Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

Войска замръзнала от великани сухи,

печално ти мълчиш, дъбраво изгоряла,

без шума и без звук, като скелети глухи,

елите ти стърчат във дрямка вледеняла.

 

И между толкова гори зелени, пресни,

ти, като гробище, парясано пустееш,

и веч нито зефир, ни пиленце, ни песни,

у тебе не гостят — уви, и пак живееш!

 

Стоиш — да чувствуваш как младост окол блика,

да фърляш траур чер в природата, що пее…

Не давай никому, о, боже, таз велика

беда — да умре тук — и да се преживее!

Край
Читателите на „Изгорялата гора“ са прочели и: