Даниел Стийл
Хотел Вандом (19)

19.

Вечерята мина идеално, а Натали изглеждаше великолепно. Носеше къса рокля без презрамки от светлосин сатен и диамантените обици, които Юг й бе подарил за сватбата. Те подхождаха чудесно на годежния й пръстен и перлената огърлица.

Елоиз изрови семпла черна рокля от гардероба си. Съжаляваше, че не бе отишла да си купи нещо ново, но все пак това бе вечерта на Натали, а не нейната. Тя хареса брата и снахата на Натали, както и двамата им синове. По-малкият бе на седемнайсет и се канеше да постъпи в „Принстън“ през есента. По-големият. Брад, учеше право в „Колумбия“. Беше на двайсет и пет години и изключително красив. Настаниха ги на различни маси и нямаха много възможности да се опознаят, но Елоиз си спомни, че Брад щеше да седи на нейната маса на сватбата, а той изглеждаше доста заинтригуван от нея.

Братът на Натали и Юг произнесоха речи, а снаха й прочете хубава поема, която бе написала за булката и младоженеца. Поемата завършваше с думите, че Натали и Юг са идеална двойка. Преди Елоиз щеше да се отврати от нея, но сега, след като бе узнала всичко за Натали и самотното й детство, се трогна и реши, че поемата е мила и забавна. Очевидно и самата Натали я хареса. Тя се наслаждаваше на всяка минута от празненството, а после отиде да спи в апартамента, където бе роклята й, защото не искаше да вижда Юг до сватбата. Той я целуна пред вратата му, после се качи в собствения си, придружен от Елоиз.

— Нервен ли си, татко? — попита го тя, когато влязоха вътре.

За първи път й се стори странно, че Натали не е наоколо. След приятелския им разговор следобед дизайнерката й липсваше.

— Да, малко — призна баща й. — Това е сериозна стъпка, дори за старец като мен.

— Не си старец, татко — възрази Елоиз, на която Юг изглеждаше млад и красив.

— Ще ми станеш ли кума утре? — попита я той и тя кимна.

Юг наистина желаеше дъщеря му да участва в сватбата и се радваше, че отношенията й с Натали се подобряват.

Елоиз се чудеше какво да облече и си спомни роклята, която бе облякла на новогодишното празненство преди три години. Беше къса и златиста. Придаваше й сериозен и елегантен вид, не беше прекалено разголена и имаше късо сако, което можеше да облече по време на церемонията. Самата рокля беше без презрамки и щеше да изглежда секси, когато започнеха танците. Елоиз реши да я пробва по-късно.

Двамата си побъбриха още няколко минути, после Юг отиде да си легне, а Елоиз се помота из апартамента. Стори й се, че мястото й вече не е тук, но не защото Натали я бе изместила, а защото тя бе пораснала. Реши да се нанесе в новия апартамент, когато младоженците заминат на сватбеното си пътешествие. За тях също щеше да е по-добре така. Тя вече нямаше нужда да защитава територията си и да се бори. Започваше да вярва, че в света й има място и за трима им. Натали не беше откраднала нищо от нея, а просто бе дошла да се присъедини към тях.

На следващата сутрин Елоиз стана в шест, както правеше винаги, когато в хотела се провеждаха важни сватби. Нахлузи джинси, тениска и сандали и слезе долу да провери какво става в балната зала. В момента подреждаха цветята, масите и сцената. Там бяха двете помощнички на Сали и Джен. Дженифър също беше дошла да помогне, а и Брус. Елоиз си побъбри с тях няколко минути и провери всички подробности. Напусна балната зала в седем, попита в румсървиса дали Натали е поръчала закуска и се качи при нея, когато й съобщиха, че тъкмо го е направила. Бъдещата й мащеха изглеждаше невероятно нервна, когато отвори вратата.

— Всичко е наред — увери я Елоиз. — Идвам от балната зала. Всички са долу и мястото е великолепно.

Поседя и си поговори с нея, докато пристигна закуската, после се върна горе. Баща й още спеше и тя нямаше работа засега. Беше обещала на Натали да се върне след два часа, за да й помогне да се облече, след като фризьорката направи прическата й.

Елоиз реши, че златната рокля е чудесен избор. Стоеше й много добре. Сложи си малко грим, вдигна косата си в семпъл кок и обу златисти сандали с високи токчета. В десет и половина се върна в апартамента на Натали. Снаха й Джийн отвори вратата.

— Как е булката? — заговорнически попита Елоиз.

Внезапно бе станала част от сватбата, която бе избягвала упорито през последните пет месеца.

— Побъркала се е от нерви — отвърна Джийн.

Натали изглеждаше великолепно с русата си коса, прибрана в елегантен френски кок, който й придаваше вид на филмова звезда. Наистина беше нервна, за да си бъбри весело, но слушаше, докато Джийн и Елоиз си говореха. Елоиз й подаде чаша чай и бисквита за добро храносмилане и Натали ги прие с благодарност.

