Джули Гарууд
Сладки приказки (28)

Двадесет и седма глава

Оливия седеше с Джейн и Колинс в болничната стая на Джейн и ги информираше за последните събития. Новината за баща й все още беше сред горещите теми за телевизиите, но сега бяха започнали анализите как е било възможно това да се случи отново. Всички се сочеха един друг с пръст и ако историята се повтаряше, никой нямаше да поеме отговорност, че не си е свършил работата.

Оливия се чудеше колко хора бяха пренебрегнали знаците или просто се бяха престрували, че всичко е наред.

Колинс не можеше да разбере как беше възможно Натали да вини Оливия.

— По-лесно е да вини мен, вместо да признае, че е била ужасно измамена от собствения си баща — обясни Оливия. — Натали му вярваше.

— Натали знае какво е финансова пирамида, нали?

— Разбира се, че знае.

— Как мислиш, какво ще направи тя, като научи за дълга на Джордж към лихваря? — попита Джейн.

— Никак няма да се зарадва — предположи Колинс.

Оливия се засмя.

— Мислиш ли?

— Ами майка ти? — попита Колинс. — Мислиш ли, че тя някога ще проумее какво се е случило?

— Съмнявам се. Тя е безнадежден случай.

— Не, просто е лоялна докрай — каза Джейн. — Никой не е безнадежден случай. Виж брат ми. Лоугън напълно промени живота си.

Оливия се усмихна. Джейн винаги търсеше доброто у хората. Искаше й се тя да е повече като приятелката си. Толкова мила и нежна душа.

— Ако бъде признат за виновен по всички обвинения, баща ти никога няма да излезе от затвора — предсказа Колинс.

— Ти как се чувстваш по този повод? — попита Джейн. Сега звучеше като психотерапевт. Седеше в леглото и опитваше да не обръща внимание на Колинс, която разбухваше възглавниците й.

— Така е най-добре — каза Оливия. — Ако излезе, той пак ще го направи. Той просто не може да се промени.

Колинс не се съгласи.

— Баща ти знае разликата между редно и нередно. Той е избрал да краде.

Джейн издърпа една възглавница иззад гърба си и замахна с нея към Колинс.

— Върви да седнеш и спри да се суетиш покрай мен.

Колинс се разсмя, избягна възглавницата и седна на ръба на леглото. Оливия взе възглавницата и я остави върху един стол. Забеляза два дълги кичура от косата на Джейн. О, боже, косата й пак беше почнала да пада. Дали не й правеха химиотерапия и тя да криеше от тях? Обърна възглавницата, за да не забележи Джейн, после отиде до прозореца и се облегна на перваза му.

— Какво става? — попита Колинс, като забеляза мрачното изражение на Оливия.

Оливия не искаше да говори за болестта на Джейн сега, затова отвърна:

— Не искам повече да говорим за семейството ми. Писна ми. Да говорим за нещо друго.

— Добре — съгласи се Колинс. — Разкажи ни за Грейсън.

— Оливия не може да му се насити — съобщи Джейн.

И двете й приятелки се засмяха. Оливия не се засегна, защото това беше истината. Не можеше да се насити на Грейсън. Просто Джейн повтаряше думите й.

— Не разбирам. Наистина не разбирам — каза Оливия озадачена. — Вземам разни решения и веднага щом го видя, искам да… нали се сещате.

— Влюбена си в него — обясни очевидното Колинс.

— Разбира се, че съм влюбена в него. Нямаше да бъда толкова нещастна, ако не бях. Но няма да се омъжа за него.

— Той предложи ли ти? — попита Джейн.

— Не.

— Каза ли ти, че те обича? — попита Колинс.

— Не. Но знам, че държи на мен. Всички дребни неща, които прави за мен… — Гласът й изтъня, като се замисли за Грейсън.

— Например? — подкани я Колинс. — Дай ни пример.

— Винаги носи резервен инхалатор за мен, защото знае, че често забравям да си сложа моя в чантата. И прави толкова мили жестове за мен. — Очите й се напълниха със сълзи. — Когато го видях за първи път, си помислих, че прилича на Джеймс Бонд. Беше толкова елегантен и секси и…

Тя замълча и Колинс попита:

— И си помисли, че подхожда с жените като Джеймс Бонд — че ги сменя постоянно?

