Джули Гарууд
Идеалният мъж (38)

Тридесет и осма глава

Макс крачеше във фоайето и чакаше Ели. Шон й бе казал да слезе долу в един часа, а сега беше един без петнайсет.

Това щеше да бъде най-трудното нещо, което бе правил в живота си. Опитваше да измисли какво да й каже. Докато двамата с Бен работеха под прикритие в склада, не можеше да става и дума да използва мобилния си телефон, пък и по принцип не искаше да говори с Ели по телефона. Предпочиташе да проведе трудния разговор лице в лице.

Тя нямаше да хареса това, което той се канеше да й каже, и всъщност сигурно щеше да му се ядоса ужасно, но нямаше значение. Дори и да не го разбереше, той знаеше, че така е най-добре за нея — колкото и арогантно да беше подобно мислене.

Не искаше да я разстройва. Знаеше много добре, че тя е преживяла достатъчно, но трябваше да й обясни какво мисли, защото така беше редно.

Макс се обърна и отиде до стъпалата, които водеха към басейна. Мислите му препускаха бясно.

Ели излезе от асансьора и тръгна да прекосява мраморното фоайе, когато внезапно се закова на място. Макс стоеше пред нея. Беше облечен в костюм, пъхнал ръце в джобовете на панталона си, и бе с гръб към нея, но със сигурност беше той, защото сърцето й пак започна с глупавото лудешко биене, сякаш искаше да изскочи от гърдите й.

О, боже, как ще се справи с това?

Радвам се да те видя отново. Да, спомни си, че беше решила да каже това. Беше глупаво, но не се сещаше за нищо по-добро. Радвам се да те видя. Реши да изпусне отново.

— Макс.

Той се обърна бавно.

— Ели.

Стояха на метър и половина един от друг. Тя си помисли, че той изглежда уморен; той си помисли, че тя изглежда красива. Сякаш цяла вечност никой от двамата не каза нито дума.

Ели осъзна, че Макс я гледа ядосано. Отвърна му по същия начин. Липсваха им само чифт пистолети за дуел.

— Трябва да ме изслушаш, имам да ти кажа нещо — започна той.

О, не, нима беше избрал публично място, за да е сигурен, че няма да направи сцена, след като й кажеше това, което се канеше? Тя се подготви да разбият сърцето й.

— Слушам те.

Макс пристъпи към нея.

— Обичам те. Ще се оженим — и точка по въпроса. Свикни с тази мисъл.

— Чакай… какво?

Той грабна ръката й и опита да я поведе навън.

— Да вървим, ще закъснеем.

— Чакай… ти какво… чакай.

Той я заведе в една ниша и повтори дума по дума това, което й бе казал. Гърбът й беше опрян в мраморната стена и Макс бе подпрял дланите си от двете й страни. Тя не можеше да мръдне никъде, докато той не я пуснеше. Ели изглеждаше напълно шокирана.

— Казах ти: Обичам те. Двамата с теб ще се оженим — и точка по въпроса.

— Обичаш ме. — Това не беше въпрос. Явно не можеше да го проумее.

— Да, обичам те и ти ме обичаш. Не искам да чувам нищо от твоите глупости, че не трябва да се привързваме и не трябва да се влюбваме. Ще се оженя за теб, Ели Съливан.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Не съм чула и дума от теб цял месец — каза тя — и сега си мислиш, че можеш…

— Да, така мисля. — Той се наведе и я целуна. — Устните ти са толкова меки. Ти ме обичаш. Ужасно ми липсваше.

Опита се да го избута. Той беше непоклатим като канара.

— Не можеш да кажеш на една жена, че с нея ще се ожените. Трябва да я попиташ.

Макс отново се наведе да я целуне, но тя извърна глава и той целуна ухото й вместо устните.

— Попитах баща ти.

— Така ли? — прошепна, останала без дъх, Ели. — И какво каза той?

— Точните му думи бяха: „О, боже, само не още една сватба“.

Дланите й се притиснаха към гърдите му.

— Той съгласи ли се?

— Да, съгласи се. Предложих му сделка, на която не можа да устои.

— Каква сделка? — промълви тя, замаяна от случващото се. Макс я обичаше. Как беше възможно нещо толкова прекрасно да се случва на нея? Какво бе направила, за да го заслужи?

— Обещах му да те обичам и пазя и да направя всичко по силите си да си щастлива.

— Макс, още е рано, за да си сигурен, че ме обичаш. Познаваме се едва от…

— Обичам те.

— Трябва да помислим за…

— Обичам те. Свикни с това.

— Какъв романтик — прошепна тя.

Устните му докоснаха нейните.

— Трябва да те чуя как ми казваш, че ме обичаш.

Тя усети, че той се чувства уязвим. Обви ръце около врата му.

— Обичам те от мига, в който те срещнах.

— Знам, че на моменти съм рязък и груб — призна той. — Признавам и че съм инат. И невинаги съм особено чувствителен…

Ели допря пръст до устните му, за да спре тирадата.

— Освен това си грижовен, честен, мил, нежен…

Арогантността му се завърна мигновено.

— Значи съм неустоим, а? — ухили се той.

Тя се засмя.

— Ти си идеалният мъж.