Джули Гарууд
Идеалният мъж (21)

Двадесет и първа глава

Макс провери дали всички прозорци и врати в къщата са заключени, после заведе Ели в апартамента. Вътре бе ужасно задушно.

— Мислех, че техникът на татко е инсталирал прозоречен климатик — зачуди се Ели.

— Да, инсталирал го е. Но не го е включил. Тук сигурно е поне трийсет градуса.

Тя смяташе, че е дори повече. Последва Макс в спалнята му и се закова на място, като видя огромния климатик на прозореца.

— Гигантски е. Стабилно ли е поставен, или ще падне на пода през нощта?

Макс провери.

— Да кажем, стабилно — усмихна й се. — Ако падне, ще е навън, а не навътре.

Той огледа ключовете и стрелките и най-после откри бутона за включване. Натисна го и изчака. Климатикът потрепери и тихо забръмча. От решетката му веднага започна да полъхва хладен въздух.

— Добре, мисля, че работи — каза Макс. — Нагласен е на двайсет и един градуса.

Ели се чувстваше лепкава от жегата и си взе набързо душ. Облече голяма тениска вместо нощница и после отиде в дневната, за да изгледа „Спортен спектър“, докато Макс се къпеше.

Той се появи в хола, облечен само със сиви боксерки. Косата му беше още мокра и я подсушаваше с хавлия. Ели усети познатия копнеж да се надига в тялото й дори само при вида му. Той имаше огромен гръден кош. Само мускули. Знаеше това със сигурност, защото го бе целувала сантиметър по сантиметър. Тъмните къдрави косъмчета на гърдите му се събираха в линия на пъпа. Беше го целунала и там, всъщност къде ли не беше? Краката и бедрата му бяха също толкова мускулести. Спомни си как беше вкопчила пръсти в бедрата му в пристъп на страст.

По-горещо ли ставаше в стаята?

Макс остави хавлията на рафта в банята, после отиде до кухнята да си вземе бира. Забеляза, че лицето на Ели е зачервено.

— Добре ли си?

— Трябва да купя тест за бременност.

Това съобщение не го смути ни най-малко.

— Добре. Можеш ли да изчакаш до утре?

Тя се усмихна.

— Да.

Макс отвори бирата си, хвърли капачката в кофата за боклук и седна до Ели, като я издърпа към края на канапето, за да избегне изскочилите пружини. Отпи от бирата и попита:

— Не е ли малко рано да разбереш дали си бременна? Минал е само един ден. Пък и използвах презерватив — добави.

— Не е за мен — каза тя раздразнено.

Отпи от бирата му и му я върна. Макс посегна към дистанционното, но младата жена го изпревари и го грабна първа.

— За Ани е, нали?

Тя го погледна изненадано.

— Как позна?

— Нали съм от ФБР. Там ни обучават да бъдем наблюдателни. А сега ми дай проклетото дистанционно.

— Не и преди да ми обясниш.

— Първо, на принципа на елиминирането. — Майка ти е прекалено стара, за да забременее.

— Така е.

— А Ава едва понася да те гледа, така че със сигурност не би ти се доверила.

— И остава Ани.

— Да — отвърна той и отново посегна към дистанционното.

Тя протегна ръка настрани, стиснала уреда.

— Но имаше и други знаци — продължи Макс. — А ние, агентите, сме обучени да ги забелязваме.

Ели завъртя очи.

— Какви например?

— Ани изобщо не пи вино.

— Ние с теб също не пихме.

— Лицето й бе някак посивяло.

— Защото беше изморена.

— Освен това повърна. — Той отново опита да докопа дистанционното.

— Къде е повърнала?

— В кошчето за боклук в кабинета на баща ти. Добре че вътре бе сложен плик.

— Какво е правила в кабинета?

— Говореше с мен.

— За какво?

— Помоли ме за една услуга.

— Ще ми кажеш ли каква услуга?

— Не.

