Джули Гарууд
Идеалният мъж (34)

Тридесет и четвърта глава

Макс и Ели прекараха нощта в един хотел близо до летището. Настаниха се в стаята късно вечерта заради цялата суматоха в болницата. Хърши и Кларк бяха настояли да изгледат записите от охранителните камери. После дълги часове се задаваха въпроси, попълваха се документи и когато Макс и Ели най-после потеглиха отново, беше прекалено късно, за да хванат самолета си. В хотела младата жена си взе душ и се строполи изтощена на двойното легло.

Макс говори по телефона с Бен чак до среднощ. Обсъждаха различни варианти, за да са сигурни, че имат конкретен план как да пипнат семейство Ландри. Не можеха да си позволят никакви издънки или изтичане на информация. Когато най-после си легна, Макс продължи да премисля трескаво подробностите, но щом взе Ели в обятията си, се отпусна и заспа дълбоко. По някое време през нощта тя се събуди и протегна ръце към него. Любиха се и заспаха отново, с преплетени крака.

Успяха да хванат ранен полет за Сейнт Луис. Колегите на Кларк бяха уредили билетите им и бяха уведомили авиокомпанията, че агент на ФБР, носещ оръжие, ще трябва да мине през проверката за сигурност. Макс имаше необходимите документи и значката си.

Кларк им съобщи, че Хърши има силно главоболие, но иначе е добре. Двамата агенти отговаряха да опазят Уилис Когбърн жив и спокоен, докато бъде сключена сделката с него. След като беше отшумяло действието на анестезията, Когбърн им съобщи мястото и времето на това, което Хърши наричаше сделката на века. Тъй като семейство Ландри толкова бързаха да се върнат в Хаваи, всички се обзалагаха, че срещата ще се проведе в Хонолулу, и се оказаха прави. Ландри щяха да се срещнат с контрабандистите на оръжие в един склад в центъра на града.

Макс не каза на Ели почти нито дума цялата сутрин. Тя знаеше, че още е разстроен от постъпката й в болницата, но не беше в настроение да го успокоява.

И двамата мълчаха по пътя за летището, но щом се качиха на самолета и закопчаха коланите, Макс реши да й каже това, което си мислеше. Той затвори очи за минута, събра мислите си и каза тихо:

— Моята работа е да те пазя, а не обратното. Даваш ли си сметка какво можеше да се случи в онзи коридор? Ако бях закъснял с две секунди, ти щеше да си мъртва. Патерсън щеше да те убие. Ами ако бях решил да мина по северното стълбище? Щях да закъснея, по дяволите. И щях да те намеря на пода и да видя как кръвта ти изтича. По дяволите, Ели, адски ме изплаши. — Най-после се обърна към нея, за да види реакцията й. После поклати глава и прошепна: — Шибана работа.

Дълбокото й дишане и затворените й очи му казаха всичко. Тя не беше чула и дума.