Джули Гарууд
Идеалният мъж (35)

Тридесет и пета глава

Макс се сбогува с Ели на летището и тъй като ужасно бързаше, за да не изтърве полета си за Хонолулу, нямаше време за нищо повече от една бърза целувка.

Той бърза, напомни си тя. Иначе със сигурност щеше да й каже нещо мило на раздяла, нали? Като се замислеше, Макс никога не й беше казвал нещо мило, защо ли очакваше той да започне сега?

Тъй като бе оставила колата си в гаража на семейство Уийтли, взе такси до къщата им и после реши да остане да нощува у тях. Мили и Оливър искаха да научат всичко за посещението й у дома. Ели спести някои подробности от ужаса, който бе преживяла в болницата на Уинстън Фолс. Каза им, че Патерсън е мъртъв и че се надява той най-после да е намерил покой.

После им разказа за градинското парти на Ава и когато завърши, и двамата се смееха толкова силно, че чак се просълзиха.

Мили постоянно повтаряше:

— Бедната Ава! — И отново избухваше в смях.

След вечеря Ели отиде до стаята си и се обади на Ава. Сестра й, колкото и своенравна да беше, все пак заслужаваше малко съчувствие.

Ава отговори:

— Какво искаш?

— Не бъди груба, Ава. Патерсън е мъртъв.

— Чух.

— Щеше да бъде чудесно градинско парти.

Сестра й се съгласи и се отплесна да говори за разни подробности около сватбата.

— Не исках да кажа, че не те искам на сватбата си. Все още се надявам да ми бъдеш шаферка.

Ели не обеща нищо. Изслуша Ава, която й описа цветята, музиката и дори украсата на масите за приема. Ели знаеше какво трябва да направи: да похарчи цяло състояние за още един самолетен билет, да си облече черна рокля и да мине по пътеката като шаферка на сестра си. Нямаше значение дали иска да го направи или не, така беше редно.

* * *

Беше доволна, че го направи. Това беше един кратък и скъп уикенд по стандартите на Ели, но й беше приятно, че прекара още малко време с Ани и родителите си. Майка й бе на върха на щастието, че Ели е престанала да се инати и се е съгласила да бъде шаферка на Ава. Ава наистина беше много красива булка. Все още се държеше арогантно, но все пак беше красива.

Щом Ели се завърна в апартамента си, започна да се чувства неспокойна и без настроение. Сега можеше да отиде навсякъде и да прави всичко, което поиска — вече не се криеше от Патерсън. Имаше само един малък проблем: нямаше и най-смътна представа къде й е мястото. И, боже, колко й липсваше Макс.

Върна се към обичайното си ежедневие. Доктор Уестфийлд я потупа по рамото, което беше рядко срещан жест за него, и я похвали:

— Браво, Чудо, браво!

— Сър, след като спечелих „Чапман“, ще спрете ли да ме наричате Чудо?

Тъй като той бе особено доволен от парите, които отделението щеше да получи, в пристъп на слабост се съгласи с искането й. Освен това прие факта, че тя няма да подпише договор, а ще работи на повикване за известно време.

— Добре, ще работим седмица за седмица, докато не се вразумиш и не подпишеш договора — каза Уестфийлд, тъй като винаги държеше последната дума да е негова.

Мина една седмица, после още една, а от Макс нямаше никаква вест. Ели премина през най-различни емоции: гняв, отчаяние, нещастие и отново гняв.

Адисън й изпращаше есемеси редовно — започваха да стават приятелки, но единствените коментари за Макс бяха, че той и Бен правят нещо под прикритие и че съпругът й обяснил само, че е някакъв специален проект.

Поне веднъж дневно Ели си казваше, че вече не й пука за него, и отчаяно искаше да си повярва, че някой ден това ще стане факт.

Зарови се в работа. Беше късно следобед в един четвъртък и Ели току-що бе довършила операция за отстраняване на спукана жлъчка вследствие на нападение с нож. Беше се отправила към съблекалнята, когато видя жената на Карлос Гарсия в чакалнята. Отиде да й се обади. Новините бяха добри, но Карлос трябваше да мине един курс химиотерапия, преди да го изпишат от болницата. Когато Ели влезе в стаята му, той тъкмо се събуждаше. Беше доволна да чуе, че лекарите му се държат много внимателно с него. Удивително какво можеше да се постигне с малко изнудване.

Ели успяваше да изкара дните, без да мисли за Макс, но веднага щом се прибереше вкъщи, той завладяваше мислите й. Беше й трудно да спи — проблем, с който не се беше сблъсквала никога. Гадост. Сега тази дума беше синоним на Макс Даниълс.