Джули Гарууд
Идеалният мъж (41)

Четиридесет и първа глава

Една лятна утрин Ани отвори входната врата с Мегън на ръце и той се озова пред нея — мъжът, който бе разбил сърцето й. Левият му крак беше в гипс и той ходеше с бастун. Ани не прояви съчувствие. Искаше да грабне бастуна и да го халоса с него по главата. Но също така искаше да го прегърне. Остана неподвижна, вперила поглед в Лукас, и нямаше и най-смътна идея какво да му каже. Той изглеждаше чудесно. Тъмна коса, тъмни очи, загоряло лице, страхотно тяло — беше изключително привлекателен мъж. Нищо чудно, че си бе паднала по него. Беше висок, тъмнокос и красив.

И се беше проявил като пълен негодник, изоставяйки я, когато тя най-много се нуждаеше от него — напомни си Ани.

Лукас изглеждаше загубил дар слово, също като нея, но се съвзе по-бързо.

— Липсваше ми.

Тя поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Може ли да вляза?

— Не. — Но отстъпи назад, за да може да влезе.

Той се усмихна на бебето, когато мина край нея.

— Сладка е — отбеляза. — Оставили са ти я да я гледаш ли?

— Нещо такова.

— Ани…

— Ти ме изостави, Лукас. Изобщо не се обади, изобщо не…

Замълча, защото знаеше, че ако продължи да говори, ще се разплаче. Мегън започна да се върти неспокойно в ръцете й и Ани осъзна, че е повишила глас. Тя премести бебето в другата си ръка и рече тихо:

— Нуждаех се от теб.

— Обичам те — каза той. — Знаеш го. Не можех да ти кажа, че заминавам, и не можех да се свържа с теб по какъвто и да било начин. Това беше специална операция.

Тя не прие обяснението му.

— Какво се е случило с крака ти?

— Шрапнел.

— Седни и го вдигни — заповяда му тя. Бутна табуретката пред канапето. — Искаш ли да пийнеш нещо, преди да си тръгнеш?

— Няма да си тръгна. Знам, че си разстроена и имаш пълното право да бъдеш, но…

Ани го сръга в гърдите и каза съвсем тихо, за да не изплаши отново дъщеря си:

— Не искам да те обичам.

Очите й се напълниха със сълзи, а й се щеше да го наругае. Последното нещо, което й трябваше сега, беше да се разплаче. Щеше да има достатъчно време за плач, след като той си тръгнеше.

— Но ме обичаш.

— Обичах те — поправи го тя.

Той седна на канапето и я придърпа в скута си. Тя не му попречи, защото държеше бебето. Гърбът й остана изправен и напрегнат.

Ръцете му се плъзнаха към врата й.

— Как си успяла да станеш още по-красива?

Нямаше да размекне сърцето й с комплименти, реши тя, но бебето му се усмихваше и гукаше. Той протегна ръка и погали Мегън по бузката. Малката сграбчи пръста му и започна да го хапе.

— Чеше си венците — обясни Ани.

Лукас огледа стаята с озадачено изражение.

— Майка ти частна детска градина ли има… или нещо друго?

— Нещо друго. Ти още ли си тюлен?

— Да. Омъжи се за мен, Ани.

— Ти си се побъркал. Шрапнелът те е улучил и в главата, нали?

Той я придърпа към себе си и я целуна. Устните й бяха меки и покорни. Тя не се сдържа и откликна на целувката му.

— Обичам те — каза той отново.

— И аз те обичам — призна тя. — Но това не означава, че…

Лукас я целуна пак и Ани не устоя. Обви ръце около врата му и се отпусна в ръцете му. Боже, колко й беше липсвал.

Сълзите й рукнаха като порой. Не, нямаше отново да преживее това.

— Имам изненада за теб — каза той и бръкна в джоба си. — Нося го в себе си от една година.

Беше годежен пръстен. Ани се вгледа в очите му и видя колко измъчени са те.

— Ани, съжалявам, че не можах да ти го кажа тогава. Ще се омъжиш ли за мен?

— Трябва да си помисля — прошепна тя. — Аз също имам изненада за теб.

Изправи се и постави Мегън в скута му.

— Запознай се с дъщеря си.