Метаданни
Данни
- Серия
- Чисти (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Burn, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Стоева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джулиана Багът
Заглавие: Изпепелени
Преводач: Ангел Ангелов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт ООД
ISBN: 978-954-27-1220-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9708
История
- — Добавяне
Ел Капитан
Момче
В началото Ел Капитан мисли, че хлапето ги следва, защото е изгубено и объркано и няма къде другаде да отиде. Той не обръща внимание на тромавата, накуцваща с единия крак фигура с наполовина изгорено лице. Търсят сирачетата, макар той да знае, че те най-вероятно са мъртви. Въпреки това, не се нуждаят от още изгубени души, които да се прилепват към тях.
Обаче сърцето не му дава да каже на хлапето да се разкара — все още не.
Но тогава Брадуел казва:
— Къде е Преша? Не съм я виждал от известно време.
Ел Капитан и Хелмут се оглеждат наоколо. Все още вали силно и вятърът носи дъжда по улиците. Хейстингс замръзва и започва да души въздуха.
— Хейстингс — обръща се към него Брадуел, внезапно загрижен, — къде ли е отишла?
Хейстингс се покатерва върху някакви останки, за да може да вижда по-добре.
— Хейстингс! — нетърпеливо повтаря Брадуел.
Тогава момчето се приближава. То подръпва ръкава на Ел Капитан.
— Не сега — казва Ел Капитан.
Момчето се отдръпва уплашено, но след това казва:
— Нося съобщение от нея.
— От кого? — пита Брадуел и се приближава до момчето, което се страхува от едрото му тяло и големите криле. То отстъпва няколко крачки и се налага Ел Капитан да се намеси. Той прикляква на едно коляно и заговаря с тих глас:
— Кажи ни — подканва го той.
— Кажи ни — повтаря Хелмут с напевен глас.
— От онази, която търсите. Преша Белз.
Изрича цялото й име, което тук означава много. Хейстингс слиза от развалините и всички се приближават малко повече един към друг.
— Какво е съобщението? — пита Ел Капитан.
— Трябвало е да си тръгне. Трябвало е да замине.
— Къде? — изкрещява Ел Капитан.
— Знаем къде! — крещи в отговор Брадуел.
— Къде? Къде? — повтаря отново с напевния си тон Хелмут на момчето.
— Не каза. Каза ми, че вие ще знаете.
— Знаем — отвръща Хейстингс.
— Тя каза, че ще ви изпрати съобщение, щом стигне там — продължава момчето. — Каза, че ще намери брат си и той ще й помогне да го изпрати.
— Какво съобщение?
— Тя каза, че ще ви каже дали да го разрушавате, или не. Каза, че ще разберете какво има предвид и че ще нарисува рисунка в съобщението.
— Рисунка на какво? — пита Ел Капитан.
— Не ми каза, но каза, че по рисунката ще разберете, че съобщението е от нея.
— Видя ли какво направи? — крясва Ел Капитан на Брадуел, докато той прокарва ръце през мократа си коса и се отдръпва от хлапето.
— Видя ли какво направи? — каза Хелмут, насочвайки обвинителния си тон към Ел Капитан.
— Поне веднъж послушай брат си — казва Брадуел и изтърсва дъжда от крилете си.
— Ти й каза, че не може да отиде там. Държеше се с нея така, сякаш е твоя собственост — изкрещява Ел Капитан и се изправя отново. — Тя си тръгна така, за да не й се налага да се кара с теб.
Момчето отскача назад, прикляква зад някакви камъни, изпънало единия си крак настрани, и започва да ги наблюдава.
— Ти беше готов да й позволиш да тръгне — отвръща Брадуел. — Би й позволил да прави каквото пожелае, защото искаш тя да е влюбена в теб.
— Искаш тя да е влюбена в теб — студено казва Хелмут на Брадуел.
— Какво каза, Хелмут? — пита Брадуел.
— Хелмут иска да каже, че ти искаш тя да продължава да те обича, за да можеш да я накажеш. Аз поне й казах какво чувствам — отвръща Ел Капитан. — Ако не беше толкова уплашен, може би и ти щеше да го направиш.
Брадуел се хвърля към него и го удря с рамо в гърдите. Двамата се удрят в една тухлена стена и блъскат Хелмут в нея. Ел Капитан усеща как брат му си изкарва въздуха и ребрата му се стягат конвулсивно.
Хейстингс се втурва да ги разтърве, но Ел Капитан се претъркулва встрани от него, стиснал Брадуел за гърлото. Брадуел се отскубва и стяга в ключ главата на Ел Капитан. Хелмут удря Брадуел по тила, докато Ел Капитан забива лакътя си в корема му. Брадуел отпуска хватката си и пада на едно коляно.
— Никога не блъскай Хелмут! — казва Ел Капитан и се протяга да подпре отзад главата на брат си. — Чу ли ме? Ще го защитавам с всяка капка кръв в тялото си. Ясно ли е? — той се обръща към лицето на брат си и прошепва:
— Добре ли си?
Дишането на Хелмут е неравно.
— Добре — промърморва той.
Брадуел и Ел Капитан също са останали без дъх.
— Помисли ли изобщо за бактерията? — крещи Ел Капитан. — Идиот такъв! — след това извиква на Хелмут:
— Провери я!
Той усеща как пъргавите пръсти на Хелмут опипват гърба му.
— Провери — немощно отвръща Хелмут.
— Съжалявам — казва Брадуел и обхваща главата си с двете ръце. — Не мислех.
— Тя е незащитена — отбелязва Хейстингс.
— Не би се съгласила да я другояче — отвръща Ел Капитан.
— Казала е, че ще ни изпрати съобщение — напомня им Хейстингс. — Да й оставим достатъчно време да оцени положението.
Брадуел хвърля остър поглед на Ел Капитан.
Очите на Ел Капитан блуждаят из развалините около тях и далечната купчина тела.
— Тя може да умре, още преди да е стигнала до там.
Брадуел си поема дълбоко дъх.
— Защо не ни позволи поне да я придружим до там?
— Ако умре, ще е начинът, по който тя самата е решила — отвръща Ел Капитан. — Нали това искаше? Да имаш правото да умреш, както ти самият решиш.
Брадуел разтърква очите си. Може би плаче? Ел Капитан не е сигурен.
— Има още нещо — казва момчето.
Ел Капитан беше забравил за момчето, което сега излиза иззад камъните. Този път то се опитва да говори възможно най-бързо:
— Тя каза да не се отказвате да търсите децата. Уилда и останалите. Не се отказвайте! Продължавайте да ги търсите!
И преди да имат възможност да му зададат каквито и да е въпроси или да се сбият отново, момчето се обръща и побягва.
Известно време всички мълчат.
В този момент Хейстингс се изправя в целия си ръст.
— Тя може да се ядоса, но аз трябва поне да се опитам да я намеря и да я защитя. Все още имам някакво кодиране за лоялност и сега то е фиксирано върху нея. Имам си извинение.
Това е всичко, което казва. Той тръсва глава, сякаш за да махне косата от очите си, и се отдалечава в дъжда, като стъпва първо върху протезата, движейки се с бързо накуцване.
— И аз имам нужда да отида някъде. Някъде, където да мога да помисля трезво — казва Брадуел. Той поглежда почти умолително Ел Капитан и след това свежда очи към земята. — Ще дойдеш ли с мен?
— Зависи. Къде?
— Не съм казал, че искам да отида на някакво конкретно място. Казах, че имам нужда да отида там. Просто кажи „да“. Ще останем заедно.
— Заедно — повтаря Хелмут.
— Добре — съгласява се Ел Капитан. — Ще останем заедно.