веднъж да изпитат болка от желанието. Всичко, което искаше, бе пенисът му. Тя се изправи, усещайки колко влажна бе между бедрата си, и коленичи върху матрака с лице към стената.

Той постави китките й отново в белезниците и пръстите й се уловиха за въжето, свързващо ги с шарнирния болт.

Джак метна възглавниците на пода и остави ръката си да скита по тялото й. Пое гърдите й в шепи, търкаляйки зърната й между пръстите си, докато Мира не се задъха. Той опря гърди на гърба й и целуна раменете й, спускайки ръка между бедрата й, за да масажира чувствителния й клитор. Тя изскимтя.

— Това добре ли е? — измърка той в ухото й.

— Да.

— Разтвори бедра и ще го направя дори още по-добро.

Тя ги разтвори и, ръмжейки, той плъзна пениса си във вагината й изотзад. Тя ахна от внезапното, поразително усещане да има цялата тази дължина и ширина, разтягаща мускулите й.

Мира изви глава, за да зърне тялото му до своето и да улови отражението им в дясно. Огледало в цял ръст стоеше в ъгъла на стаята. Не го бе забелязала предната нощ, може би защото бе тъмно. Сега беше сутрин и ъгълът ги разкриваше перфектно — голямото, мускулесто тяло на Джак, покриващо нейното, жадното, възбудено изражение на лицето му, докато ръката му изучаваше тялото й.

Собственото й изражение бе отпуснато, очите й бяха разширени и тъмни, косата й бе разбъркана, тялото й приковано към леглото на Джак. За момент не можа да разпознае себе си в това сексуално създание.

Той отмести косата й на една страна, сграбчи таблата на леглото и уви другата си ръка около корема й.

След това започна да се движи.

Отражението показа силата, която използваше, за да проникне в тялото й. Мускулите на бедрата и задника му се движеха с всеки тласък в тялото й. Удоволствие премина през нея при търкането от проникващия му пенис, разтягайки я и изпълвайки я докрай.

Джак ухапа врата й и сниши ръката, която беше на корема й, за да потърка клитора й.

— Страхотна си, Мира — промърмори той. — Толкова гореща, толкова сладка.

Тя наблюдаваше как ръката му се движи между бедрата й в отражението в огледалото, докато той милваше клитора й с възглавничката на пръста си. Той забърза темпото на тласъците си — по-бързо, по-силно. Усещанията минаваха през нея, завладявайки я.

— Джак! — извика тя, когато тялото й се намери хванато в още едно невероятно отпускане. Тя се държеше за въжето с цялата си сила.

Джак изръмжа нещо тихо, все още движейки се в нея, дори след като оргазмът изтри всички мисли от ума й. Това я разголи, разкри я, след което я изпълни само с Джак и това, което й правеше той.

Той също свърши, прониквайки дълбоко в нея и изстенвайки.

И двамата задъхани, и двамата потни, той освободи китките й и рухнаха върху матрака.

— О, Джак — въздъхна Мира. Тя беше лепкава и влажна между бедрата си и я болеше навсякъде. И все пак никога в живота си не се бе чувствала по-добре или по-задоволена. Тялото й още тръпнеше от спомена за ръцете му върху нея и за пениса му в нея.

Джак я придърпа към себе си и покри тялото й със своето, целувайки клепачите, бузите и гърлото й.

Останаха така за известно време, рухнали в изтощена купчинка и преплетени. Най-накрая Джак издърпа одеялата върху тях и се сгушиха под тях, задремвайки и събуждайки се.

— Ммм, това беше хубава сутрин — промърмори Мира срещу извивката на врата му.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Повече от хубава. — Гласът му избуботи през гърдите му, карайки я да се чувства удобно и в безопасност.

— Предполагам, че трябва да помислим да напуснем стаята по някое време.

Отне му доста време да отговори.

— Да, разбира се. Ще го имам впредвид след час или два.

Мира се засмя тихо, но някой, чукащ на вратата, я прекъсна.

— Кой е?

Джак хвърли поглед на часовника върху нощното шкафче. Мира проследи погледа му. Беше почти 10 часа сутринта.

