Джули Гарууд
Сладки приказки (15)

Четиринадесета глава

Беше я оставил безмълвна. За щастие това й състояние не трая дълго.

— Мислех, че умуваш нещо, свързано с Джордж.

— Какво има да умувам за него? — попита раздразнено той.

— Защото той беше тук току-що — напомни му тя. — И ти се ядоса.

— Не съм ядосан.

Челюстта му беше напрегната и той й се мръщеше.

— Напротив, ядосан си… така че предположих, че мислиш за зет ми. Но съм сгрешила.

— Да.

Той се вгледа в очите й и тя осъзна какво бушува вътре в него.

— Ти ме желаеш — каза тя. Не зададе въпрос, просто установи факта.

Изненадата й го подразни.

— По дяволите, да, желая те. И познай какво, скъпа. Ти също ме желаеш.

Тя постави ръце на кръста си.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— Мога и още как. Ще бъдеш ли честна да си го признаеш?

Той пристъпи към нея. Определено се опитваше да я сплаши, помисли си Оливия, а тя нямаше намерение да отстъпва. Изобщо нямаше да му се връзва.

— Не е това въпросът.

— Напротив.

— Няма нужда да ми повишаваш тон, Грейсън.

— Ти викаш, Оливия.

Беше й трудно да си поеме дъх, но предположи, че ако си грабне инхалатора, няма да изглежда много романтично. Но пък той я гледаше навъсено, това да не би да беше романтично?

— Да, искам те — призна тя. — Доволен ли си, че си признавам. — Тя размаха пръст. — Няма значение, хайде, задоволи си егото. Не искам да те разсейвам, а ако правя секс с теб… престани да се усмихваш. Ако правя секс…

— Ще ме разсееш?

— Точно така.

Грейсън искаше да я вземе в прегръдката си и да целуне всеки сантиметър от тялото й. Боже, тя беше толкова красива и толкова страстна.

— Ще те уволнят — каза тя.

Това привлече вниманието му.

— Ще ме… какво?

— Уволнят.

Той поклати глава.

— Не, няма да го направят.

— Не е смешно, Грейсън. Ще си навлечеш неприятности.

Той отново поклати глава.

— Имах предвид… ако научат… О, за бога, спри да ме гледаш така, сякаш ще избухнеш в смях. Мисля за теб.

— И аз мисля за теб.

Той се върна до камината, взе дистанционното и я изгаси. Огънят припука и изгасна.

Оливия усети как разочарованието я прободе, когато той извърна лице от нея. Но тя беше твърдо решена да му помогне да вземе правилното решение, независимо какво ще й струва.

— Трябва да основеш решението си на логиката, не на похотта.

Грейсън се обърна, а очите му не се откъсваха от нейните, докато вървеше към нея. Спря на сантиметри и въпреки че искаше да я вземе в обятията си, се насили да изчака. Трябваше първо да я чуе да изрича думите.

— Искаш ли да те докосна, Оливия?

Гласът му беше дрезгав от напрежение и страстта гореше в очите му. Оливия знаеше, че може да сложи край сега. Можеше да го излъже и той да си тръгне… само че тя не искаше той да си тръгва, независимо колко сложно щеше да стане след това. И просто му каза истината. Без преструвки, без лъжи, без игрички.

— Да — прошепна тя. — Искам да ме докоснеш.

— Сега ли?

Тя въздъхна.

— Да. Сега.

Той протегна ръце и я придърпа в прегръдката си. Тя обви ръце около врата му и обсипа лицето и врата му с леки целувки. Подразни ухото му с езика си и разбра, че това му хареса, защото Грейсън я прегърна още по-силно и я притисна към себе си.

Той изръмжа и грубо завъртя косата й в юмрука си, после отметна главата й назад. Устните му се спуснаха върху нейните и езикът му срещна нейния. Изгарящата целувка продължи, докато Оливия вече трепереше от желание и едва се държеше на краката си. Пръстите й се заровиха в косата му и тя се вкопчи в него. Задъхана отстъпи назад.

— Грейсън. — Името му прозвуча като стенание.

Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи. Сърцето й препускаше диво, Оливия не можеше да успокои дишането си, но мислеше само за това, че го докосва. Обожаваше уханието му, толкова естествено, чисто и мъжествено. Караше я да иска да е още по-близо до него.

