Джули Гарууд
Идеалният мъж (42)

Четиридесет и втора глава

Още една сватба.

Ели беше много развълнувана заради новината на Ани и се надяваше семейството на Лукас да се окаже също толкова чудесно, колкото семейството на Макс. Саймън беше кум на сватбата, а другите му братя бяха шафери. Ели ги хареса всичките, но се сближи особено с родителите на Макс. Толкова мили и любящи хора. Саймън беше спасил живота на Макс, а родителите му го бяха отгледали.

Двустайният апартамент на Макс с изглед към океана сега беше и неин дом. След като получи разрешение да практикува медицина на Хаваите, тя започна работа в една от болниците в града. Ели обожаваше през зимата да гледа телевизионния канал, по който показваха само прогнози за времето, и се смееше всеки път, когато чуеше за поредната снежна буря в Средния запад. Макс отбелязваше, че смехът й звучи абсолютно злорадо.

Семейство Уийтли, също като родителите на Макс, вече им бяха идвали на гости. Всички, които дойдеха, после изобщо не искаха да си тръгват. Кой би могъл да ги упрекне?

— Ние живеем в рая — прошепна Ели на Макс късно една нощ. Бяха в леглото и току-що се бяха любили.

— Още ли си будна?

Тя се засмя.

— Да. Мислех си за семейство Ландри. Бен ми каза, че обжалват присъдата.

— На какво основание? — попита той и се претърколи по гръб. Пъхна ръце под главата си и се прозя. — Не им харесва в затвора ли?

— Съдията им даде да разберат, нали?

— Те бяха наели човек да те убие. И доживотната присъда им е малко според мен.

— Как мислиш, какво се е случило с Грег Роупър? След като посочи снимките на Кал и Ерика Ландри, изведнъж изчезна. Мислиш ли, че е още жив? Или са го пипнали и убили? Дано да е избягал, за да се скрие от тях.

— Има голяма вероятност да е жив. Когбърн ни каза, че ходил при Роупър и заплашил да убие него и семейството му, ако отново покаже физиономията си в Сейнт Луис. В полицията още не са закрили досието за изчезването му, но се надявам в някой момент той да се появи.

— Аз също — прозя се Ели. Прокара пръсти по гърдите на Макс и се сгуши до него. — Саймън се обади.

— Какво му има този път?

— Мислеше, че има бучка, но след като ми я описа, сам реши, че вероятно е мазол.

— Той е на върха на щастието, че си имаме лекар в семейството.

Ели намести възглавницата си и затвори очи.

— Не забравяй, че ще вечеряме с Бен, Адисън и малкия Бенджамин тази седмица.

— Няма.

Тя отпусна глава върху гърдите му и той погали косата й. Тъй като току-що се бяха любили страстно, реши, че трябва да й каже колко голямо удоволствие му е доставила.

— Нашият брак… — Замълча, докато търсеше подходящата дума, с която да й каже колко щастлив го е направила. — Нашият брак…

Дълбокото й дишане го накара да спре.

Макс се усмихна на себе си, зави Ели с чаршафа и прошепна:

— Страхотен е.