Джули Гарууд
Сладки приказки (11)

Десета глава

Съобщиха за нея в новините в десет часа.

Грейсън беше включил телевизора и слушаше с едно ухо края на интервюто с един парламентарен лобист, докато довършваше трети доклад на лаптопа си. Натисна бутона за изпращане и затвори капака на лаптопа. Беше неделя вечер, а той чак сега свършваше с работата си.

Върна лаптопа в куфарчето си, което лежеше на масата точно до училищната раница на племенника му. През двата месеца, откакто Хенри се беше преместил да живее при него, апартаментът на Грейсън беше загубил всякаква подреденост. Раницата лежеше отворена, стърчаха листи във всички посоки, но проектът за вулканите, който трябваше да бъде предаден утре, не беше вътре. Грейсън претърси дневната, после отиде в бърлогата. Спъна се в няколко парчета от лего и един робот с дистанционно, който Хенри строеше, и откри проекта на канапето, наполовина скрит зад маратонките на Хенри.

Грейсън се увери, че това е целият проект, мушна го в жълтата папка и го добави към листите, които вече беше прибрал спретнато в раницата. Детето сигурно все пак щеше да успее да загуби някое домашно, преди да стигне до класната стая, ако можеше да се съди по досегашния опит, но имаше някакъв напредък с организацията. Вече не оставяше раницата си в колата.

Грейсън отиде в спалнята и тъкмо се канеше да свали дънките и пуловера си, за да облече нещо по-удобно, когато чу в новините да съобщават за млада жена, която е била простреляна пред жилищната си сграда. Грейсън веднага се сети за един разговор за града. Вашингтон може да е опасно място за живеене и човек трябва да бъде предпазлив, но енергията на града е неустоима. Май Оливия беше казала това. Усмихна се на спомена.

Не минаваше и ден, в който да не мислеше за нея, и ако животът му не беше станал толкова сложен, сигурно сега двамата щяха да бъдат заедно.

Грейсън взе дистанционното и усили звука. Въведението към новините приключи и пуснаха реклама. Той стоеше пред телевизора и чакаше. Предположи, че стрелбата е свързана с войната между уличните банди, но все пак искаше да разбере къде се е случила.

След това Тед от Канал 12 съобщи, че предава на живо от Джорджтаун. Грейсън спря да диша.

— По дяволите — прошепна той. — Само да не е Оливия. — Острото присвиване на стомаха му обаче противоречеше на надеждата. Той си каза, че драматизира излишно. Бяха минали два месеца от заплахите на Джоргъсън и оттогава той си кротуваше.

Репортерът произнесе името на улицата й, после камерата показа хаотична сцена пред една жилищна сграда. Нейната сграда. Грейсън позна портиера. Как се казваше? Джон, спомни си той. Лицето на мъжа беше посивяло. Грейсън видя, че ръцете му треперят, докато притискаха някаква хартиена торба към гърдите. Портиерът стоеше отзад и говореше с двамата детективи, Грейсън не ги познаваше.

Простреляната беше Оливия. Най-вероятно. Въпреки че беше прекарал само една вечер с нея, тя му беше направила много силно впечатление. Беше красива, умна и състрадателна жена. Начинът, по който се беше справила с уплашеното малко момче, беше забележителен. Светът се нуждаеше от Оливия Маккензи.

Мобилният му телефон иззвъня. Ронан заговори направо.

— Гледаш ли новините по телевизията? Оливия Маккензи е била простреляна многократно и…

— Жива ли е?

— Да — отговори кратко той, защото усети яростта в гласа на Грейсън.

— Къде е тя?

— Откарали са я в „Сейнт Пол“. Там е най-близката травматология. Говорих с детектив Кюсак и той ми каза, че Оливия е в операционната в момента.

— Много ли е зле?

— Простреляна е на три места.

— Тръгвам към болницата.

— Ще те чакам там.

Грейсън току-що беше прибрал пистолета си в сейфа. Извади го и бързо го пъхна в кобура, после взе значката си. Ръцете му трепереха. Това го изненада и той осъзна, че трябва да овладее гнева си.

