Джули Гарууд
Сладки приказки (36)

Епилог

Беше изминала една година от сватбата и Оливия беше свикнала със семейния живот. Патрик продължаваше да се грижи за домакинството, а тя помагаше за домашните и водеше Хенри на училище.

Грейсън още не беше решил, но обмисляше сериозно дали да се съгласи на повишението, което му предлагаха. За да го стимулират, бяха приели искането му от време на време да поема отделни случаи и да не бъде изцяло вързан за бюрото си. При тези разследвания Ронан щеше да продължи да бъде негов партньор. При новия пост работното му време щеше да бъде фиксирано и той можеше да прекарва повече време със семейството си.

Оливия и Хенри бяха станали много близки. В работните дни почти не им оставаше време, затова Оливия се стараеше уикендите да бъдат свободни за семейни занимания. Една събота в края на юни Оливия и Хенри бяха на местния пазар за продукти от околните ферми, който се организираше в края на един от градските паркове. Оливия искаше да купи пресни зеленчуци за вечерята им и беше обещала на Хенри след това да отидат да гледат най-новия филм от поредицата за трансформърите. Грейсън и Ронан приключваха работата си по някакъв случай и Ронан щеше да докара Грейсън в парка, за да се срещнат там и да прекара остатъка от деня с тях.

Хенри носеше една електронна игра и опитваше да унищожи някакви извънземни, докато двамата с Оливия се разхождаха между сергиите. Оливия държеше ръката си върху рамото на Хенри и го насочваше. Спряха пред една сергия с пресни домати. Докато си избираше домати, Оливия погледна към паркинга до пазара. Грейсън вървеше към нея. Въпреки времето, което бяха прекарали заедно, още не беше свикнала с него. Всеки път, когато той влезеше през вратата вечер, тя реагираше по един и същи начин. Изпълваше я вълнение и почуда. Мислеше, че е чудо, че той я обича.

Той стигна до нея и се наведе да я целуне. Хенри беше толкова съсредоточен в играта, че не осъзна, че чичо му се е появил.

— Извинявай, че закъснях. След толкова много време Ерик Джоргъсън иска да сключи сделка — обясни той. — Няма да я бъде. Не може да ни даде нищо, с което да не разполагаме.

— Не мога дори да го презирам — прошепна тя, за да не я чуе Хенри. — Ако не беше ме нападнал, никога нямаше да те срещна.

— Не е така — каза Грейсън. И въпреки че обикновено не си падаше по сантименталности, сега добави: — Ние сме родени един за друг. Щях да те намеря.