Джой Филдинг
Мрежата на Чарли (37)

Глава 37

ПАЛМ БИЙЧ ПОУСТ

Неделя, 7 октомври, 2007

УЕБСАЙТ

 

Приблизително преди девет месеца ми се случи нещо доста интересно. Не, не съм забременяла. Случи се друго — получих писмо от една убийца. Името й е Джил Роумър, която самата аз бях кръстила Кръвожадната детегледачка в същата тази рубрика няколко години по-рано.

Тя имаше предложение за мен: да се съглася да напиша историята й, а тя в замяна ще ми разкрие всичко, включително самоличността на нейния любовник и съучастник, сатаната, подтикнал я да извърши престъпление. Както вече всички знаем, името на сатаната е Алекс Прескот. Той се оказа тройно по-опасен, защото, освен любовник и съучастник, е бил и неин адвокат. Понастоящем се възстановява в затворническата болница от почти фаталните рани, получени от наръгване с нож в Рейфорд, докато е очаквал процеса си. Едва ли някой заслужава това повече от него.

Аз най-добре зная. Защото Алекс Прескот бе и мой любовник.

„Струва ми се, че имаме много общо помежду си“ — писа ми преди девет месеца Джил. Тогава помислих това за купчина сещате се какво. С изключение на някои външни сходства, изобщо не виждах каквото и да било общо помежду ни. И все пак, колкото повече опознавах Джил, толкова повече почвах да вярвам, че си приличаме в по-голяма степен, отколкото ми се струваше в началото. И двете сме продукт на нещастно детство, майките ни или физически, или емоционално са отсъствали, а бащите ни физически или емоционално са ни тормозили. Отношенията с роднините ни бяха напрегнати и потискащи, а връзките ни с мъже — краткотрайни и несполучливи. И двете използвахме секса като средство да постигнем онова, което искаме, което обаче рядко вършеше работа, понеже рядко знаехме какво искаме.

Което ме връща отново на Алекс Прескот.

Моля, не забравяйте, че когато се запознахме, аз го мислех за достоен член на обществото, сериозен адвокат, както и за чувствителен и грижовен човек, който кара стар кабриолет и отлично свири на китара. Оказа се, че още по-добре отсвири мен. Оказа се класическият вълк в овча кожа. Оказа се, че мога да бъда измамена.

Виждате ли, през цялото време, което прекарах с Джил Роумър — часовете, отделени да говоря с нея, да я преценявам, да дебна и за най-малкото присвиване на тези големи очи, да се ослушвам и за най-слабата промяна в интонацията на подвеждащо мекия й глас, — през цялото това време аз всъщност изобщо не я опознах. В действителност, тя опозна мен.

Социопатите са добри в това. Вие давате, те вземат. И много ги бива да показват на хората онова, което те искат да видят. Един мой добър приятел веднъж ми го каза. Каза ми също, че да те измамят не означава, че си глупак.

Лъжците и измамниците разчитат на добродушието на останалите. И макар никой още да не ме е обвинявал в добродушие, през тези девет месеца аз открих някои интересни неща за себе си: изобщо не съм чак толкова цинична и опърничава, колкото си мислех. Оказа се, че независимо от всичко, което се случи, или може би тъкмо заради него, аз все пак действително вярвам в принципната доброта на другите. Оказа се, че вярвам и че хората могат да се променят. Оказа се дори, че съм донякъде романтичка. Все пак съм кръстена на Шарлот Бронте. (Също така и на един паяк, което може би обяснява защо понякога хапя доста лошо.)

Голяма част от месеците на продължителното ми отсъствие от този вестник прекарах в самоанализ и възстановяване на живеца и вътрешното си равновесие, радвах се на двете най-прекрасни деца на света. (Да, зная. И вашите деца са прекрасни. Но не чак толкова, защото, нужно ли е да напомням? — това е моята рубрика.) Междувременно много неща се промениха. Майка ми влезе в правия път, така да се каже, и наскоро се омъжи за един господин, с когото се запознаха миналата година на двудневен круиз до Бахамите. Той е чудесен човек, живеят в красив апартамент на океана, където децата ми, брат ми, кучето ми и аз сме чести гости. Двете ми сестри, Емили и Ан, тези дни се свързаха с мен във връзка с евентуалното си идване във Флорида в немного далечно бъдеще и може дори да доведат своите деца за отдавна отлаганото ни семейно събиране. Имам и две нови доведени сестри — Грейс и Одри, кръстени на Кели^[1] и Хепбърн^[2], — с които ми бе много приятно да се опозная. Брат ми току-що се записа да следва редовно в Колежа по изкуства и дизайн в Маями и е трезвен и чист от наркотици вече десет месеца. Много се гордея с него. В живота ми, освен това, има нов мъж, гореспоменатият добър приятел, който е пълната противоположност на Алекс Прескот — той е овца във вълча кожа. Имам дори нова баня!

И така, в утробата ми преди девет месеца може би все пак бе посято семе. Само че бебето, което родих, е на трийсет и една години, над метър и седемдесет на ръст и тежи петдесет и шест килограма. Радвам се да споделя, че има гъста руса коса, любознателен ум и обезпокоително голяма уста.

Използвам случая сега да благодаря на всички, които ме подкрепяха с имейли, по време на отсъствието ми. Между периодите ми на тъпо взиране в една точка, бях заета да довърша книгата си „Надолу по хълма: истинската история на Джак и Джил“, която тази седмица излиза на пазара. На онези от вас, които не се радват особено от завръщането ми в „Палм Бийч Поуст“, ще кажа — толкова по-зле. Не забравяйте, че това е свободна страна и никой не ви кара насила да четете статиите ми. Но ако не ви харесват, моля, запазете гадните имейли за себе си. Както казваше майка ми — е, може би не моята майка, но нечия майка със сигурност го е казвала, — ако не можеш да кажеш нещо мило, по-добре не казвай нищо. Колкото до мен, ще продължа да казвам, каквото ми се ще, толкова ясно и просто, колкото мога. Защото, за разлика от Джил Роумър и Алекс Прескот, аз нямам задни мисли. И трябва ли отново да ви напомням? — Това е моята рубрика.

Подател: Щастлив читател

До: Charley’sWeb.com

Относно: Ти

Дата: Понеделник, 08 октомври 2007, 08:33:217

Скъпа Чарли, добре дошла отново!