Даниел Стийл
Победители (28)

28

— Как мина? — попита загрижено Джеси на следващия ден. Веднага разбра отговора по изражението му — сякаш някой беше умрял.

— Добре. Тя беше щастлива, когато си тръгвах — отвърна мрачно той.

— Чувствах се много зле миналата година, когато Крис замина. След известно време свикваш.

— Ти имаш още три. А моята къща е като гробница.

— Постарай се да си намираш някаква работа — посъветва го Джеси. Усещаше колко е разстроен.

През следващите седмици заедно с Каръл и Джо се стараеха да го развличат, канеха го на вечери. Той прекарваше приятно с тях, но положението си оставаше същото, когато се прибираше. Лили я нямаше. Беше толкова заета, че почти не му звънеше, а той не искаше да я притеснява. Бил бе пашкулът, от който тя бе излязла и оставила.

Каръл и Джо вече бяха разкрили отношенията си и Джеси много се радваше за тях. Не им завиждаше и не искаше да започва връзка. Беше щастлива с децата си. Каръл и Джо винаги питаха за Лили. Бил повтаряше, че тя се справя добре и много се забавлява — нямаше търпение момичето му да се прибере у дома за Деня на благодарността. Джеси пък знаеше, че Крис се чувства по същия начин — веднага познаваше по тона, с който питаше за Лили. Призна, че се чуват, че си пишат есемеси, но тя определено му липсваше.

Джеси усещаше, че Лили липсва и на Теди. Беше убедил родителите си да му позволят да се прехвърли в „Лилиите“ и след като те провериха центъра, се съгласиха. Тя разговаря с тях надълго и нашироко и те се оказаха интелигентни хора, загрижени. Момчето се прехвърли в „Лилиите“ преди Деня на все светии, пристигна в костюма на търтей, който си беше направил сам, и зарадва много малките деца.

Имаше две момчета на неговата възраст и едно момиче, а трето момче беше малко по-голямо. На Теди му беше приятно да общува с тях, когато не беше в колежа, не работеше в залата за изкуство или пък играеше ръгби. Беше много зает в университета. А „Лилиите“ процъфтяваше. В момента имаха двайсет пациенти и очакваха нови през идващите седмици. Бяха почти готови да отворят и втората къща веднага след като наемат още персонал. В събота и неделя Теди им помагаше с програмата по изкуство за децата и всички го обичаха.

Работата вървеше гладко на всички фронтове. Джеси събра приятелите си на вечеря за Деня на благодарността — и Джо, и Каръл, и Теди, и Фил Луис, който нямаше къде да отиде, и Бил й Лили, и четирите си деца. Беше намислила да сготви сама за празника, въпреки че беше на повикване. Каръл обеща да я замести като готвачка и домакиня, ако се наложи да излезе по работа.

Когато Лили се прибра у дома в сряда вечерта, я посрещнаха като филмова звезда. Баща й изпрати самолет за нея, но тя не призна пред никого в колежа. Излъга, че ще вземе полет от Нюарк.

Късно същата вечер Крис мина да я види у тях, а на следващия ден не можа да й се насити, преди да отидат у Джеси за вечерята с пуйка. Децата на Джеси й се зарадваха, възрастните също. Беше липсвала на всички.

На вечеря съобщи, че си е избрала специалност. Щеше да запише психология, искаше да защити докторска дисертация и да стане психолог като Каръл, да работи с деца с гръбначни увреждания, по възможност в „Лилиите“. Баща й се почувства невероятно горд, когато чу, и се надяваше тя да защити дисертацията си в университет близо до дома. Дотогава обаче оставаше много време.

Обсъждаха въпроса, Крис стискаше ръката й под масата, когато блекбърито на Джеси звънна и тя трябваше да тръгне към центъра, за да прецени състоянието на новопостъпил пациент.

— За мен това е краят — обърна се тя към Каръл с усмивка. — Ти поемаш оттук. — Бяха изяли основното — пуйка — и оставаше десертът. Вечерята дотук бе харесала на гостите. Джеси бе подредила красива маса и бе подготвила чудесна вечеря с помощта на Хедър. Майка и дъщеря отново бяха в добри отношения. Хедър все още тъжеше за Скуо, но обичаше новото си училище и си имаше гадже, благодарение на което Денвър й се струваше чудесен. Беше се сприятелила с нови хора и поддържаше връзка със старите си съученици.

Десертите бяха подредени на масата в кухнята. За Каръл беше лесно да ги сервира, след като Джеси излезе. Хедър и Лили й помогнаха, също и Крис. Докато вдигаха масата, Хедър каза на Лили колко много й харесва училището. Лили се зарадва. След това се обърна към Крис и го попита дали иска да покарат ски на следващия ден, а той остана възхитен. В Зимния парк вече имаше сняг, а Лили гореше от желание да покара.

Имаше толкова много неща, които искаше да направи, докато си беше у дома, повечето с Крис, по-малко с баща си. Докато я слушаше, Бил осъзна колко много е пораснала. Положението вече бе променено. Тя не беше малкото му момиченце. Беше вече жена, донякъде принадлежеше на Крис, но преди всичко бе самостоятелен човек. Крис бе забелязал същото, но той също растеше. Двамата приличаха на двойка повече, отколкото преди заминаването й, и Бил се запита дали връзката им е вече „официална“.

Всички си тръгнаха, преди Джеси да се прибере, и Бил ги покани на Коледа в дома си. Цялата група се зарадва на поканата. Двамата с Лили се прибраха и бяха единодушни, че са прекарали чудесен Ден на благодарността. Тя се прозя още с влизането. Къщата му се стори различна, много по-топла само при мисълта, че дъщеря му е тук. Без нея се чувстваше изгубен, но не й каза. Опитваше се да се държи като възрастен човек.

На следващия ден тя отиде на ски с Крис, а след като посети Теди, излязоха заедно да вечерят. В събота Бил заведе Лили, Крис и Джеси на вечеря. Другите деца имаха планове, щяха да спят при приятели, а Хедър щеше да излиза с гаджето си. Четиримата вечеряха в тих ресторант, след това Крис и Лили се настаниха в кабинета в нейната къща, за да си поговорят. В неделя сутринта тя замина отново. Всичко приключи ужасно бързо, оплака се Бил на Джеси в понеделник.

— Защо свършва толкова бързо? Уж са още бебенца, а в следващия момент се оказват възрастни хора. Имам чувството, че съм пропуснал целия филм.

— Не си — увери го Джеси. — Все още го гледаш. Просто не го знаеш. Филмът още не е свършил.

След това заговориха за „Лилиите“ и новите попълнения, пристигнали през уикенда. Бил познаваше всички деца, които бяха приети. Заедно обсъждаха всички дейности в центъра. Джеси вече бе получила лиценз за Колорадо, но не беше направила нищо, за да се включи в нечия практика. Все още нямаше време. В „Лилиите“ имаше твърде много ангажименти.

Три седмици след Деня на благодарността Лили се прибра за коледната ваканция и този път Бил знаеше, че ще остане две седмици, затова беше по-спокоен.

На Бъдни вечер всички се събраха у тях. Лили и Крис украсиха коледната елха, като следваха артистичните насоки на Теди, а след това вечеряха. На масата Бил си каза, че това е била най-забързаната година в живота му. Лили беше спечелила сребърен медал, център „Лилиите“ бе отворен, Джеси се беше преместила в Денвър, Каръл и Джо се бяха влюбили, Крис и Лили бяха двойка, Лили учеше в „Принстън“. Годината беше невероятна.