Джули Гарууд
Сладки приказки (34)

Тридесет и трета глава

Грейсън не оставяше Оливия на мира. Беше твърдо решен да се ожени за нея и нищо, което тя кажеше или направеше, нямаше да го разубеди. Слушаше отказите й от два месеца, но не се предаваше.

— Ако пак се разболея, ще трябва да страдаш с мен — настояваше тя. — Готов ли си за това?

— А ти искаш да те изхвърля веднага щом хванеш грип ли?

— Говоря сериозно.

— Какво ще стане, ако аз се разболея? — попита той.

Въпросът я накара да замълчи.

— Ще се грижа за теб.

— Омъжи се за мен. — Докато настояваше, той я водеше към малката спалня. — Не те моля, казвам ти. Ти ще се омъжиш за мен.

Тя обеща да си помисли. Той знаеше какво означава това. Тя щеше да мисли още шест месеца.

— Когато се събудиш, на пръста ти ще има пръстен. Приключих с чакането. — Той я придърпа към себе си и започна да я съблича.

— Мислиш, че ще проспя как ми слагаш пръстен? Аз спя съвсем леко, Грейсън.

— Когато свърша с теб, ще бъдеш толкова изтощена, че ще проспиш всичко, което ще направя с теб.

Той не преувеличаваше. Започна да прави любов с нея с нежни ласки и бавни влажни целувки. Скоро стана по-настоятелен и я докарваше до ръба отново и отново, но всеки път се отдръпваше и я караше да чака. Когато тя започна да пищи от желание да достигне освобождението, той отстъпи. Последното, което тя запомни, беше как Грейсън стои надвесен над нея и й шепне, че я обича.

Той остана да нощува при нея и тя спа в прегръдката му. Когато Оливия се събуди, той беше в кухнята. Оливия подуши аромата на бекон и чу Грейсън да си подсвирва. Претърколи се по гръб и протегна ръце към тавана. В този момент видя пръстена, великолепен правоъгълен диамант.

Грейсън чу плътния, радостен смях откъм спалнята. Това беше музика за неговите уши. Той получи отговора, който чакаше.