Джули Гарууд
Сензацията (21)

Двадесета глава

Представата на Пейтън за плуване беше да седи на ръба на басейна, потопила краката си във водата. Ако беше на плажа, щеше да седи на пясъка, така че вълните да обливат пръстите на краката й. За нея плуването беше спокойно, отпускащо занимание, което не изискваше никакви усилия.

Знаеше, че Фин няма да я остави да седи край басейна тази вечер. Когато той каза, че отиват да плуват, имаше предвид точно плуване.

Може би тя можеше да го разсее или поне малко да го измъчи. Знаеше, че той харесва тялото й — беше й го казал вече няколко пъти — и ако се канеше да я принуди да плува дължини, тя щеше да си облече един доста изрязан бански. Искаше да му е трудно да се концентрира, а банският й щеше да има точно такъв ефект. Горнището представляваше два триъгълника, които не можеха да скрият много, а долнището беше миниатюрно и вързано с връвчици от двете страни. Не за пръв път обличаше този убийствен бански. Беше го слагала няколко пъти през последните години, но никога не беше събрала смелост да излезе облечена с него извън собствената си стая. Тази вечер беше различно. Искаше да побърка мъжа, който току-що беше спасил един цял град.

Нахлузи тениска на университета на Тексас и чифт бели къси панталонки. Ако случайно станеше хладно, си носеше и бял хавлиен халат, който беше взела от хотелския склад. С него щеше да й бъде топло на връщане. Тя пъхна телефона и още няколко необходими неща в джобовете на халата и беше готова.

Фин я чакаше до вратата. Той взе ключа от нея и заключи, след като излязоха, а после пъхна ключа в джоба на дънките си. Както обикновено пистолетът му беше на кръста. Той забеляза, че Пейтън го гледа.

— Вече обсъдихме това. Докато съм тук, предпочитам пистолетът да ми е подръка.

— Имаше полза от него в бара.

Той хвана ръката й.

— Не се влачи така. Да побързаме.

Тя ускори ход с неохота, а джапанките й зашляпаха по циментовия под.

— Добре че мъжът, когото заплаши с пистолета, не знаеше, че блъфираш.

— Блъфирах ли?

Усмивката му се беше върнала. Той може да получи всичко с тази усмивка — помисли си тя. Беше готова да му се нахвърли и си представи, че всяка друга жена, която го срещнеше, би изпитала същото желание. Хмм… не знаеше дали това й харесва. Не искаше да си го представя с друга жена. Тази неприятна мисъл доведе до следващата. Даниел. Каква ли беше историята с нея?

— Защо ме гледаш така втренчено? — попита той, докато вървяха през паркинга и се отправиха към страничния вход на хотела.

Тя поклати глава.

— Какво казаха техниците?

Фин обясни какво бяха открили и завърши:

— Когато открия пушката, която е била използвана, те ще я свържат с куршума.

Пейтън подаде на Фин ключа за вратата на хотела. Малцината служители си бяха тръгнали още преди часове. Вътре беше зловещо тихо. Меката светлина над знаците в коридора водеше към фоайето и асансьорите. Друг ключ отключваше вратата към басейна. Мирисът на хлор беше слаб, но се усещаше. Фин заключи отвътре, за да не може да влезе никой друг, после включи подводното осветление и мек фосфоресциращ отблясък изпълни купола.

Пейтън го видя как се съблича по бански, как изпъкваха мускулите на ръцете му, докато издърпваше през глава тениската си. Кожата му изглеждаше златиста на тази светлина. Той седна на ръба на басейна, за да я изчака, но тя не бързаше. Обърна се с гръб към него и свали панталонките си, грижливо ги сгъна и ги постави на стола до халата си. Бавно издърпа тениската си през глава и отметна косата зад раменете си, надявайки се да изглежда достатъчно предизвикателно.

Осъзна, че старанието да изглежда секси изисква концентрация. За нещастие това се оказа напразно усилие, защото когато се обърна, Фин беше във водата и правеше дължини. Може би все пак тя щеше да успее да седне на ръба на басейна и да потопи само краката си. Тази мисъл я ободри. Бръкна в джоба на халата си, откри един ластик за коса и събра косата си на конска опашка. После провери съобщенията на телефона си. Когато свърши и с това, беше сигурна, че Фин вече е направил няколко дължини.

