Джули Гарууд
Идеалният мъж (30)

Тридесета глава

Макс чакаше Ели долу. Двамата пожелаха лека нощ на родителите й и лелите и отидоха в апартамента над гаража. Макс беше оставил климатика включен на ниска степен и в спалните и коридора бе приятно хладно. В кухнята и дневната стая обаче беше ужасно горещо.

Ели съблече дрехите си, изхвърли скъсаната и окървавена рокля в кофата за боклук и се пъхна под душа. Стоеше под хладката вода със затворени очи, надявайки се, че мускулите й ще се отпуснат. Изми косата си, като внимаваше да не пипа лепенките, но не си направи труда да я подсуши. Само я вчеса, облече си памучната нощница, сложи си малко овлажняващ крем и лосион и бе готова да си легне.

Бурята навън се беше засилила. Светкавица освети спалнята, а след миг се чу оглушителен гръм. Дъждът барабанеше по прозореца.

Ели не попита Макс дали може да спи при него. Направо отметна чаршафа и се пъхна в леглото до него. Той лежеше по корем, провесил едната си ръка отстрани на леглото, и спеше дълбоко. Пистолетът, кобурът и значката му бяха на нощното шкафче. Ели се претърколи, за да погледне часовника, и се изненада, че е минало полунощ. Затвори очи. Никога не й трябваха повече от минута или две, за да заспи, но тази вечер беше различно. Минаха десет минути, после още десет, а тя все още бе напълно будна. Това определено бе нетипично за нея.

Превъртя в главата си всички събития от деня, но когато стигна до Патерсън, сърцето й заби бясно в гърдите. Пое си дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои. Заплахата вече не съществуваше, той беше арестуван и повече нямаше да я тормози. И това беше различно. Тя можеше да отиде където пожелае и да прави каквото реши, нали?

Не съвсем. Оставаха семейство Ландри и вероятността мъж на име Когбърн да е изпратен да я убие.

Оставаше и Макс. Той щеше да се върне в Хонолулу и вероятно тя нямаше да го види никога повече. Така е най-добре, реши тя. Той щеше да бъде в по-голяма безопасност на места, където хора като Патерсън нямаше да стрелят по него. Ели знаеше, че реагира прекалено емоционално, но беше толкова разтърсена, че не можеше да мисли рационално. Дали беше заради нападението на Патерсън, или защото бе осъзнала, че скоро Макс ще си замине?

Много ясно — каза си тя. — Заради Макс. Доплака й се. Беше му казала да не се привързва към нея, а какво бе направила тя? Беше се влюбила в него. Толкова неприемливо.

Трябваше да се дистанцира или щеше да се изложи, когато дойдеше моментът да се разделят. Ако продължеше да лежи и да си мисли за него, сигурно щеше да се разплаче. Свали крака от леглото и опита да се изправи. Макс я спря.

— Не можеш да заспиш ли? — попита и я придърпа към себе си.

— Не мога.

— Ела тук. — Гласът му беше топъл и дрезгав. Притисна я с тялото си и зацелува нежно врата й. Разтри ръцете й и се дръпна встрани до нея. — Замръзнала си.

Когато се раздвижи, гърдите му се отъркаха в нейните и тя изпита толкова силно удоволствие, че изстена. Зарови пръсти в косата му и се прилепи към него. Устата му завладя нейната.

Макс искаше да се наслади на усещането. Любенето им беше диво. И двамата загубиха контрол. Ели извика името му в екстаза си. Нейният оргазъм продължи по-дълго от неговия и той я притиска силно в обятията си, докато тя се осъзнае.

Уханието на страстта им се беше пропило в телата им; и двамата бяха мокри от пот. Макс чувстваше как сърцето й бие до неговото. Целуна брадичката й и се надигна, за да я попита дали е добре. Думите се оказаха излишни. Ели спеше.