Джули Гарууд
Идеалният мъж (28)

Двадесет и осма глава

Последиците бяха грозни.

Ава стоеше в центъра на задния двор и оглеждаше пораженията. Тя не чу гръмотевицата и все още стоеше навън, когато небесата се разтвориха и заваля като из ведро. Когато влезе в кухнята, беше мокра до кости.

Джон взе хавлиена кърпа и опита да подсуши ръцете й, но тя го избута настрани. Трепереше от възмущение.

— Къде е тя? — Викът на Ава отекна в цялата къща и можеше да се регистрира като поне седма степен по скалата на Рихтер.

Майка й седеше до кухненската маса, заровила лице в дланите си, докато Ава сипеше обвиненията си, че Ели нарочно е планирала да провали партито й. След като слуша абсурдната тирада няколко минути, Клер вдигна ръка и каза:

— Ава, млъкни и си върви вкъщи. От теб ме заболя главата.

Ава притисна длан към гърдите си.

— Мамо, това трябваше да е моята вечер. И на Джон — добави тя. — Как може да заставаш на страната на Ели?

— Не съм застанала на ничия страна — отвърна майка й. — Не знаеш какво се случи, преди да слезеш от колата — изтъкна тя. — Не би трябвало да виниш никого.

— О, знам кой е виновен. Ели.

— Стига си викала. Знам, че си разстроена…

— Разстроена не описва как се чувствам дори и в най-малка степен.

— Тази сватба те превърна в луда жена.

— Просто исках всичко да е съвършено. Това лошо ли е? — Тя избухна в сълзи и отиде при Джон, за да я прегърне и утеши. — И дворът беше толкова красив, след като доставиха цветята… и шатрата беше прекрасна, и… — Рязко се отдръпна от годеника си. — Къде е тя? — извика отново.

— В банята — отговори майка й. — Макс и баща ти почистват раната на челото й.

Побесняла от яд, Ава хукна от кухнята, мина покрай лелите, които седяха на канапето и хапваха торта, и прекоси коридора, като оставяше локви след себе си. Опита неуспешно да се шмугне покрай баща си, който несъзнателно беше запречил вратата на банята.

Ели вече бе почистила раната с дезинфектант от аптечката на баща си и сега седеше на ръба на ваната и държеше косата си отметната назад, докато Макс й слагаше стерилни лепенки. Той не се справяше добре, защото ръцете му трепереха. Толкова беше бесен, че Патерсън я бе докоснал, че почти не можеше да говори. В главата му препускаха мисли какво би могло да се случи. Ами ако беше останал навън? Патерсън можеше да я убие, преди той да чуе писъците й.

— Макс… — започна Ели.

— Не мърдай.

— Не мърдам. Аз съм лекар, остави ме да…

— Не, аз ще го направя.

Ели държеше косата си опъната назад от толкова дълго време, че ръката й започна да изтръпва. Въпреки това, не се оплака. Лицето на Макс имаше такова измъчено изражение, че й се искаше да го успокои, но знаеше, че той не иска да чуе нищо. Смяташе, че се е провалил.

— Тате, ще ни оставиш ли за минутка насаме?

— Още кървиш — промърмори Макс.

Баща й пусна аптечката за първа помощ в скута й и затвори вратата. Ели чу Ава да крещи отвън и бързо стана, за да заключи. Не обърна внимание на това, че сестра й заблъска с юмруци по вратата. Взе лепенките от Макс и ги залепи на мястото. След три секунди раната се беше затворила. После тя се обърна към него.

— Благодаря ти.

Той я погледна навъсено, все още ядосан на себе си.

— Издъних се.

— Благодаря ти.

— За какво ми благодариш, по дяволите? Спри с това. Сега не е време да…

Ели го целуна по бузата, после по брадичката.

— Благодаря ти — прошепна тя, — че ми спаси живота и залови Патерсън. — Докосна леко устните му със своите. — А сега ти кажи: Моля.

— Ели, той можеше да те убие. Аз трябваше да…

— Благодаря ти.

Той осъзна, че са се върнали на изходна позиция.

— Ще го повтаряш, докато не ти кажа „Моля“.

— Не, докато не ме целунеш.

Той нежно обви ръце около нея и прошепна:

— По косата ти има кръв. — После я целуна. Устните й посрещнаха неговите.

