Даниел Стийл
Хотел Вандом (25)

25.

Елоиз погледна часовника си и реши да се отбие до балната зала за пет минути. Сали бе изненадала всички, когато напусна преди няколко месеца и започна работа в хотел в Маями. Заплатата, която й предложиха там, бе неустоима. Сега имаха нова управителка на кетъринга, в която Елоиз още не бе напълно сигурна. Затова надзираваше всички важни събития в хотела. А предстоящото бе изключително важно. Беше шейсетият рожден ден на баща й и очакваха повече от стотина гости за вечеря и танци. Юг и Натали бяха женени вече седем години, а близнаците тъкмо бяха навършили шест.

Балната зала изглеждаше точно така, както бе искала. Подрязани в различен стил дръвчета и великолепни букети на всяка маса, а таванът бе покрит с балони. Новата управителка май си падаше прекалено много по балоните, а за съжаление, и Джен бе напуснала. Тя си отвори собствен цветарски магазин в Гринич, но често им идваше на гости и двете с Елоиз обядваха заедно всеки месец. Новият им цветар Франко бе стажувал при Джеф Лийтъм в Париж, в хотел „Жорж V“, и бе изключително добър. Подрязаните му дръвчета и букетите бяха невероятно изящни и вече предизвикваха въодушевени коментари.

Елоиз провери всичко и след като остана доволна, се качи горе да се преоблече. Брад тъкмо се бе прибрал от службата. Цяла седмица бе работил по стачката, която заплашваше един от клиентите му. Той я целуна нежно, когато тя влетя в апартамента, съблече униформеното сако и извади роклята, която възнамеряваше да облече. Тази година бяха осъвременили униформите и тя бе избрала дизайна. Сега дрехите изглеждаха много по-младежки и елегантни.

— Как изглежда? — попита я Брад, тъй като се досети, че сигурно идва от балната зала.

Елоиз държеше да огледа и най-дребните подробности, а след седем години той я познаваше идеално.

— Чудесно — усмихна се широко тя и се пъхна под душа, но след минута надникна в стаята. — Канех се да ти звънна. Имам гостенка, която се хлъзнала под душа и заплашва да ни съди.

Брад все още работеше в кантората, където бе започнал, и напоследък се занимаваше основно с хотела.

— Баща ти вече ми се обади — отвърна той. — И се свързах с нея. Ще се върне за Деня на благодарността заедно с децата си. Искат три безплатни апартамента за четири дни. По-евтино е от дело.

Елоиз кимна с облекчение. Жената си бе счупила ключицата и ръката и делото можеше да им излезе невероятно скъпо. Брад се бе справил отлично. Винаги го правеше. Страшно го биваше в трудовото право и вече бе станал партньор в кантората.

Двамата с Елоиз пристигнаха в балната зала точно преди баща й, Натали и децата. При влизането си Стефани й се ухили с беззъбата си усмивка. Приличаше страшно много на Елоиз, само косата й бе черна, а не червена. Тя също възнамеряваше да работи в хотела някой ден. Искаше да стане фризьорка или цветарка. Елоиз й обясни, че има и по-забавни неща, ако ти си начело на хотела. Стефани обаче заяви, че не искала да носи униформа, а красиви рокли и блестящи обувки. Джулиън пък искаше да стане бейзболист и не изпитваше никакъв интерес към хотела. И двамата учеха във френския лицей, също като Елоиз навремето. Натали се трудеше усърдно по дизайнерските си проекти, макар и само три дни седмично. Джим, помощникът й, бе станал неин съдружник, а това наистина облекчаваше напрежението. Тъкмо бе ремонтирала всички апартаменти в хотела и им бе придала страшно изискан вид, макар че този път Юг мърмореше заради високите цени и непрестанно се опитваше да намали разходите.

Рожденият ден на Юг съвпадна с двайсет и петата годишнина на хотела и празненството бе двойно. Франко бе поръчал само сребристи балони и след половин час веселбата се вихреше с пълна сила. Оркестърът свиреше, хората танцуваха и се тълпяха около шведските маси. Всички познати лица бяха там, дори Джен, която бе пристигнала от Гринич. Юг изглеждаше на седмото небе, заобиколен от преданите си служители. Главният сладкар бе приготвил гигантска торта. Елоиз се усмихна на Брад, когато баща й се надигна, за да произнесе речта си. Юг почука с ножа си по чашата и я вдигна високо, като в същото време огледа залата, жена си, трите си деца, служителите си, любимите си гости и приятели. Всички, на които държеше, се намираха тук.