Той се измъкна от леглото и извади анцуг от едно от чекмеджетата си.

— Стой тук. Ще се върна — каза той, докато излизаше през вратата, прокарвайки ръка през разрошената си от съня коса, за да я озапти.

 

 

Джак отвори вратата, за да открие Томас от другата й страна.

— Ходих до стаята й тази сутрин — посрещна го Томас с остър тон. И двамата знаеха кого има предвид. — Тук е, нали?

Джак само кимна.

Изминалата нощ беше само още един пирон в ковчега му. Джак бе опитал да стои на страна от нея, но просто не можеше да откаже. Ароматът й го опияняваше, а лунната светлина, разливаща се по кожата й, го изкушаваше. Когато ставаше въпрос за нея, той нямаше никакъв самоконтрол.

Толкова силно желаеше Мира, че чак го болеше. Желаеше я не само в сексуален план, но и в дългосрочен. Какво казваха хората за човешката природа? Хората винаги искаха това, което не могат да имат. С тази разлика, че Джак искаше Мира, защото я обичаше, а не защото не можеше да я има. Сега вече го знаеше.

Обичаше интелигентността й, несигурността и силата й, състраданието и желанието й да не наранява останалите, дори и когато те й мислеха злото. Обичаше звука от смеха й и погледа в очите и изражението й, когато бе възбудена.

Джак обичаше Мира, всеки аспект от нея.

На Томас му отне момент, за да отговори.

— Знаеш, че нямам проблем с теб, Джак — заговори му тихо той, така че Мира да не ги чуе от другата стая. — Ако не беше историята ти и това как се пресича с нейната, щях да се радвам, че сте заедно. Просто се опитвам да я предпазя.

— Зная това, Томас. И мен ме е грижа за нея. Ще ми се да можех да те накарам да го видиш.

— Може би е време да й кажеш кой си.

— Мислех, че искаш да изчакам докато не свърши всичко.

— Така е. Все още мисля, че си най-подходящият да я защити от Крейн и да й кажеш кой си е свързано с това. — Той направи пауза, а след това изръмжа: — Просто искам да спреш да спиш с нея. Толкова ли е трудно?

Беше толкова трудно. Това, което Джак не можеше да каже бе, че не беше само до спането с Мира. Не беше само секс. Ставаше въпрос за обвързване с нея по единствения възможен начин, по единствения начин, по който знаеше как. Ставаше въпрос за сливане с нея, да стане част от нея, дори и да беше за кратко.

Джак си спомни предната нощ, как бе зърнал леките червени следи по китките и краката й, оставени от въжето и белезниците, преди свещите да изгаснат. Бе изпитал проблясък на чисто задоволство в онзи момент, белязвайки Мира. Всяка първобитна мъжка клетка в тялото му празнуваше в онази единствена секунда, знаейки, че Мира е само и единствено негова. Негова, за да я обича. Негова, за да се грижи за нея, да я защитава и боготвори.

Не, съвсем не беше заради секса.

Но Джак не можеше да изрече никоя от тези мисли пред Томас. Вместо това се взираха един в друг в дълъг момент на мълчаливо предизвикателство.

Томас първи отмести поглед.

— Облечи се. Кажи на Мира да се облече. И двамата идвате в кабинета ми — отсече той с глас, направен сякаш от стомана. — Имам новини. — Той се обърна на пета и закрачи нататък.

Джак затвори вратата и се върна в спалнята. Мира лежеше увита в чаршафите, дългата й коса бе разпиляна по възглавницата му и един тънък прасец и крак се подаваха изпод одеялата. Бе затворила очи. Не беше учудващо. Наистина цяла нощ — и сутрин — го бяха правили.

Искаше да се приближи и да я събуди с целувка. Искаше да пропълзи обратно в леглото, да я притегли в обятията си и да я задържи. Искаше да прекара цял ден в леглото с нея, да поръча нещо от кухнята, когато огладнеят, но иначе да прекарат цялото време погълнати един от друг.

Суровата реалност го зашлеви през лицето. Мамка му. Продължаваше да влошава ситуацията.