— Точно така. Но той изобщо не е такъв. Той е отговорен и стабилен. — Сети се за това как се държеше Грейсън с Хенри. Беше търпелив и внимателен и Оливия знаеше, че той винаги щеше да се грижи за племенника си. Хенри също го знаеше. — Понякога си мисля за бъдеще с него и после се сещам през какво преминаха твоите родители, Колинс и майка ти, Джейн. И семейството на Сам също. Виждах страха им, чувах ги да плачат. Известно време, когато всички освен доктор Пардио смятаха, че ние умираме, вашите семейства идваха и бдяха край леглата ви. За тях беше ужасно.

Колинс кимна.

— Всички го помним, Оливия.

— Как мога да подложа Грейсън на това? — Тя поклати глава. — Не мога да му го причиня. Не искам.

Колинс не се опита да я убеди, че греши. Как би могла, след като Джейн беше толкова зле в момента?

— Не можеш да живееш живота си в очакване кога болестта ще се завърне — заяви Джейн. — Това е фатализъм. Оливия, трябва да престанеш да се страхуваш.

— Ами ти, Джейн? — попита Оливия. — Какво става с теб?

— И не ни казвай, че пак имаш грип — предупреди я Колинс.

— Сега се чувствам по-добре. Много е странно. Чувствам се адски зле и после почвам да се оправям. Откакто доктор Пардио отсъства, един друг лекар се грижи за мен. Между другото Лоугън ще се появи всеки момент. Моля ви, не говорете пред него за болестта ми. Става ли? Той се разстройва ужасно. Знам, че е много изплашен, затова нека говорим за весели неща.

Те бързо се съгласиха. Сега беше ред на Колинс да разкаже на приятелките си за новините около себе си. Каза им, че още чака да й съобщят кога ще започне обучението в академията на ФБР. Не можела да разбере защо се бави толкова, но смятала, че има нещо общо с историята на здравословното й състояние.

Джейн се ядоса и заяви:

— Ти си същата като Оливия. Двете просто трябва да си промените отношението.

Започна спор и Джейн го прекрати, като смени темата.

— Не мога да повярвам колко неща ти се случиха през последните няколко месеца, Оливия. Първо те нападнаха онзи изпълнителен директор и бодигардът му, а ФБР те спасиха. Простреляха те на три места, после едва не те отвлякоха, за да те затворят в лудница.

— Надявам се, че това е краят. Наистина се моля да открият кой е стрелял по теб — обади се Колинс.

Лоугън влезе и чу думите й.

— Джейн ми каза, че е бил онзи Мартин.

Очите му бяха зачервени, явно беше плакал. Никой не го спомена.

— И аз мислех така — кимна Оливия. — Но докато няма твърди доказателства, Грейсън продължава да не освобождава охраната ми. Не се интересува, че не искам да ходя с бодигард по петите. Голям инат е.

— Какви твърди доказателства? — попита Лоугън. Той заобиколи леглото и целуна Джейн по челото.

— Признание например — предположи Джейн. — Но той очевидно си мълчи.

— Ако открият оръжието, също ще свърши работа. Ако могат да го проследят до Мартин, Грейсън ще бъде убеден — поясни Оливия.

— Кога се прибираш вкъщи? — попита Колинс Джейн.

— Надявам се утре — отвърна Джейн. — Оливия, ще бъдеш ли в града през следващите две седмици?

— За стаята на Дракула ли? Разбира се.

— Защо лекарят изчаква толкова дълго? — учуди се Колинс.

— Иска първо да си довърша лекарствата.

Оливия отново се прозя.

— Чувствам се изтощена. Ще си ходя. Хайде, Колинс. Да оставим Джейн да се види с брат си.

Оливия изчака двете с Колинс да се качат в асансьора, преди да заговори за състоянието на Джейн.

— Косата й пада.

— Видях възглавницата й — кимна Колинс.

— Тя не иска ние да знаем.

— Можем да опитаме да поговорим с лекаря, който замества доктор Пардио, но той сигурно ще запази тайната й, ако тя е настояла за това. В такъв случай няма да ни каже нищо.

След няколко мига Колинс хвана Оливия за ръката и прошепна.

— Върнал се е, нали?

— Може би — съгласи се тя. После се сети, че трябва да бъде по-позитивно настроена и добави: — А може би не.