Тя въздъхна отчаяно.

— Може да е повърнала, защото е яла нещо развалено. Ти там ли беше, когато се случи?

— Придържах косата й назад.

— Много мило. — Целуна го по бузата и му подаде дистанционното.

Той веднага започна да превключва каналите.

— Но основната причина да знам, че тя подозира, че е бременна…

— Да?

— Тя ми го каза.

Ели обмисли това за момент, после рече:

— Ани не иска никой да научава. Чудя се дали е казала на Ава.

— Не, не е. Не иска да я разсейва от подготовката за сватбата. Ели, всички жени ли се побъркват покрай сватбите си като Ава?

— Имаш предвид, дали всички се държат като маниачки?

— Да.

— Не, не всички булки се държат като Ава.

Той кимна.

— Откъде искаш да купиш теста за бременност? Мисля, че видях една дрогерия, като влизахме в Уинстън Фолс.

— О, не, не, не! Целият град ще научи, че съм бременна, ако си купя тест оттук. Родителите ми ще знаят, преди да съм се прибрала у дома.

— Ще се срещна с агент Кларк и агент Хърши, преди да пристигнат тук утре. Мога да уговоря срещата в някой от околните градове. Там ще намерим аптека.

— Това е добър план — усмихна се тя. Отпи отново от бутилката му и му я подаде. — Наистина ли няма да ми кажеш за каква услуга те е помолила Ани?

— Не знам каква е услугата — вдигна рамене той. — Не стигнахме дотам. Но когато открия какво иска тя, няма да ти кажа. Това е поверително между нея и мен. Ако тя иска да знаеш…

— Помогни ми да разбера. Помолила те е за услуга, но не ти е казала каква?

— Не успя да ми каже — поправи я той.

— Защо не?

— Защото се наложи да забие лице в кошчето за боклук.

— Явно ще трябва да попитам нея.

— Най-добре си дръж едно кошче за боклук подръка, когато я питаш.

Ели се прозя, протегна се и се изправи.

— Тук все още е ужасно горещо. Мислиш ли, че можем да засилим малко вентилацията?

Макс изгаси телевизора и я последва.

— Хайде да си лягаме.

Тя забеляза, че вратата на малката спалня, където възнамеряваше да спи тази вечер, е затворена. Отвори я и я посрещна вълна от горещ въздух.

— Ще трябва да оставиш вратата си широко отворена, иначе до моята стая няма да стигне никаква прохлада. — Влезе в стаята му, за да се разхлади за момент.

— Искаш ли да спиш при мен? — попита той.

Тя не му отговори. Макс все едно нямаше да я чуе. Само секунда след като зададе въпроса си, той усили с една степен климатика и едва не бе вдигнат във въздуха от шума, който последва.

Ели падна назад върху леглото. Сякаш цялата стая вибрираше, а леглото танцуваше към средата на помещението. Все едно реактивен самолет захождаше за кацане вътре.

Младата жена не можеше да спре да се смее. Изтри сълзите от очите си и опита да си поеме дъх. Като гледаше Макс, започваше да усеща режеща болка от силния смях. Той ругаеше климатика и въртеше и натискаше всички възможни копчета, за да го накара да спре да бръмчи така. Накрая го изключи от контакта.

Климатикът не се предаде лесно. Отново потрепери. Последният повей студен въздух беше толкова силен, че стъклото на прозореца отгоре задрънча… но после настана благословена тишина.

Макс стоеше изправен пред Ели и я гледаше. Тя лежеше по гръб, вдигнала ръце над главата си, и се смееше искрено и невъздържано. Отпусна се върху нея, като внимаваше да не я смаже с тежестта си. Забеляза сълзите от смях в очите й. Наистина беше уникална.

— Татко е направил поредната изгодна покупка, нали? — попита тя.

Той кимна бавно. После се наведе и я целуна. Ели издърпа ръцете си изпод неговите и ги обви около врата му.