Томас искаше той да изчака, докато всичко това приключи, преди да разкрие, че всъщност е син на Крейн. Джак не искаше да й казва никога. Не искаше никога да вижда онзи неизбежен поглед на ненавист в очите й, когато научи за произхода му и открие, че той е наблюдавал как майка й умира пред него… и е допуснал да се случи.

— Мира — каза дрезгаво той.

Очите й се отвориха бавно.

— Беше Томас. Трябва да се срещнем в кабинета му. Има да ни казва нещо.

Тя избута одеялата и се изправи, покрита с нищо друго, освен с утринната слънчева светлина. Тя прокара ръка през дългата си, разпусната коса. Стегнати, малки, розови зърна надничаха през дългите кичури, спуснати през рамената й. Извивката на талията и ханша й умоляваха за устните и езика му.

Пенисът му започна да се надига. Долу, момче. Той се извърна и се зае с търсенето на дрехи.

— Трябва да се върна в стаята си. Всичко, което имам тук, е нощницата и халата ми — каза тя.

Той се обърна към нея с чифт дънки в ръце.

— Вероятно така е най-добре. Ако останеш тук по-дълго, ще те бутна обратно на леглото и ще те държа там цял ден.

— Толкова ли ще е лошо това?

— Имайки предвид настроението на Томас? Да.

Тя се засмя и плъзна нощницата през главата си.

— Забелязах, че понякога може да бъде малко докачлив. „Раздразнителен“ вероятно е по-подходящата дума. — Тя грабна халата си и се понесе покрай него. — Ще се срещнем там.

Той я сграбчи през талията и я придърпа към гърдите си за последна целувка, искайки вкуса й в устата си малко по-дълго.

Те прекратиха целувката и тя остана така за момент с разтворени устни и притворени очи.

— Мммм — въздъхна тя и прехапа долната си устна. — Пука ли ни, че Томас е малко разстроен?

— Върви. — Той плесна игриво задника й.

Тя тръгна, отправяйки му една последна сияеща усмивка през рамо.

По дяволите, обичаше я.

И скоро щеше да я загуби. Чувстваше го.

 

 

Мира забърза обратно към стаята си, кимайки и усмихвайки се на хората, докато ги подминаваше по коридора, сякаш въобще не беше странно, че обикаля коридорите по нощница и халат толкова късно сутринта.

Усещаше болка на интимни места, които не бяха получили много внимание, след като бе напуснала апартамента на Джак в Минеаполис. Джак я бе любил добре. Това я караше да потреперва само като си спомняше. Караше я да иска още.

Тя стигна до стаята си, взе си душ и се облече в зелен пуловер, черна пола, чийто подгъв стигаше до средата на прасеца й, и чифт симпатични черни обувки с платформи, които Серена бе достатъчно мила да й даде, след като бе ходила на експедиция по магазините. Мира общо взето беше приклещена в Сборището, неспособна да напусне добре охранявания имот.

Серена бе пристъпила напред и бе решила да бъде нейната фея братовчедка^[1], носейки й всякакви лакомства от вън. Мира не носеше чорапогащи. Тя имаше късмета да има достатъчно мургава кожа, за да няма нужда от тях, дори и в разгара на зимата.

Преди да тръгне към кабинета на Томас, тя бързо нави косата си и сложи малко спирала, руж и червило. Добре, може би напоследък се интересуваше малко повече за външността си. Толкова грешно ли беше? Чувстваше се красива в очите на Джак.

И, взирайки се в отражението си в огледалото, тя осъзна, че отново започваше да се чувства красива и в собствените си очи.

След развода бе загубила това. Самоуважението й се бе разклатило. Откриването на магията й и научаването как да контролира латентната си сила, имаше много общо с факта, че най-накрая бе преоткрила позитивна самооценка.

В интерес на истината, откриването на магията й явно бе рефлектирало върху цялата й същност, дори и върху външния й вид. Косата й изглеждаше по-лъскава и по-гъста. Очите й изглеждаха по-ярки, устните — по-плътни. Дори кожата й изглеждаше по-мека. Вероятно беше страничен ефект от възстановяването на липсващата част от нея, която я правеше едно завършено цяло.