Дойде време да й помогнат с роклята. Двете жени я плъзнаха внимателно над главата й и надолу по стегнатото й тяло. Беше от дантела в цвят слонова кост, с дълги ръкави и висока яка, малка кръгла дантелена шапчица с воал допълваха тоалета. Роклята прилепна идеално по тялото й и Натали доби невероятно изящен вид. Двете й помощнички се отдръпнаха назад, за да я огледат, и останаха възхитени. Натали бе искала истинска булчинска рокля, защото това бе мечтаната й сватба. Но роклята не беше претруфена или вулгарна, а умопомрачително красива и подхождаше идеално на орхидеите. Натали приличаше на булка от друго, по-романтично време и двете жени затаиха дъх. Елоиз не можеше да си представи как ще реагира баща й. Дори той не бе подготвен за подобна зашеметяваща гледка.

— През целия си живот не съм виждала по-красива булка, а съм виждала безброй — честно каза Елоиз и Джийн кимна в потвърждение.

Тя самата носеше семпла рокля от тъмносиня коприна с обсипано с пайети сако и тъмносини сатенени обувки. Тоалетът бе скромен, но елегантен, подходящ като за майка на булката.

Веднага щом Натали се облече, Дженифър се появи и се разплака от радост. Остана при тях само няколко минути, после потегли към балната зала, за да нагледа какво става. Денят бе важен за всички.

Двете жени поведоха Натали надолу със задния асансьор, който Елоиз бе наредила да украсят с муселинови завеси. Не искаше нищо да докосне красивата булчинска рокля. Беше помислила за всяка подробност. Сгънаха шлейфа внимателно, а Елоиз се обади по радиостанцията си на Сали, за да я предупреди, че идват. Всички участници в сватбата носеха радиостанции и действаха с прецизността на банков обир или война. Все пак, това беше сватбата на шефа.

Сали съобщи на Елоиз, че баща й очаква Натали пред олтара. Свещеникът също бе там. Всички гости бяха настанени. Готови за веселба. Музиката започна, когато слязоха от асансьора. Те пригладиха роклята на Натали, оправиха шлейфа и воала и изчакаха в коридора Сали да дойде да ги вземе. Тя се усмихна широко, когато видя изящната булка.

— Готови сме, госпожо Мартен — каза на Натали, чиито очи се напълниха със сълзи.

— Не смей да плачеш и да си разваляш грима! — предупреди я Елоиз.

— Толкова съм развълнувана и уплашена! — изстена Натали, разкъсвана между кикот и сълзи.

— Добре си! — увери я Елоиз и я остави със Сали.

В балната зала големият син на Джийн, Брад, придружи Елоиз и майка си по пътеката. Джийн застана до малкия си син, а Брад — от другата й страна. Баща им беше отишъл да вземе сестра си и да я отведе до олтара, а Елоиз застана до баща си. И двамата носеха момини сълзи на реверите си. Юг изглеждаше доста нервен, когато целуна дъщеря си и стисна ръката й. Музиката свиреше тихо, после внезапно оркестърът засвири нежната „Водна нимфа“ на Дебюси и Натали се появи като видение, хванала брат си под ръка. Изглеждаше невероятно красива и подвеждащо спокойна. Елоиз погледна баща си и видя, че по бузата му се търколи сълза, когато видя булката си.

Младоженците плакаха през цялата церемония. Накрая свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга и позволи на Юг да целуне булката. Веднага щом го направи, той се завъртя и целуна и Елоиз, после прегърна и двете през кръста. Това беше най-важното послание, което искаше да предаде на дъщеря си — никога нямаше да я изостави, просто сега вече бяха трима. Натали и Елоиз се целунаха просълзени. В цялата зала нямаше и едно сухо око.

Музиката стана по-жива, когато застанаха да поздравят двеста и четиринайсетте си гости. Сватбата се развихри. Всичко вървеше гладко. Нямаше проблеми, всички се забавляваха, а оркестърът свиреше въодушевено.

Юг и Натали изпълниха първия танц, после той танцува с Елоиз, а булката — с брат си. Постепенно хората намериха местата си за късния обяд, който Натали и Сали бяха планирали. Елоиз бе прекалено възбудена, за да яде. Когато най-после седна, озова се до Брад и двамата подеха разговор за правния университет и хотелиерското училище. Той изглеждаше възхитен от работата й, но най-вече омагьосан от самата нея. Покани я на танц и почти не се отдалечиха от дансинга цял следобед. Натали им се усмихна и прошепна нещо на Юг. Той хвърли небрежен поглед и видя, че дъщеря му бе потънала в разговор с висок и красив младеж, който изглеждаше напълно запленен от нея.