Мина по коридора и тихо отвори вратата на една от стаите, за да провери Хенри. Племенникът му спеше дълбоко. Грейсън затвори вратата и отиде в кухнята. Икономът Патрик седеше на масата и съставяше списък с продукти за пазаруване. Грейсън му каза къде отива и излезе.

Снегът все още валеше обилно и пътищата бяха като ледени пързалки. Навсякъде имаше леки катастрофи. Грейсън беше с джипа си и мина по всички възможни странични улички, за да избегне сблъсък с някой неопитен шофьор. Паркира колата си на лекарския паркинг, близо до входа на болницата. Пазачът не му направи проблем, като видя значката му.

Упътиха го към етажа на хирургията и той бързо се изкачи по стъпалата. Етажът беше почти пуст. Една сестра мина бързо край него. Той я спря и я попита къде е Оливия Маккензи.

— Още е в операционната — отвърна тя. — Вие роднина ли сте?

— ФБР — обясни той. — Къде е охраната?

— Моля? Няма охрана на този етаж.

Той не показа никаква реакция на тази новина, но попита:

— Може ли да проверите какво е състоянието й и още колко време ще продължи операцията?

— Разбира се. Чакалнята към операционната е надолу по коридора — каза тя и посочи вляво.

— В коя зала е Оливия?

Тя посочи вратата в дъното на коридора вдясно.

— Ще чакам там. — Никой не можеше да мине край него, докато той охраняваше достъпа до операционната.

Сестрата обеща да се върне с информация. Тя се втурна по коридора и после се обади по телефона, който беше на стената точно до вратата на операционната.

Грейсън извади мобилния си телефон и се зае с поредица от обаждания. След минути беше осигурил двайсет и четири часова охрана за Оливия.

Отказа дори да приеме идеята, че тя може да откаже да бъде охранявана. Това беше изключено. Беше странно колко съпричастен се чувстваше, но нямаше време да разсъждава по въпроса.

Ронан пристигна след няколко минути. Тъмната му коса беше побеляла от снега. Той го изтупа от главата си, докато вървеше по коридора.

— Как е тя? — попита Ронан.

— Още е в операционната. Една сестра отиде да провери в какво състояние е.

Ронан се огледа.

— Тук няма никой. Нито полицай, нито от охраната на болницата… какво става, по дяволите?

— Вече организирах да изпратят охрана.

— Значи ние поемаме случая?

— Определено.

— Добре — кимна Ронан. — Мислиш ли, че е дело на Джоргъсън? Той се хвалеше, че ще уреди да я убият.

— Това беше преди два месеца. Оттогава е отправил заплахи на още няколко адвокати. Той е избухлив и знам, че някои от клиентите му не са стока, но не мисля, че това е негово дело.

— Аз не бих го изключил.

— И аз не го изключвам. Просто мисля, че не е той.

— Кой друг би искал да я отстрани от пътя си?

— Тя работи в НАП. Това може да доведе до доста възможности. Кой знае на какво е способен някой недоволен данъкоплатец.

— Не вярвам да са съобщили името й на медиите, което означава, че семейството й още не е уведомено. Сигурно още се опитват да ги открият.

Ронан отиде до чакалнята на хирургията, за да провери дали там има някой. Върна се след минута.

— Празна е.

— След като науча как е, ще се обадя на лелята на Оливия.

Сестрата, която беше помолил за информация, се появи. Тя се усмихваше.

— Операцията е приключила. Пациентката ще се оправи. Хирургът каза, че ще излезе след няколко минути, за да говори с вас. Каза още, че тя е извадила голям късмет.

Грейсън почувства, че най-после може отново да си поеме дъх, толкова силно беше облекчението му. Ронан забеляза това. Той изчака сестрата да се отдалечи и попита:

— Значи си ходил само на една среща с нея, а?

— Да.

— А тогава правихте ли…

Грейсън разбра какво го пита приятелят му.

— По дяволите, Ронан.

— Това означава не, така ли?

