Джули Гарууд
Идеалният мъж (3)

Трета глава

Семейство Ландри бяха избягали отново, но Макс знаеше, че е само въпрос на време късметът да изневери на двамата престъпници. Тъй като д-р Ели Съливан беше потенциален свидетел на стрелбата, негово задължение бе да научи всичко възможно за нея, преди да я добави в списъка на свидетелите, който щеше да представи на прокурора.

Опита се да подходи обективно, но откри, че е невъзможно, защото колкото повече научаваше за нея, толкова по-малко му се искаше някой друг да открие, че тя е била свидетел на престъплението, което беше абсурдно като идея, защото останалите агенти в парка бяха видели как тя бе стабилизирала състоянието на Шон Гудман, знаеха, че тя го е оперирала, и вече бяха чули, че е видяла как Калвин Ландри е прострелял агента.

Докато чакаше Ели в болницата, Макс бързо се беше сдобил с основната информация за нея: телефоните й, адресите й в Сейнт Луис и в Уинстън Фолс, Южна Каролина, длъжността й и графика на дежурствата й в болницата „Сейнт Винсънт“. Когато се зарови малко по-дълбоко обаче, откри нещо смущаващо: съдебни документи за пет отделни инцидента, включващи Ели и тийнейджър на име Евън Патерсън. Първият запис беше от времето, когато Ели е била само на единайсет години. Според документите Евън, който бил на седемнайсет по онова време, се влюбил в малкото момиче, след като двамата били на училищен лагер. Чувствата му към нея се засилили и когато опитал да й посегне физически, семейството на Ели повдигнало обвинение срещу него. Тъй като Евън не бил пълнолетен и нямал предишни провинения, съдията сметнал, че има смекчаващи вината обстоятелства.

Втория път Патерсън станал по-агресивен. Опитал да я вкара насила в колата си. В показанията си пред полицията обяснил, че не може да спре да мисли за нея, че двамата са сродни души. Смятал, че ако успее да остане насаме с нея, ще може да я убеди, че двамата са родени един за друг. Този път съдът издал условна присъда с принудителна терапия.

Въпреки строгите разпоредби на съдията, Патерсън не спрял с опитите за контакт с Ели и още два пъти тормозил момичето. Гневът му, че тя го отхвърля, се засилил обезпокоително. След тези два случая отново бил изпратен на принудителна психиатрична оценка и трийсетдневна хоспитализация, но благодарение на находчивите си адвокати и предложеното споразумение, не се стигнало до съдебен процес.

При петия случай — опит за убийство, вече нямало предложения за извънсъдебно споразумение.

Ели се прибирала вкъщи след училище. Била с три други момичета, които опитали да я предпазят, но Патерсън бил по-едър и силен. Сграбчил Ели и я натикал в колата си. Полицаите я открили след два часа, брутално пребита и захвърлена в безсъзнание в едно дере на три километра от града.

Докато я закарат до болницата, вече била загубила много кръв и шансовете й да оцелее били минимални. В травматологията веднага се заели с нея и хирурзите я оперирали цяла нощ, за да я спасят. Тя прекарала дванайсетия си рожден ден в интензивното отделение.

— Леле! — прошепна Макс, когато прочете последния доклад. — Кучият му син.

Той беше в местното бюро на ФБР, а срещу него седеше партньорът му — Бен Макбрайд, който тъкмо бе затворил телефона.

— Какво четеше? — попита Бен, когато Макс затвори лаптопа си.

— Историята на Ели Съливан.

— Трябва да е доста неприятна, ако съдя по изражението ти, докато четеше… сякаш ти се искаше да убиеш някого.

Макс кимна:

— Точно казано.

Бен разтри врата си.

— Кофти, а?

— Да.

— Искаш ли и аз да прочета сведенията?

Макс поклати глава:

— Няма нужда.

Бен бутна стола си назад.

— Хюс очаква ли да предадем докладите си тази вечер?

Партньорът му го попита:

— Откога си на тази работа, Бен?

Макбрайд се засмя.

— Достатъчно дълго, за да знам, че зададох тъп въпрос. Все пак нищо не ми пречи да тая надежда.

— Каква надежда?

— Някой ден да свърша работа по нормално време.

— Бързаш да се прибереш в хотела ли?

Бен тършуваше из чекмеджетата на бюрото си.

— Не, бързам да ям. Умирам от глад.

— Какво търсиш?

— Някое десертче, бонбон или каквото и да е. — Той затвори и последното чекмедже и поклати глава. — Може би трябва да отложим показанията на Съливан за утре.

Макс се изправи.

— Не, ще говорим с нея тази вечер, докато още всичко е прясно в паметта й.

— Обзалагам се, че тя няма да забрави случилото се скоро.

— Няма значение. Трябва да запишем показанията й тази вечер — настоя Даниълс и се отправи към вратата.

Макбрайд го последва.

— Добре, ето какво ще направим. Ще поговорим с нея набързо, после ще си вземем нещо за ядене и ще се върнем тук, за да напишем докладите си. Става ли?

— Става.

— Ще я разпитаме бързо, разбрахме ли се? Тя не е от онези арогантни лекари, които държат да ти покажат колко са велики, нали? Ако е от тях, може да минат часове, докато получим информацията, която ни трябва. Знаеш за какво ти говоря. Някои по-възрастни лекари имат комплекс за превъзходство и държат да те впечатлят със знанията си, преди да започнат да отговарят на въпросите ти. Мразя ги. Тя от тях ли е?

Макс се сети, че Бен още не е виждал Ели. Той беше изпратен от другата страна на парка по време на стрелбата и партньорът му не беше сметнал за нужно да му разкаже за лекарката. Щеше да бъде много интересно да види реакцията му, когато отидеха при нея.

— От тях ли е? Мамка му, знаех си! Няма да свършим чак до сутринта.

Макс не отговори, само се усмихна и подхвърли на Бен ключовете от колата.