Накрая настъпи моментът да разрежат тортата. Както бяха обещали на Юг, само я разрязаха, Натали му подаде парченце с вилица, после келнерите я отнесоха, за да я поднесат на гостите. Процедурата мина безболезнено за Юг, който се забавляваше страхотно на собствената си сватба. Танцуваше с жена си, целуваше я често и повтаряше на всички, че никога в живота си не е виждал толкова красива жена. Искаше да танцува отново и с Елоиз, но всеки път, когато погледнеше към нея, тя бе на дансинга с Брад.

Дойде време Натали да хвърли букета си. Бяха нагласили малко стълбище, за да я улеснят и да осигурят красива гледка за фотографите. Тя застана на върха на стълбището, покрито с бял сатен и цветя, а неомъжените жени се струпаха наоколо. Елоиз бе в средата на тълпата и зачака букетът да прелети над главата й. Поне двайсет жени очакваха нетърпеливо действията на Натали, която се прицели внимателно. Очите й срещнаха тези на Елоиз за миг, тя се усмихна и метна букета право в протегнатата ръка на доведената си дъщеря. Всички в залата закрещяха, а Елоиз го вдигна като трофей, усмихна се широко на Натали и й благодари безмълвно. Жестът на мащехата й компенсира всички онези пъти, когато като малко момиченце не й бе позволено да се протяга към букета. Юг също се засмя весело. Това бе неочакван подарък за него — двете жени, които обичаше, най-после се бяха сприятелили.

Брад се отправи към Елоиз, когато музиката започна отново.

— Ако това е поличба, че ти си следващата булка, значи е опасно да се танцува с теб — закачи я той. — Но аз съм смел. Искаш ли да танцуваме?

Тя остави букета на масата и се отправи към дансинга с него. Останаха там дълго време, после Сали дойде да й съобщи, че Натали се е качила горе да се преоблече.

Младоженците щяха да отлетят за Ел Ей тази вечер, да прекарат нощта в „Бел Еър“ и на другия ден да потеглят към Баха. Чудеха се дали да не изкарат първата си брачна нощ в хотела, но Юг знаеше, че ако го направи, ще го търсят за всеки проблем. Искаше да напусне града веднага след сватбата, затова се бяха спрели на дневен прием.

Елоиз продължи да танцува с Брад, докато Сали дойде да я вземе, после излязоха навън с още няколко души, за да видят как младоженците ще напуснат хотела. Дженифър и Брус бяха там с останалите гости. Ролсът ги чакаше, пиколата разхвърляха листенца от рози наоколо. След няколко минути се появиха Юг и Натали. Той носеше бежов ленен костюм с бяла риза и великолепна жълта вратовръзка от „Ерме“, а Натали бе издокарана в бял костюм от „Шанел“ и диамантените си обици. Изглеждаха като за корица на списание. Юг грабна дъщеря си в прегръдките си и я целуна.

— Обичам те — каза й, после я пусна и Натали я прегърна.

След миг двамата се качиха в колата и махнаха весело на гостите. Елоиз постоя неподвижно няколко минути, като преглъщаше сълзите си. Неочаквано се почувства изоставена. Брад докосна ръката й.

— Добре ли си?

— Да, добре съм. Те ще се върнат след две седмици — напомни си и се върна на купона с него.

Трудно й бе да гледа как баща й заминава, но Брад го замени успешно. Елоиз се усмихна, когато видя Дженифър и Брус на дансинга. Бяха учудващо добри танцьори. Брад и Елоиз се понесоха в ритъма.

Когато забавата приключи, Елоиз покани няколко от младежите и двамата племенници на Натали в новия си апартамент. Поръчаха си бира, хамбургери и пица и стаята се изпълни със смехове и оживени разговори. Забавляваха се до късно след полунощ и Брад очевидно мразеше мисълта, че трябва да остави Елоиз. Каза й, че щял да прекара следващия ден с родителите си, преди те да отпътуват за Филаделфия, но я попита дали би искала да вечеря с него някой ден следващата седмица. Тя се усмихна и кимна. Идеята й хареса, а и бе чудесно, че Брад учеше в „Колумбия“, а не на някое далечно място. Тя остана в новия си апартамент. Горе щеше да се чувства прекалено самотна без баща си и Натали. Вече бе решила да премести нещата си още утре.

Тя се метна в новото си легло, замисли се за всичко, което се бе случило през деня, за церемонията, танците, новите си познати, улавянето на букета и запознанството с Брад, и реши, че денят бе прекрасен.

А в самолета за Ел Ей, булката и младоженецът се чукнаха с шампанско и се целунаха щастливо. Капитанът обяви по уредбата, че в самолета има младоженци.

— Желаем късмет на Юг и Натали — каза и всички пътници закрещяха приветствия.