През цялото време Ава блъскаше по вратата и заплашваше с всичко, освен с убийство.

Когато Макс най-после вдигна глава, я попита:

— Да ти дам ли пистолета си назаем?

— Не можеш да се криеш там вечно — извика Ава.

— Най-добре да приключа с това — каза Ели.

Макс мина пред нея и отвори вратата. Избута Ава назад, като просто не спря пред нея. Тя нямаше избор.

Лелите бяха ужасени от състоянието на Ели. Разкъсаната й рокля беше изпръскана с кръв, а косата край раната бе залепнала и окървавена.

— Ела да седнеш при нас. — Леля Сесилия потупа мястото между нея и Вивиан.

Ели се подчини и се усмихна на лелите, които опитаха да я утешат.

Съчувствието им разяри Ава.

— Аз съм жертвата тук — изкрещя тя.

— Не виждам никаква кръв по теб — сопна се майка й и седна на креслото до канапето.

— Клер, тази торта е невероятна — каза Сесилия.

— Къде е Ани? — попита Ава. — Тя ще е на моя страна.

— Ани се преоблича. И, за бога, няма нужда никой да заема нечия страна.

Хърши направи знак на Даниълс. След минута Ели погледна през рамо и видя, че двамата мъже стоят в кухнята. Макс държеше ръцете си в джобовете и кимаше от време на време на това, което Джон му казваше.

Веднага щом Макс се върна в дневната, Уилям заяви:

— Аз съм виновен за случилото се. Аз оставях вратата отключена, когато водех гостите до двора. Така е влязъл той. Качил се е горе още преди Спайк да се появи и е изчакал. Така е станало и за всичко съм виновен аз.

— Кой се е скрил горе? — Ава опитваше да разбере какво говори баща й.

— Евън Патерсън. Той беше влязъл в къщата, въоръжен, и се криеше на горния етаж.

Ава беше поразена.

— Но защо никой не ми каза? Чух някой да споменава, че Ели има неприятности, но не знаех, че…

— Защото ти нареждаше и крещеше в задния двор през последния половин час — обясни Ели. — Никой не е могъл да вмъкне и дума.

Клер се обърна към съпруга си:

— Не можеш да се виниш за станалото, Уилям.

— Точно така, татко — съгласи се Ели. — Трябва да се съсредоточиш върху добрите новини. Евън Патерсън е на път за затвора, а Макс ми каза, че тъй като той беше въоръжен и опита да убие мен и един федерален агент, този път ще го осъдят на много години, ако не и до живот.

Това разведри баща й.

— Така е. Признавам, че като не знаех къде е, постоянно се тревожех.

Ава се отпусна на един стол. Джон я целуна по челото и съобщи, че отива да си вземе нещо за хапване. Кухнята изглеждаше като блок маса за прием.

— Всеки път… — измърмори Ава. — Винаги всичко се върти около теб, Ели. Всеки път. Аз ще се женя, но тази вечер не беше за мен. Кълна се, мисля, че си го планирала.

Винаги е била царица на драмите, помисли си Ели. Почувства внезапно раздразнение и заговори:

— Точно така, Ава. Аз планирах всичко. Обадих се на Евън Патерсън и му казах: „Слушай, Евън, душко, иди си купи пистолет, промъкни се в къщата на родителите ми и се скрий на втория етаж. Ще ти позволя пак да ме пребиеш и да опиташ да ме убиеш, за да мога да проваля партито на Ава“.

— Сарказмът ти е излишен, млада госпожице — обади се майка й.

Ава изглеждаше сразена. Сведе глава.

— Всеки път…

— О, за бога! — не издържа Ели. — Добре, Ава. Съжалявам. Извини ме, че провалих партито ти. Наистина съжалявам. Всичко беше толкова красиво. Ти го беше планирала съвършено.

Сестра й малко се оживи.

— Наистина бях, нали?

— Да — потвърди Ели. Главата й започваше да пулсира, нервите й бяха обтегнати и тялото й започваше да трепери като последица от преживения шок. — Всичко беше великолепно.

— Благодаря ти, че призна, че ти си го провалила — подсмръкна Ава.

— Да, провалих го и съжалявам — каза тя за трети път.

— Ще ти простя, ако ми обещаеш нещо — каза Ава.

— Дадено.

— Обещай ми да не се вясваш на сватбата ми.