Двамата чуха звънеца, сигнализиращ пристигането на асансьора. Веднага стиснаха дръжките на пистолетите си и изчакаха отварянето на вратите. Появиха се двама детективи. По-младият беше точно копие на актьора Том Круз, чак до гъстата кафява коса и квадратната челюст.

— Този не прилича ли на… — прошепна Ронан.

— Да, прилича — съгласи се Грейсън.

И двамата детективи ядяха сандвичи и си говореха. Те спряха, като забелязаха Грейсън и Ронан. По-старият, който имаше трохи от сандвича по мустака, извика:

— Кои сте вие?

— ФБР — отвърна Ронан.

— Нямате работа тук. Ние сме поели случая.

— Не, не сте — каза Грейсън, без да повишава глас, но погледът в очите му показа ясно кой командва.

— Това е наш случай — настоя двойникът на Том Круз и тръгна към Грейсън с наперена походка.

Грейсън не се впечатли от перченето на младока. Нито пък Ронан, който каза:

— Този случай не е ваш. Наш е.

— Нас изпратиха на местопрестъплението — каза им мустакатият. — Вас не ви забелязах там.

— Значи сте знаели, че тази жена е била простреляна, че е бил опит за убийство, нали? — попита Грейсън.

— Да, разбира се — отвърна мустакатият.

— Но не се сетихте да поставите охрана в болницата?

Двамата детективи се спогледаха. Мустакатият смотолеви:

— Тя е в операционната. Щяхме да изчакаме, за да видим дали ще оживее.

Грейсън забеляза хирурга в дъното на коридора. Той говореше със сестрата.

— Ти се оправяй с тях — каза той на Ронан и се отправи към вратата на операционната зала.

Чу Круз да казва:

— Ще се обадя по телефона.

Ронан кимна.

— Добре.

След като Грейсън говори с хирурга, се обади, въпреки неохотата си, на Ема Монро, лелята на Оливия. Не му отне много време да открие мобилния й телефон и да разбере, че тя е на някакъв семинар в Палм Спрингс.

Ема разбра, че нещо не е наред веднага щом отговори на обаждането и чу гласа на Грейсън.

— Оливия ще се оправи — започна той.

— Какво е станало? — попита тя, преди той да успее да продължи. — Катастрофа ли?

— Не, не е било катастрофа — каза той и й обясни какво се беше случило. Предаде на Ема наученото от хирурга и отново повтори, че Оливия ще се оправи.

Ема не можеше да си намери място от тревога и шок.

— Три огнестрелни рани? Някой е стрелял по нея три пъти? Кой би направил подобно нещо на тази очарователна, мила… тя преживя толкова много… изпита толкова много болка и сега това. Открий кой го е направил, Грейсън. — Тя премина от шок към ярост.

— Ще го открия — обеща той.

— Къде точно е била простреляна?

— Дясното бедро, лявото рамо и лявата страна — изброи той. Вече й беше казал всичко това, но знаеше, че на нея й е трудно да го осмисли.

— Някой трябва да се свърже с доктор Пардио. Надявам се, че хирургът вече му се е обадил.

— Доктор Пардио?

— Андре Пардио. Той е лекарят й. Грейсън, надявам се да хвана още първия възможен самолет… не, ще си наема чартърен полет — реши тя. — Трябва да стигна до…

Грейсън я прекъсна.

— Градът е блокиран от снега, Ема. Летището е затворено.

— Тя не трябва да остава сама. Някой трябва да я пази.

— Постоянно ще има човек при нея — обеща той. — Никой няма да може да стигне до нея.

— Обадили ли са се на родителите и на сестра й?

— Ще проверя.

— Аз ще им се обадя. Те са в Маями, празнуват с някакви нови инвеститори. Бащата на Оливия е купил имение с изглед към океана.

Грейсън долови неодобрението в тона й, което му подсказа, че има някакви семейни неразбирателства. Но това не го интересуваше. Мислеше единствено за това кой желаеше смъртта на Оливия Маккензи.

Само не подозираше колко много хора щяха да се окажат в този списък.