Мира се взря в отражението си в огледалото и наклони глава на една страна, оставяйки тежката си коса да се плъзне през рамото й. Или може би се виждаше през различни очи.

Напусна стаята си, заключи вратата и се отправи надолу към кабинета на Томас, където откри и двамата чакащи мъже. Щом влезе, усети напрежението в стаята, плътно като мед, намазан върху кожата й. След като започна тренировките с магията си, тя забеляза, че способността й да усеща емоциите — нещо, което винаги бе притежавала в някаква степен — се бе засилила.

— Мира — поздрави я Томас.

— Томас — отвърна предпазливо тя. Искаше й се да попита на какво се дължеше напрежението, но размисли. Буря проблесна в черните очи на Томас.

— Заповядай. — Томас посочи с жест стола срещу Джак.

Тя седна, кръстоса крака и се опита да се настани удобно в кожения стол. Би трябвало да е лесно, но тестостеронът в стаята доближаваше непоносими нива. Очевидно нещо ставаше между Томас и Джак, в което тя не бе посветена и, каквото и да бе то, беше сериозно.

Томас се приведе над бюрото си, обрамчен от широкия прозорец зад него и падащия навън сняг. Той стисна устни.

— Имаме нова информация за Крейн. Не исках да ви казвам, докато не се потвърди. — Той хвърли поглед към Джак. — Крейн има рак. Рак на костите. За това има нужда от демонския кръг. Прогнозата му е мрачна. Ако не може да призове демона за изцеление, той ще умре.

Стаята потъна в тишина.

— В такъв случай, предполагам, че е доста мотивиран — каза най-сетне Мира. Беше напълно ненужен коментар и потъна в тихия въздух като камък.

Крейн искаше да пожертва четири живота, за да спаси своя собствен. Може би повечето зависеше от това, какво иска демонът в отплата за изцелението.

— Отхвърлил е традиционното медицинско лечение, най-вероятно от високомерие, и няма много време преди да изгуби подвижността си — отговори Томас. — Има само толкова самолечение, което може да приложи магьосник на огъня, дори и могъщ колкото Уилям Крейн. Ще действа бързо, може би дори малко отчаяно. Това ще го направи едновременно немарлив и опасен. Предупредили сме всички магьосници в Сборището да бъдат нащрек, особено магьосниците на въздуха.

— Но това означава, че няма да си губи времето да преследва Мира, или да опитва да отвлече някого от могъщите магьосници на въздуха. — Джак потърка челюстта си с ръка. — Ще постави Маркъс в кръга.

— Маркъс е мъртъв — отвърна Томас.

— Какво? — отговориха Мира и Джак едновременно.

— Маркъс се е свързал с магьосник на въздуха, който работи за нас, точно преди да се самоубие. Обесил се е с чаршаф. Така разбрахме за рака. След като отблъсна вещерите от Дъскоф, които възнамеряваха да те отвлекат от апартамента на Джак, Маркъс е предположил, че ще бъде поставен в кръга и се е самоубил, за да го предотврати.

— О — каза Мира. — Горкият Маркъс.

— Може да не беше много силен, но имаше възхитителен кураж накрая — отвърна Томас тъжно. — И ни даде важно предупреждение за ситуацията. Изглежда така и не са го пречупили.

— Предположих, че заложниците от Дъскоф са дали информация — каза Джак.

Томас поклати глава.

— Бяха много мълчаливи.

— Значи без Маркъс, когото да използва, той със сигурност ще тръгне след Мира, след като тя е най-силната магьосница на въздуха наоколо, с най-слаба способност да използва магията си — каза замислено Джак. — Ще премахне всички пречки.

— Заради това, колкото и да искам да се махнеш от Сборището, трябва да останеш тук. — В гласа на Томас имаше нещо грубо, нещо необичайно агресивно, на което Мира се зачуди. — И да останеш близо до Мира.

— Ще го направя — каза Джак, без колебание.

Томас сякаш стисна зъби за момент.

— Зная.

Те се взряха предизвикателно един в друг.

— Добре. — Мира скочи от стола си. — Може ли някой да ми каже какво става тук, моля? Моля? — И двамата мъже потънаха в мълчание, когато тя погледна от единия към другия.