Джули Гарууд
Сладки приказки (35)

Тридесет и четвърта глава

Сватбата им трябваше да бъде съвсем скромна и щеше да се проведе в хола на леля й Ема. Оливия не можеше да реши дали иска да покани майка си и сестра си, но Натали взе решението вместо нея. Тя се обади късно една вечер и отново заговори с леден глас.

— Все още ли обвиняваш мен, Натали? — попита Оливия.

— Ти си виновна — настоя сестра й с горчивина. — Не мисля, че двете с мама някога ще можем да ти простим.

— Нима съм искала прошка от вас?

— Имам съобщение.

— О, нима?

— Съобщението е от баща ни. Той е с толкова добро сърце.

— Аха.

— Каза, че е готов да ти прости, но трябва да отидеш лично да му се извиниш.

Последва пълна тишина по линията, която се проточи поне двайсет секунди. После Оливия се разсмя. Някои неща — някои хора — никога нямаше да се променят. Лоугън Уестън, например, Робърт Маккензи също.

Беше толкова красив пролетен ден, че Ема реши да направят сватбата навън в градината. Когато цветарите и фирмата за кетъринг приключиха, дворът изглеждаше като място от приказките.

Д-р Андре Пардио поведе Оливия по пътеката. Шаферки й бяха Колинс, Джейн и Саманта. Оливия беше казала на Грейсън, че Саманта трябва да присъства на церемонията и че ако тя не може да дойде, всички ще трябва да отидат до Исландия, за да направят сватбата там.

Като видя Грейсън, облечен в смокинг, Оливия усети как сърцето й пламна. Този красив мъж я обичаше. Докато вървеше към него, имаше чувството, че се рее във въздуха. Всичките й тревоги бяха изчезнали. Вече не се страхуваше от бъдещето. С Грейсън до себе си можеше да се справи с всичко. Той беше неин любим, неин приятел, нейна сила. Нямаше нищо лошо понякога да се обляга на него за опора.

Имаха толкова поводи за празнуване. Колинс най-после беше получила съобщението, че може да започне обучението си за агент на ФБР и беше невероятно развълнувана. Ронан беше на разстояние от нея, но Оливия забеляза, че той не откъсва очи от приятелката й. Нямаше търпение да види какво ще излезе от привличането помежду им.

Агент Хънтсман закъсня за церемонията, но пък имаше най-чудесното извинение. Той дръпна Оливия и Грейсън настрана, за да им съобщи новината.

— Имам сватбен подарък за вас — каза той. — Най-после заловихме онази кучка, Грета Кийн. Беше в Ню Мексико под фалшиво име. Сега е зад решетките. И познайте кой също е там?

Оливия ахна.

— Ерик Джоргъсън?

— Точно така. Заковахме и него. — Хънтсман не можеше да спре да се усмихва. — Вече разполагаме с всички необходими доказателства, че Джоргъсън е перял пари, а сега изглежда, че ще успеем да уличим и някои от клиентите му. Страхотен ден, нали?

Оливия си помисли, че денят наистина е страхотен. Всички приятели на Грейсън точеха лиги по трите най-добри приятелки на Оливия. А момичетата знаеха как да флиртуват, дори и Джейн, която вече сияеше. Беше започнала да ходи на срещи и беше истински щастлива.

Ралф и баща му също бяха поканени — Хенри ги беше включил в списъка. Мери и Хариет бяха заети да пазят тортата от двете немирни момчета.

Ралф-старши се прехласна по Саманта. Той попиваше всяка нейна дума. Тя тъкмо беше започнала историята, когато приятелките й дойдоха при нея.

— Както си седях…

Колинс, Джейн и Оливия завършиха изречението вместо нея:

— … на място 28-А на полет 1743…

Последва смях, който предизвика усмивките на гостите.

Фотографът искаше да направи снимка на булката и шаферките. Оливия ги събра на терасата. Застанаха една до друга и се усмихнаха срещу камерата. Сам прошепна нещо, което накара останалите да избухнат в смях.

Щастието обливаше Оливия. Мъничетата бяха отново заедно. Бяха преминали през бурята и сега слънцето грееше ярко.