Грейсън повдигна брадичката й, за да я накара да го погледне.

— Сигурна ли си? Раните ти…

Тя го накара да замълчи, като опря пръст до устните му.

— Добре съм — каза тя.

Той бавно й позволи да стъпи на земята. Тя направи крачка назад, без да отделя очите си от неговите, и започна да разкопчава блузата си. Трепереше толкова силно, че пръстите й едва успяваха да се справят с копчетата. Той беше по-бърз. За секунди свали пуловера си и тениската и остана гол до кръста.

Сърцето й биеше все по-бясно. Тъмните косъмчета по бронзовата му кожа се спускаха към кръста му. Ръцете и гръдният му кош бяха само мускули. Грейсън беше много здрав мъж. Съвършен мъж.

Изведнъж тя се смути.

— Остави на мен — каза Грейсън. Нежно избута ръцете й и доразкопча блузата й. После я плъзна надолу по ръцете й.

Сутиенът й беше дантелен и адски възбуждащ. Гърдите й бяха едри и прекрасни. Грейсън разкопча сутиена и го свали. Остави го да падне на пода. Вече отчаяно желаеше да я докосне. Плъзна пръсти по кръста й.

Гърдите на Оливия се докоснаха до неговите и усещане за електричество премина през тялото й. Кожата му беше топла, а мускулите под нея — твърди като стомана. Чувстваше силата под върховете на пръстите си, а косъмчетата на гърдите му я гъделичкаха леко. Еротичното усещане се засили, когато тя обви ръце около врата му и притисна гърдите си към него.

Оливия притисна лицето си към гърдите му, чу как бие сърцето му и разбра, че и той е също толкова възбуден. Беше се случило толкова бързо. Тя искаше да го целуне, да го докосне навсякъде.

Той разкопча дънките й и ги избута на пода, за да може тя да се измъкне от тях. Когато свали и бикините й, тя усети гъдел, който се зароди от пръстите на краката й и се изстреля през цялото й тяло. Оливия го гледаше, докато и той се освободи от останалите си дрехи. Беше толкова красив, с великолепно изваяно тяло, като статуя на Микеланджело.

Оливия отмести завивката и Грейсън я последва върху леглото. Покри я с тялото си. Подпря се на ръце и се вгледа в очите й.

— Толкова ми е хубаво с теб — каза й.

Хвана лицето й в дланите си и най-после я целуна. Не беше нежен. Беше властен, нападателен, ненаситен.

Целувката продължи дълго, докато Оливия имаше чувството, че всяка клетка в тялото й гори. Пръстите й се плъзгаха по горещата му кожа, милваха раменете и гърба му, а цялото й тяло танцуваше бавен еротичен танц под тежестта на неговото.

Грейсън довърши целувката и я погледна. Видя страстта в очите й и разбра, че тя го желае не по-малко, отколкото той нея. Целуна я отново, после се спусна надолу по тялото й. Устните му нежно хапеха врата й, долината между гърдите й. Палците му галеха зърната й отново и отново. Тялото й реагира, като се изви още по-близо до неговото, и тя изстена тихо, казвайки му без думи колко много й харесва докосването му.

Ръцете му бяха навсякъде — галеха, възбуждаха. Той беше нежен и груб и я побъркваше. Тя искаше да му отвърне със същото.

— Сега, Грейсън — настоя тя. Щеше да започне да вика, ако той не спреше с тази влудяваща игра, за да се слее с нея.

Той се намести между краката й и се вгледа в очите й. Усети веднага горещата влага. Двамата си пасваха идеално.

Загубиха контрол, търсейки освобождението, което ги отнесе с блажено, пулсиращо мъчение до върховете на екстаза. Светът сякаш се разби на милион блестящи звезди и Оливия се почувства изстреляна в небесата. Беше удивена от силата на преживяното. Никога не беше губила контрол по такъв начин и това я плашеше. Но Грейсън я прегръщаше, шепнеше в ухото й, казваше й да се отпусне, че може да му се довери. И тя го направи.

— Леле!

Една дума, нямаше нужда от повече, за да й каже как се чувства.

Грейсън повдигна глава и й се усмихна. Тя изглеждаше абсолютно опустошена и това го накара да се почувства арогантно самодоволен. Устните й бяха червени и страстта още гореше в красивите й очи.

