Джули Гарууд
Идеалният мъж (22)

Двадесет и втора глава

Макс стоеше в дневната и чакаше Ели, когато Ани му махна откъм коридора.

— Може ли да поговорим насаме? — попита тя.

Тъй като беше сам в стаята, въпросът му се стори странен.

— Да, добре.

— В кабинета ти?

Той се засмя.

— Моят кабинет? Явно го използвам доста, а?

Ани кимна.

— Двете с Ели знаем какво правиш. Криеш се от Ава и Джон. Той ми харесва, но, боже, колко е досаден. Не трябваше да го казвам, но наистина е досаден.

Макс я последва в кабинета. Тя влезе първа и задържа вратата. Когато и той влезе, Ани затвори плътно вратата и се облегна на нея. Лицето й беше зеленикаво. Макс бръкна под бюрото, извади кошчето и й го подаде.

Ани забеляза подозрението в погледа му.

— Добре съм.

— Не изглеждаш добре.

Тя потупа бузите си, опитвайки да им върне цвета.

— От мириса на кафе е. От него ми се повдига.

Макс остави кошчето на земята, но за всеки случай го сложи близо до себе си.

— Извинявай, че повърнах снощи. Надявам се да не съм те отвратила.

— Имам шестима братя. Нищо не може да ме отврати.

— Съжалявам и че не довърших разговора ни. След като се качих горе да си измия зъбите, започнах да се чудя дали постъпвам правилно. — Изглеждаше смутена и несигурна.

— Искаш ли да излезем на свеж въздух? Можем да поговорим на верандата.

Тя поклати глава.

— Ава ме чака на алеята отпред.

Сякаш по команда в този момент се чу клаксон.

— Явно търпението й се изчерпва — отбеляза Ани.

— Аха.

— За услугата… — Ани се поколеба.

— Да.

— Можеш ли да откриеш един човек?

— Мога да опитам.

— Не искам той да разбере, че го търся. Просто искам да знам къде е, защото… защото…

Сълзите й потекоха и Макс не знаеше какво да каже.

— Хайде, не плачи — смотолеви той. — Моля те, недей… Ще отида да повикам Ели или майка ти. Не плачи, Ани. Ще намеря този човек.

Не знаеше как да я успокои. Отиде при нея с идеята да я заведе при сестра й, но веднага щом докосна рамото й, тя се облегна на гърдите му и се разрида още по-силно.

Какво ставаше, по дяволите? Макс я прегърна, за да я успокои.

— Всичко ще се оправи — обеща той. — Ще се оправи.

Ава вече натискаше клаксона, без да спира, и Ели дойде да потърси Ани, докато майка й изтича навън, за да накара Ава да спре с този шум.

Ели отвори вратата на кабинета и видя как Макс се мъчи да успокои Ани. Потупваше я леко по гърба, а тя плачеше и ризата му беше мокра от сълзите й. Ели тихо затвори вратата. После и нейните очи се насълзиха. Как да не обича този мъж!

Ава можеше да почака, дяволите да я вземат!