— Бих искал да благодаря на всички вас за лоялността ви към мен, хотела и семейството ми, за това, че превърнахте последните двайсет и пет години в постоянен извор на радост за мен. Ако изредя всички ви по име, ще се наложи да останем тук цяла нощ — усмихна се той.

Думите му звучаха повече като реч на човек, който се кани да се пенсионира, отколкото на рожденик. Елоиз забеляза, че и Брад явно мислеше същото. Баща й бе страшно развълнуван от годишнината и рождения си ден.

— Тук се забавлявах — продължи той. — Имах и доста главоболия. Отглеждах деца. Преди двайсет и пет години, Елоиз бе почти на три, започнах да ремонтирам хотела. Отворихме, когато бе на пет. Тя тероризира повечето от вас през последните двайсет и пет години, а аз се радвах на удоволствието да я гледам как се превръща в чудесната и компетентна жена, която е сега. Веднъж едва не допуснах глупавата грешка да продам хотела, но тя ме спря, защото го обича безкрайно. Беше права, разбира се. Е, приятели, няма да ви отегчавам повече. Искам да ви благодаря за прекрасните двайсет и пет години, да отпразнувам рождения си ден и да направя важно съобщение. По-късно тази година ще се пенсионирам, а тази вечер имам удоволствието да ви представя новата ви управителка. Моля ви да вдигнете чаши, за да я поздравите и да й пожелаете успех. Представям ви госпожица Елоиз Мартен, управителката на хотел „Вандом“.

Юг вдигна чашата си към нея, а Елоиз се вторачи в него невярващо и по бузите й се търколиха сълзи. Нямаше представа, че баща й ще постъпи по този начин, и когато хвърли поглед към Натали, осъзна, че и за нея бе изненада. Изглеждаше не по-малко шокирана от нея. Дженифър обаче бе напълно спокойна. Елоиз разбра, че секретарката е знаела, но не бе промълвила и дума.

Всички скочиха на крака и чукнаха чашите си. Елоиз се приближи до баща си и го целуна.

— Какво правиш, татко? — прошепна тя.

— Твой ред е, скъпа. Спечели си го. Винаги съм знаел, че ще стане така един ден. А след теб може да е някой от близнаците.

Елоиз бе наясно, че щеше да е Стефани, а не Джулиън.

Тя вдигна чашата си и заговори:

— Трябва да призная, че съм зашеметена. Баща ми не ме предупреди за изявлението си тази вечер. Винаги съм искала да управлявам хотела заедно с него, а не след него — каза тя и се опита да потисне сълзите си. — Никога няма да успея да заема мястото му напълно — той е легенда. Но ти обещавам тържествено, татко, а и на всички приятели, които ме познават от дете, че ще се постарая да го направя. Честит рожден ден, татко! За твое здраве!

Тя го целуна, а гостите нададоха жизнерадостни възгласи.

— И ти ли не знаеше? — попита тя Натали, която изглеждаше напълно объркана.

— Нямах представа — призна тя.

Чудеше се с какво ли щеше да се захване съпругът й сега. Не можеше да си го представи бездеен.

— Нито пък аз — присъедини се Брад, който смяташе, че идеята е чудесна.

Елоиз беше на двайсет и седем години. От десет години се подготвяше за бизнеса и се справяше отлично. Когато бе на възрастта на Стефани, хотелът бе игралната й площадка, а през следващите години се бе превърнал в целия й живот. По деликатен и фин начин тя бе подобрила и модернизирала „Вандом“, бе обогатила оригиналната идея на баща си. „Вандом“ беше легенда в Ню Йорк.

Юг покани жена си на дансинга и сподели плановете си за пътешествия с нея, за годината, която искаше да прекарат в Париж с децата, ако тя се съгласи да остави Джим да ръководи бизнеса й толкова време. Беше пълен с идеи и въодушевление. Натали се завъртя с него по дансинга, замаяна от новината, но и щастлива. Ентусиазмът му бе заразителен, а и страшно й хареса идеята да прекарат една година в Европа с близнаците. Най-хубавото на пенсионирането му бе, че Юг бе все още достатъчно млад, за да му се наслаждава. А също и тя. Тъкмо бе навършила четиресет и осем, а съпругът й бе хубав, секси мъж на шейсет години. Тя и децата го поддържаха млад.

— Какво каза татко? — попита Стефани, като се приближи към Елоиз с объркано изражение.

— Каза, че аз ще ръководя хотела, а той ще има повече време да си играе с теб — усмихна й се Елоиз, която бе луда по близнаците.

Стефани я погледна раздразнено.