— Обожавам устните ти — прошепна и я целуна отново. Осъзна, че сигурно я смачква с тежестта си и се претърколи настрана. Легна по гръб и си пое дълбоко дъх. Не можеше да повярва, че му трябваше толкова време, за да проясни мислите си. Не беше преживявал никога нещо подобно на правенето на любов с Оливия. Това беше различно. Тя беше различна.

— Каза леле!

Той долови смеха в думите й. Завъртя се настрана, подпря глава на ръката си и отрече:

— Не съм.

Очите й се затвориха, но тя продължи да се усмихва.

— Обаче го каза, агент Кинкейд. Каза_ леле_. Това ли са ти сладките приказки?

— Сладки приказки ли искаш?

— Не. Леле ми беше достатъчно.

Той прекара пръсти от врата до стомаха й.

— А ти извика името ми.

— Не съм викала.

— Обаче го извика, госпожице Маккензи.

Настроението му помръкна за миг. Впери поглед в белега от куршум върху рамото й и изведнъж изпита див гняв. Искаше да убие мъжа, който я беше наранил, и се надяваше да има тази възможност. Тя беше извадила късмет, това бяха думите на хирурга. И раната в рамото и тази в страната й се смятаха за леки. Куршумите бяха преминали, без да поразят нищо жизненоважно. Нараняването на бедрото й беше по-сериозно, защото куршумът беше заседнал в костта.

— Боли ли те още? — попита той и нежно описа кръг около рамото й.

— Не.

— Ами тук? — Той обиколи с пръст малката още зарастваща рана отстрани на кръста й.

Оливия потрепери, защото я беше гъдел.

— Не.

Той докосна бедрото й.

— А тук?

— Малко — призна тя.

— А гърлото ти?

Тя се намръщи.

— Какво за него?

— Боли ли те от виковете?

— Не съм викала.

— Има само един начин да го докажа — каза й той.

— Как? — попита подозрително тя.

Той я придърпа в прегръдката си.

— Като те накарам да викаш отново.

 

 

Оливия се беше свила на топка до него и спеше дълбоко. Грейсън не възнамеряваше да остава през цялата нощ, но се чувстваше прекалено удобно и отпуснато, за да помръдне. Реши, че утре ще се обади на Ронан и ще се оттегли от разследването. Щеше да следи как вървят нещата, можеше дори да направи няколко предложения, но това беше всичко. Не можеше да спи отново с Оливия и едновременно с това да води разследването. Всъщност вероятно можеше, но просто нямаше да го направи.

В края на краищата май беше по-добре да остане при Оливия до зазоряване. Щеше да стане в пет и да си тръгне. Да, така щеше да направи. Придърпа завивките към гърдите си и се прозя шумно. Оливия се сгуши по-близо до него и постави глава на рамото му.

Беше я накарал да крещи два пъти и беше много горд с това. Сети се колко агресивна беше станала тя след втория оргазъм. Изблъска го по гръб и го побърка с ръцете, устата и езика си. Ентусиазмът й го изненада. Той осъзна, че отново е възбуден, и се зачуди дали да не я събуди, но в този момент телефонът му иззвъня. Той нежно отмести главата на Оливия, грабна телефона от нощното шкафче, където го беше оставил заедно с кобура с пистолета си, и отговори.

Обаждаше се Хенри.

— Чичо Грейсън, мисля, че съм болен. Можеш ли да дойдеш да ме вземеш?

Грейсън седна в леглото. Долови тревогата в гласа на Хенри и не потърси никакви обяснения, защото знаеше какво не е наред. На Хенри му липсваше домът. Колкото и да искаше да спи у приятели, той никога не успяваше да изкара цялата нощ. Грейсън се беше сетил за Хенри в десет часа, но тъй като той не се обади, реши, че момчето най-после е преодоляло проблема си.

Има напредък, каза си. Този път беше единайсет и половина.

— Няма проблем. Ще дойда да те взема.

След като се облече, той целуна Оливия по челото и я побутна леко.

— Трябва да тръгвам. Добре ли си?

— Да, супер. Лека нощ.

Тя изчезна под завивката. Той постоя до леглото минута-две и после се разсмя. Ако очакваше някакви хвалебствия за преживяването, щеше да бъде разочарован. Очевидно и тя не си падаше по сладките приказки.