Фин се измъкна от басейна и застана с леко разкрачени крака, очаквайки Пейтън да се обърне. Не можеше да откъсне поглед от великолепния й гръб. Чудеше се как щеше да се почувства тя, ако й кажеше, че гърбът й го възбужда адски. Когато тя най-после се обърна към него, коленете му едва не го предадоха. Гърдите й бяха пълни и закръглени, а ханшът — приятно заоблен над съвършените бедра и удивителни дълги крака. Тя беше слаба и стегната и в същото време мека навсякъде. По дяволите, как я желаеше.

Пейтън пусна телефона в джоба на халата си и погледна през рамо. Видя, че Фин стои до басейна и я наблюдава. Изражението му й подсказа, че банският й си е свършил работата. Тя бавно се приближи до него, спря за момент, за да прекара пръсти по гърдите му и после продължи. Той я настигна, вдигна я на ръце и скочи във водата. Когато се подадоха над водата, ръцете й бяха обвити около врата му, а тялото й се притискаше към неговото.

— Покажи ми какво можеш. — Заповедта му беше строга и невероятно секси.

Тя целуна врата му, после ухапа леко ухото му. Езикът й докосна кожата му.

Фин се напрегна и инстинктивно я прегърна още по-силно.

— Какво правиш, Пейтън?

— Показвам ти какво мога — прошепна тя.

— Имах предвид плуването — каза той и дръпна опашката й, така че да повдигне лицето й нагоре. Устните му покриха нейните. Дланите му се спуснаха към ханша й и я повдигнаха, така че да обвие краката си около него. В този момент тя му принадлежеше напълно.

Задъхан, той най-после повдигна глава.

— Какво друго можеш?

Предизвикателството проблесна в погледа му.

— Още много — прошепна тя.

Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, погалиха ги, после се спуснаха надолу, все така нежни. Той рязко си пое дъх, докато пръстите й се пъхнаха под ластика на банския му.

Изведнъж тя се отблъсна от него.

— Но ние сме дошли тук да плуваме. — Тя се засмя и заплува към другия край на басейна.

Фин стоеше и я наблюдаваше. Дълги равномерни махове, правилно движение на краката, завъртане на главата само колкото да вдиша. Техниката й беше толкова добра, колкото и последния път, когато я беше виждал да плува. Тя беше изминала дълъг път от онова лято преди години, когато той се зае да я учи.

Спомни си на какъв ад беше подложила родителите си. Те отчаяно искаха дъщерите им да се научат да плуват — и до ден-днешен майка й се разплакваше винаги щом станеше дума как Пейтън за малко не се бе удавила. Луси и Айви напредваха бързо, но Пейтън пищеше като попарена всеки път, щом се доближеше до водата. Родителите й опитаха всичко. Групови уроци в градския басейн, индивидуални уроци в кънтри клуба, но Пейтън — упорита като магаре и ужасена от водата — отказваше всичко. Харесваше й да носи бански. Но нямаше никакво намерение да го мокри.

Двамата бащи — неговият и на Пейтън — измислиха гениалната идея Фин да я научи. В първия момент реакцията му не беше положителна. Точно това му трябваше на един четиринайсетгодишен тийнейджър: момиче — на колко ли беше тогава — на пет или на шест — което не спира да пищи, щом се доближи до водата. Той опита да се измъкне от уроците, но баща й използва собствените думи на Фин, за да го накара да се съгласи. Напомни му, че той самият беше настоял, че Пейтън трябва да се научи да плува заради собствената си безопасност. Макар и с неохота Фин отстъпи.

След като беше предупреден за страха й от басейна, Фин се появи за първия урок, подготвен за битка, но се случи най-странното нещо. Тя изобщо не запищя. Обви ръце около врата му и доброволно му позволи да я занесе във водата. Беше прекалено малка, за да изпитва такова безусловно доверие, но то беше факт и само след три-четири седмици той я беше научил да плува като риба.

А сега стоеше в басейна и я гледаше как се плъзга във водата. Беше доволен, че тя не е забравила наученото. Тя плуваше към него и когато се обърна и започна поредната дължина, той заплува редом с нея.

