Даниел Стийл
Хотел Вандом (24)

24.

През май отидоха на дипломирането на Брад. Родителите, брат му и сестрите му също пристигнаха. Всички бяха страшно развълнувани, а най-много Елоиз. Беше го наблюдавала да учи всяка нощ и знаеше колко усърдно се е трудил. Гордееше се с него и се радваше на успеха му. Неговите родители му подариха пътешествие из Европа и той смяташе да вземе Елоиз със себе си през август. Планираха да посетят Испания и Гърция и да приключат с Париж. Нямаха търпение да потеглят. Но изпитът за правоспособност беше насрочен за юли и Брад вече се готвеше за него.

През последните три месеца ходеше по интервюта за работа и най-после осъзна, че и данъчното, и антитръстовото право го отегчават. За известно време смяташе да се захване с наказателно право, но не му се работеше в службата за безплатни адвокати. Откри, че иска да се занимава с трудово право. Намираше го за интересно и поговори по въпроса с Юг, който му уреди интервю в кантората, която се занимаваше с правните проблеми на хотела. Оттам му предложиха работа. Щеше да започне в края на август, когато двамата с Елоиз се върнат от Париж. Той страшно се вълнуваше, смяташе, че това е идеалната работа за него, и се шегуваше с Елоиз, че може би един ден той ще стане адвокат на хотела. Тя се надяваше наистина да стане така.

Брад възнамеряваше да се изнесе от апартамента си до университета, преди да заминат за Европа, и Юг му бе дал благословията си да се премести в хотела при Елоиз. Бездруго спеше там всяка нощ, а нейното разписание бе толкова напрегнато, че това бе единственият начин да се виждат. Ходеха вече от година и си подхождаха отлично. Родителите на Брад също одобряваха връзката им. Брад и Елоиз все още бяха прекалено млади, за да решават бъдещето си, но вървяха в правилната посока. Тъкмо започваха кариерите си и имаха много да учат. Елоиз щеше да навърши двайсет и две, а Брад тъкмо бе станал на двайсет и шест. Според родителите им бяха още деца.

Юг устрои великолепна вечеря в хотела по случай дипломирането. Присъстваха двете семейства и някои от приятелите на Брад. Елоиз се бе потрудила по менюто заедно с главния готвач и бе подбрала вината, които всички одобриха въодушевено.

Близнаците вече си бяха у дома и цъфтяха. Натали си взе три месеца отпуска по майчинство, за да е с тях непрестанно. Кърмеше ги и се наслаждаваше на всяка минута с децата си. И тя, и Юг все още помнеха момиченцето, което бяха загубили, но се радваха безкрайно на бебетата. Натали ги водеше на разходка всеки ден, а Юг почти винаги ги придружаваше. Прехвърляше все повече отговорности върху Елоиз, а през юли я остави сама и заведе Натали и близнаците за една седмица в Саутхемптън. Даде на дъщеря си титлата помощник-управител. Тя завърши стажа си при него и си спечели повишението. На двайсет и две години бе компетентна млада жена и баща й страхотно се гордееше с нея.

Брад и Елоиз стояха на тротоара и махаха, когато баща й и Натали потеглиха да отпразнуват първата си годишнина. Водеха бебетата със себе си, както и гигантска купчина багаж. Брад напомни на Елоиз, че това бе и тяхната годишнина — запознаха се на сватбата на Юг и Натали, а оттогава бяха станали толкова много неща. Животът им се промени и двамата пораснаха. Елоиз изглеждаше много официална в тъмносинята си униформа, когато се върнаха в хотела. Брад се качи горе, за да довърши подреждането на багажа си. Тъкмо се бе нанесъл в апартамента й, а пътуването им до Европа щеше да започне след няколко седмици. Нямаха търпение да тръгнат.