— И аз искам да ръководя хотела.

— Тогава ще се наложи да работиш усърдно и да прекарваш много време в него. А един ден можеш да работиш с мен.

Стефани се ухили доволно, а Брад дръпна Елоиз на дансинга и й се усмихна.

— Е, това определено беше страхотна изненада. Мислиш ли, че баща ти наистина ще успее да се отпусне?

Брад не можеше да си представи, че и Елоиз някога би се отпуснала. И двамата живееха заради „Вандом“. Но Брад също обичаше работата си, така че я разбираше.

— С Натали и близнаците ще бъде вечно зает — отвърна тя.

Дженифър и Брус танцуваха до тях и им махнаха.

Елоиз все още не можеше да възприеме напълно казаното от баща й. Брад й се усмихна гордо.

— Баща ти постъпи разумно — каза той. — Ще бъдеш страхотна управителка, ако не позволиш на работата да те убие.

Елоиз беше неуморна. Работеше непрестанно, освен когато Брад успееше да я изведе на вечеря или извън града за няколко дни, което не ставаше често.

Все още говореха за решението на баща й, когато се сблъскаха с Дженифър и Брус до бюфета малко по-късно. Джулиън стоеше зад масата и замеряше сестра си с хлебни топчета. Елоиз дискретно му направи знак да спре. Хлапето беше голям немирник и много по-наивен от Стефани, която изглеждаше доста по-зряла за възрастта си. Всъщност тя приличаше повече на близначка на Елоиз, отколкото на негова. Стефани също бе следвала Ернеста и количката й, преди камериерката да се пенсионира предишната година. Разбира се, Ернеста също бе дошла на тържеството и Елоиз я прегърна сърдечно. Тя беше едно от съкровищата на детството й. Очите на камериерката се насълзиха, когато я видя, а после, след като чу, че Елоиз е новата управителка на хотела, тя се разрида радостно.

— Е, госпожице управител, какво мислиш? — усмихна й се Дженифър топло, докато Брус и Брад си сипваха от омарите, приготвени точно както Юг ги обичаше.

— Ти знаеше, нали? — обвини я Елоиз със същата топла усмивка.

И това си беше съвсем в реда на нещата. Секретарката винаги знаеше какво прави Юг, понякога дори повече неща, отколкото дъщеря му и жена му.

— Не ми каза точно какво ще направи, но имах представа. Радвам се, че постъпи така. Той има нужда да си почине и да се позабавлява, докато е още млад. Мисля, че ще е чудесно, ако отидат в Париж за година. А ти можеш да им ходиш на гости.

Но Дженифър знаеше, че Елоиз щеше да е по-заета откогато и да било преди. Управлението на хотела не беше лесна работа. Но пък тя бе на идеалната възраст за това. Брус и Брад се приближиха до тях и Елоиз забеляза щастливата усмивка, която секретарката и шефът на охраната си размениха. Знаеше, че се виждат от години, и бяха чудесна двойка. Сякаш в отговор на мисълта й, Дженифър се завъртя към нея.

— И ние имаме съобщение — каза тя и се изчерви смутено, а едрият началник на охраната се подсмихна. — Ще се женим. И аз вероятно ще се пенсионирам следващата година.

Дженифър приличаше на въодушевено момиченце и Елоиз я прегърна, а после размаха пръст пред лицето й.

— Чудесно е, че ще се жените. Но не можеш да се пенсионираш, докато не поема управата на хотела и не разбера какво точно правя. Вероятно знаеш много повече от мен. Няма да ходиш никъде!

Дженифър се засмя и внезапно Елоиз осъзна, че скоро щеше да седи в кабинета на баща си, зад бюрото му. Не можеше да си представи как щеше да го замени. Все още имаше много да учи. А и беше толкова забавно да работи с него, че никак не й се искаше баща й да се оттегли. Но разбираше, че това бе добро за него. Юг очевидно бе готов да се пенсионира, но тя трябваше да свикне с идеята.

Дженифър и Брус ги изненадаха, като споменаха, че ще се женят на Деня на благодарността, когато пристигнат децата им. Брус също имаше три деца. Елоиз се радваше искрено за тях.

Елоиз успя да се сбогува с всички, преди празненството да приключи. Беше великолепна вечер за баща й, а и тя също прекара добре. После двамата с Брад се качиха горе. Тя бе изморена и развълнувана от решението на баща си да я направи управител на хотела и да й предаде щафетата. Юг беше царят на изненадите. Беше я изненадал и със сватбата си с Натали, и с близнаците, а сега и това.