Пейтън не притежаваше издръжливостта на Фин. Тя се измори след десет минути и излезе от басейна, доволна, че може да седне отстрани, докато той продължаваше да плува.

Мислите й бяха много объркани. Имаше толкова неща, за които да се тревожи, че не знаеше откъде да започне. Откакто беше пристигнала в Бишъпс Коув, се занимаваше само с потушаване на пожари. Не беше имала време да мисли за ресторанта, който искаше да ремонтира. Сградата му беше вътре в курорта, но той беше затворен от години. С правилния майстор-готвач, с едно убийствено меню и красив интериор, той можеше да стане популярно място. Веднага щом другите ремонти потръгнеха гладко, тя щеше да се фокусира върху ресторанта.

Новата дупка от куршум в колата й беше друга грижа. Според Фин не можели да идентифицират стрелеца… поне засега. Ако Дрю Албъртсън стоеше зад стрелбата, тя се надяваше да го е убедила, че не представлява заплаха за него и че той се е прибрал в Минесота, готов да забрави за нея.

А това извика най-голямата й грижа — записът и как той да се озове в правилните ръце. Трябваше да обсъди с Фин ходенето в Атланта. Веднага щом Мими й изпратеше точните часове на полетите на Ерик, Пейтън щеше да си запази билет. Надяваше се да успее да се върне още в същия ден. Записът беше голяма тежест на раменете й и колкото по-скоро го предадеше на Ерик, толкова по-добре.

Неизвестността допълнително я изнервяше. Ами ако Ерик не предприемеше нищо спрямо Дрю? Ами ако не обърнеше внимание на записа? Тогава какво? След преживяното в Далтън беше почти невъзможно да запази оптимизма си, но тя беше твърдо решена да опита. Искаше да вярва, че Ерик ще постъпи правилно.

Вдигна ръка и свали ластика от косата си, после прокара пръсти, за да я подреди малко, и я изсуши с една кърпа. Дали Фин щеше да я придружи в Атланта? Не би имал причина да го направи, помисли си тя. Сега, когато Дрю смяташе, че Пейтън няма да му създава проблеми, вероятно тя вече не беше в опасност.

Изведнъж Фин се озова пред нея. Той се подаде от водата като митичен бог, а меката светлина от басейна му придаваше неземен ореол. Пейтън не можеше да мисли нормално, когато той беше толкова близо до нея. Той я вдигна на ръце и издърпа във водата. Пейтън обви крака около кръста му и постави ръце на раменете му.

— На какво се усмихваш? — попита той.

Тя започна да масажира врата му.

— Когато се подаде от водата, ми напомни за Посейдон. Само дето не носеше вила.

— Посейдон носи тризъбец, не вила — поправи я той.

Усмивките им избледняха, когато двамата впериха погледи един в друг и изведнъж напрежението помежду им стана осезаемо.

Той се любуваше на устните й.

— Не мога да се контролирам, когато съм с теб. — Това не прозвуча като щастливо признание.

— И това е лошо?

— Да. — Устните му покриха нейните. В тази целувка нямаше нищо нежно. Тя беше ненаситна и търсеща. Когато той най-после вдигна глава, и двамата едва си поеха дъх. — Устните ти са толкова меки. — Палецът му нежно обходи линията им. — Харесва ми вкуса ти.

Тя потрепери в ръцете му, сладките му думи караха топлина да се разлива на вълни през тялото й. Той отново я целуна — дълга, страстна целувка без никакви задръжки. Пейтън се разтопи в ръцете му. Ако той беше пожелал, можеше да я има веднага там. Беше готова да му даде всичко за още една целувка.

Вместо това той я издърпа от басейна и уви халата около раменете й.

Фин не каза нито дума, докато вървяха към апартамента. Той изглеждаше потънал в мислите си.

Веднага щом вратата се затвори зад тях, Пейтън се отправи към банята.

— Ще си взема душ, за да отмия хлора от косата си.

Тя свали банския си и тъкмо пусна водата и настрои температурата, когато той почука на вратата. Пейтън се покри с една хавлия и извика:

— Не е заключено. Какво искаш? Кърпите са в шкафа, сапунът… — Тя открехна вратата и надникна. — Искаш ли нещо?

Той бутна вратата и тръгна към нея.

— Искам теб.

