Джули Гарууд
Идеалният мъж (36)

Тридесет и шеста глава

Това беше страхотен ден за Макс. Калвин и Ерика Ландри на колене, с ръце, стегнати в белезници зад гърбовете им, бяха красива гледка.

Седмина федерални агенти и дванайсет полицаи бяха наобиколили двойката. Дилърите, осем човека, лежаха по очи на циментовия под, с ръце зад гърба, но без съмнение семейство Ландри бяха звездите на шоуто.

— Ще пратите ли наемни убийци на всеки от нас? — попита Бен. Беше толкова щастлив, че не можеше да спре да се усмихва.

— Мисля, че са им свършили наемните убийци — вметна Макс.

Пет сандъка, пълни с оръжия и експлозиви — някои от видове, които двамата с Макс не бяха виждали никога — бяха отворени и огледани подробно. Сега нищо от съдържанието им нямаше да стигне до черния пазар и улиците, а освен това беше сигурно, че Кал и Ерика Ландри ще отидат в затвора за дълго, дълго време.

Макс направи на нещастната двойка снимка с телефона си, докато те ругаеха и твърдяха, че са невинни и са попаднали в капан. Изпрати снимката на агент Шон Гудман и агент Роб Хюс.

Точно минута след като беше получил снимката, Хюс му се обади. Макс обясни на изненадания агент, че той е бил държан в неведение, тъй като от неговия офис е имало изтичане на информация към Ландри. Отначало Роб не прие тази новина добре и отрече всякаква вероятност сред колегите му да има предател. Даниълс му обясни, че разследването на Вътрешния отдел е открило, че един от помощниците на Хюс е продавал информация на семейство Ландри срещу солидни суми, но Роб все още бе скептично настроен. Обаче когато Макс назова въпросния сътрудник и броя на получените от него плащания, които бяха проследени до тайна банкова сметка, Хюс прие фактите. Беше смутен, че не е проявил по-голяма проницателност. Макс му съобщи, че специалните агенти от отдела за вътрешни разследвания ще се появят в офиса му всеки момент, за да арестуват сътрудника му, и Роб се съгласи да им съдейства.

На следващия ден Хюс вече летеше за Хонолулу. Тъй като той преследваше семейство Ландри от години и беше най-добре запознат с фактите, свързани с дейността им, щеше да помогне в подготвянето на документите за делото. ФБР и прокуратурата бяха твърдо решени да не оставят нищо непроверено. След като се запозна с всички нови доказателства, Хюс настоя да включат някои допълнителни обвинения към списъка. Той беше на мнение, че с показанията на Уилис Когбърн би трябвало да добавят към обвиненията и опита за убийство на Шон Гудман, и поръчката за убийство на д-р Ели Съливан.

— Искам да ги съдим за всичко.

Прокурорът се съгласи.

— Уилис Когбърн ще даде показания и след това ще попадне в програмата за защита на свидетели — предложи Роб.

— Не мисля, че това ще е необходимо — каза прокурорът. — Никой съдия няма да пусне тези двамата на свобода, за да могат този път да си свършат мръсната работа. Ще ги наблюдаваме изкъсо. Потенциалните свидетели няма нужда да се страхуват. Доктор Елинор Съливан ще трябва да даде показания. Искам агент Гудман също да е готов да свидетелства. Доведете ги всички тук възможно най-бързо. Датата на предварителния процес беше изтеглена напред. Адвокатите на Ландри не възразиха.

— Защо? — учуди се Макс.

Прокурорът поклати глава.

— Явно ще научим на изслушването.

* * *

Макс и Бен отпразнуваха арестуването на семейство Ландри с няколко бири в любимия си бар и Макс му показа снимката, която бе направил на двамата, коленичили пред оръжията на агентите и полицаите.

— Жалко, че не си щракнал лицата им в момента, когато агентите нахлуха в склада — каза Бен. — Израженията им бяха уникални.

— Наистина изглеждаха шокирани — съгласи се партньорът му. — Особено ми хареса как Ерика се опита да се престори на невинна. Очаквах да каже, че няма никаква представа как оръжията са се озовали в онези сандъци.

Макбрайд вдигна халбата си.

— Да пием за семейство Ландри. Дано присъдата им да отговаря на престъпленията им.

— Ще пия за това — каза Макс.

Бен допи бирата си и се изправи.

— Трябва да се прибирам. Обещах на Адисън тиха и спокойна вечеря само за нас двамата. Напоследък все ме нямаше.

— Как е тя?

— Бебето рита доста. Според нея ще стане футболист. Ели е чудесна, отговаря на всички есемеси на Адисън. Като стана дума за Ели… ти говорил ли си с нея?

— Не.

— Тя е една на милион. Ако бях на твое място, нямаше да я изпусна — каза Бен и се отправи към вратата.

Макс остана още известно време. Пиеше бирата си и разсъждаваше над думите на партньора си. В действителност всяка минута, в която не беше съсредоточен върху случая Ландри, той си мислеше за Ели. Бяха изминали само няколко седмици, откакто не беше я виждал, а му се струваше, че са минали месеци. Тя ужасно му липсваше.

Какво, по дяволите, му ставаше? Тази жена го бе заслепила. Беше се промъкнала в сърцето му, преди той изобщо да осъзнае какво става. Никога преди не се беше чувствал по този начин и това никак не му харесваше. Защото го правеше уязвим.

Не се привързвай. Това му бе казала тя и беше права. Имаше стотици причини, поради които не можеха да бъдат заедно. Най-очевидната беше, че двамата живееха на шест хиляди километра един от друг. Нейният живот се въртеше около кариерата й, неговият — също. И двамата имаха професии, които бяха изпълнени със стрес и поглъщаха времето им. Той не можеше да поиска от нея да живее с опасността, която го съпътстваше ежедневно, не можеше да поиска от нея да пренареди живота си, за да пасне на неговия. Не, от това нямаше да излезе нищо.