Иван Вазов
Като влазяхме в обятията на Рила

От малък възприех таз жажда жива

за красното, великото, светото

и тоз възторг към всяка хубост дива

и обожаване на естеството.

 

От детство ощ хванах да любя ази

свободний свят, картините му сяйни:

шир, хоризонти, шумове, талази,

гори дълбоки, самотии, тайни;

 

и снежний връх, и чудний свод лазурни,

орлите горди, дето там се вият,

скалата в мъх и водопада бурни.

И дивата поезия, що крият;

 

и пляска на поточето сърдито,

и накита на цветенцата лепи,

и всички чудосии, през които

мнозина, хиляди минуват слепи!

 

И хубостта на горската свобода,

и божията сила вседържавна…

О майко, за любов е таз природа,

нали? — Таз българска природа славна!