— Ами ако не успея да се справя? Ако прецакам всичко или унищожа хотела по някакъв начин? — извика тя паникьосано, докато се събличаше.

Баща й винаги бе до нея. Никога не бе ръководила хотела сама, освен за краткото време, когато той беше болен.

— Ще се справиш по-добре и от него — увери я Брад, като я дръпна на леглото и я грабна в прегръдките си. — Вече ръководиш хотела, макар и да не го осъзнаваш. Баща ти никога не би ти предал щафетата, ако не вярваше, че ще се справиш. Обича „Вандом“ прекалено много, за да поеме подобен риск. Познава способностите ти, а също и аз.

Елоиз бе единствената, която не изпитваше такава увереност. На нейната възраст това бе страхотна отговорност. Да си главен управител на един от най-преуспяващите хотели в Ню Йорк на двайсет и седем години си беше зашеметяващо.

Брад обаче не се съмняваше, че любимата му ще се справи отлично.

— Ще ми помагаш ли, когато оплескам нещо? — попита тя, като се сгуши в него.

— Да, но няма да оплескаш нищо. Няма да имаш нужда от адвокат, за да управляваш хотела, а само от добрите хора, с които вече разполагаш.

Бяха в бизнеса от достатъчно дълго време, затова станаха свидетели на пенсионирането или преместването на някои от най-любимите си служители, като Ернеста и Дженифър, дори баща й. Елоиз не очакваше той да се оттегли през следващите десет-петнайсет години и смяташе, че тогава вече ще е готова да поеме сама работата. Но малките деца и младата му жена го караха да копнее да се наслади на живота, а не само да работи, докато грохне.

— Между другото, напоследък си мисля, че и ние с теб трябва да променим някои неща — сериозно каза Брад.

Елоиз го изгледа объркано. Баща й бе споменал, че след като се върнат от прекараната в Европа година, смята да купи апартамент, който Натали да обзаведе, и да се изнесат от хотела. Възнамеряваше да даде своя апартамент на Елоиз. Беше й време да се нанесе в по-голямо жилище. Живееше в малкото си красиво апартаментче от години заедно с Брад. Това й харесваше, и двамата се чувстваха тук у дома си. Но всичко внезапно се промени. Тя сподели с Брад идеята на Юг за новия апартамент и той изглеждаше доволен. Животът в хотела бе удобен и за двама им, макар че така Елоиз вечно бе на разположение на служителите. Но той бе свикнал с това.

— Не това са промените, които имах предвид, макар че ще е хубаво да разполагаме с повече пространство. Мислех за нещо друго — тихо каза той, а тя го погледна в очите.

— Какво?

Надяваше се, че Брад няма да иска от нея да се изнесат от хотела. Никога не би го направила, особено сега.

— Мисля, че ще си по-добра като главна управителка, ако имаш стабилен семеен живот.

— Имам го — усмихна се тя, осъзнала, че Брад отново я закача. — Заедно сме от седем години. Колко по-стабилно може да бъде?

— Много по-стабилно — засмя се той и я притисна към себе си. — Имах предвид почтен семеен живот. Не можеш да си на такъв важен пост и просто да живееш с някакъв тип.

Внезапно Брад стана сериозен и Елоиз се шашна за втори път тази вечер.

— Елоиз, ще се омъжиш ли за мен? Каня се да те попитам от месеци. Мисля, че това е подходящият момент.

Елоиз занемя. Никога не бе обмисляла този въпрос, защото знаеше, че някой ден бездруго щяха да се оженят. Просто не знаеше кога. Смяташе, че вероятно щяха да го направят, след като навършат трийсет, ако искаха деца. Но още не бяха мислили за това.

— Сериозно ли говориш? — попита тя и той кимна с усмивка.

— Съвсем сериозно. А щом баща ти ще се пенсионира, мисля, че трябва да го направим, преди животът ти да стане напълно откачен, когато поемеш работата. Хайде да се оженим колкото се може по-скоро.

Елоиз го изгледа стъписано, но той я целуна нежно и тя се отпусна в ръцете му.

— Още не си ми отговорила — напомни й Брад, леко разтревожен.

Ами ако му откажеше?

— Наслаждавам се на момента — щастливо отговори тя.

Тази нощ се бе сдобила с хотел и съпруг. Какво повече можеше да иска?

— Да. Разбира се, че ще се омъжа за теб, Брад — усмихна се широко тя. — Досега не осъзнавах колко ми се искаше да ме помолиш.

Той също се ухили и я отново я целуна.

Вечерта на Елоиз наистина бе великолепна. Особено тази част с Брад.