Това беше най-дългият душ, който някой от двамата си беше вземал. И най-удовлетворяващият.

 

 

Час по-късно Пейтън седеше по средата на леглото с лаптопа си и търсеше полети до Атланта. Фин беше в дневната и говореше с Ронан по телефона. В един момент тя чу Фин да повишава глас и си помисли, че разговорът им е станал разгорещен, но после го чу да се смее.

След няколко минути Фин завърши разговора си и отиде в стаята на Пейтън, за да говори с нея. Спря на прага и остана известно време, загледан в нея. Тя носеше памучна нощница, която се закопчаваше отпред. Косата й беше изсъхнала и беше прибрана зад раменете. Когато Пейтън помръдваше, кичури падаха върху лицето й. Той искаше да прокара пръсти през копринената коса, да издърпа Пейтън в прегръдката си и да се люби с нея. Искаше отново да бъде вътре в нея, да усеща горещината й.

— Какво правиш? — попита той.

Тя вдигна глава от екрана.

— Търся полет до Атланта в събота. Искаш ли да чуеш плана ми?

Бос и облечен само с боксерки, той се опъна на леглото до нея. Пъхна една възглавница под главата си и каза:

— Разбира се. Разкажи ми за плана.

— Удобно ли ти е?

— Съвсем.

След като тя му повтори наученото от Мими по телефона, каза:

— Ерик ще пътува през Атланта и има престой от три часа. Ще говоря с него там и ще го накарам да изслуша записа. После всичко ще зависи от него. Ще разбера, ако не можеш да дойдеш с мен — добави тя.

— Няма да ходиш без мен.

Тя се изненада от прилива на облекчение, който я заля.

— Да, добре, но ти не очакваш някакви неприятности, нали? Никой в Далтън освен Мими не знае, че ще разговарям с Ерик.

— И аз искам да говоря с него. Искам да чуя какво възнамерява да прави. Ще закова Парсънс — добави той сериозно. — Не ме интересува колко време ще отнеме. Може би Ерик ще може да ми помогне за това.

— Как?

— Като помогне да се открият оръжията, които Парсънс използва. И, Пейтън, опасността ще дойде, след като изритат Дрю и жена му на улицата. Те няма да си тръгнат мирно и тихо.

— Ако ги изритат.

— Разказа ли на Луси за плана си?

Пейтън поклати глава.

— Утре ще й кажа. — Тя изключи лаптопа си и го остави на шкафчето до леглото. — На нея няма да й хареса. — Изведнъж се почувства уморена, облегна глава и затвори очи. — Иска ми се да не се налагаше да правя това — прошепна тя. Обърна глава да го погледне и попита: — Искаш ли да опиташ да ме разубедиш?

— Не.

— Разкажи ми за Даниел.

Въпросът го изненада.

— Защо питаш?

— Просто сменям темата. Кажи ми за нея.

— Какво за нея?

— Канел си се да й предложиш брак преди три години, а после си се отказал. Тогава защо тя ти звъни сега, след толкова много време.

— Преди около година се срещнахме случайно на едно парти и тя ме покани да излезем на вечеря. Казах си — защо не.

— И сте вечеряли.

— Да.

Уф, получаването на информация от него, беше все едно му вадеше зъб.

— И?

— Тя искаше да се съберем отново. Аз не исках.

— А какво предизвика раздялата ви преди три години?

— Тя беше правила секс с друг мъж. Не можах да й го простя, не исках — призна той. — Вече й нямах доверие.

— Повече от веднъж ли?

Той я погледна.

— Има ли значение?

— Не.

— Беше правила секс с него много пъти по време на отсъствията ми от града.

— И веднъж е стигало.

Фин си спомни колко го беше наранила изневярата. Проклет да беше, ако отново тръгнеше по този път.

— Приключихме ли с тази тема?

— Да. Но искам да те питам нещо друго… не за Даниел — добави бързо тя, като видя намръщеното му изражение.

— Добре, казвай.

— Ако аз не ти се бях обадила за дупката от куршум на покрива, ти щеше ли да ми се обадиш?

— Аз не знаех, че има такава, преди да ми се обадиш.

— Знаеш какво те питам. Щях ли изобщо да те чуя някога?

Той не искаше да я нарани, но и не искаше да я излъже. Отговори рязко.

— Не.