— Тук ще стане много горещо — прошепна тя.

— Да, знам.

Той обсипваше с целувки шията й, а пръстите й галеха гърба и раменете му.

— Вероятно не трябва да ми позволяваш да правя това, Макс.

Избута го настрани и се претърколи върху него. Опъна тялото си върху неговото, зарови пръсти в косата му и го целуна по устата — гореща, страстна целувка, която я накара да иска много, много повече.

Макс я притисна още по-силно към себе си. Дъхът й беше топъл и сладък.

— Ако не искаш да го правиш, по-добре спри да си играеш с мен — каза й той.

Тя го целуна по врата.

— Искам, но се тревожа за теб — прошепна му. — Да не ти стане навик. Не искам да се привържеш към мен.

Този път се любиха по-дълго. Никой не говореше; и двамата бяха погълнати напълно от този чувствен ритуал.

* * *

По-късно, когато Макс излизаше от банята, очакваше да открие, че Ели е дълбоко заспала, но тя го изненада. Стоеше, подпряла се на лакът, и го чакаше. Щом той се мушна в леглото, тя се сгуши до него и му каза:

— Ще правя секс с теб, ако ми отговориш на един въпрос.

— Какъв е въпросът? — попита я с подозрение.

— Саймън ще премине ли в отбора на Индианаполис?

Той се засмя.

— Току-що правихме секс.

— Чувала съм, че може да се прави и повече от веднъж.

— Правили сме го повече от веднъж. Снощи го правихме поне сто пъти.

Тя го целуна.

— Иска ти се. Бяха четири пъти, не сто. Ще го питаш ли?

— Да.

Претърколи се по гръб и я придърпа до себе си. Тя опря бузата си на рамото му и попита:

— Разкажи ми как стана Даниълс.

Въздишката му беше дълга и измъчена.

— Не искаш да ми разкажеш?

— Не обичам да говоря за това.

Тя не настоя, но след пет минути Макс заговори:

— Родителите ми загинаха в автомобилна катастрофа. Един тир се блъснал в колата им. Тогава бях на пет години. Нямах никакви роднини, а адвокатът, назначен от съда да отговаря за уреждането на осиновяването ми, отмъкнал всичките пари от застраховката на родителите ми. Три пъти ме изпращаха в приемни семейства. Нямах късмет. Последните бяха най-лоши.

— Тогава на колко години беше?

— На седем. Избягах от тях, беше посред зима и се криех зад една кофа за боклук. Помня, че беше ужасно студено, а аз се чувствах безпомощен.

— Какво се случи?

— Случи се Саймън. Той се прибирал вкъщи и ме видял. Свали палтото си и ми го даде, после ме завлече в дома си. Аз ритах и пищях, но спрях, когато ми обеща, че повече няма да попадна у приемно семейство. — Макс продължи разказа си с усмивка: — Саймън беше само една година по-голям от мен, но беше едър за възрастта си и говореше така, сякаш е убеден, че може да го уреди. Както и да е, аз му повярвах. И отидох с него. Живях повече от седмица в къщата му, преди родителите му да ме открият. Синините от приемните ми родители още се виждаха. Бащата на Саймън беше адвокат и също ми обеща, че никога няма да се върна при приемното семейство.

— А каква беше майка му? — попита Ели.

— Любяща. И мила.

— Веднага ли те осиновиха?

— Ако ги питаш, ще ти кажат, че аз съм ги осиновил. Документите бяха уредени окончателно, когато навърших осем, а по това време още две деца се бяха присъединили към семейството. Бишъп и Себастиан. А пък онзи адвокат, който беше отмъкнал парите ми…

— Да?

— Отиде в затвора. Татко дори успя да ми върне повечето от парите. Внесе ги на мое име в един попечителски фонд.

— А кога в семейството се появиха Брадли, Тейлър и Адам?

— Запомнила си имената им.

— Разбира се.

— Брадли и Тайлър се появиха пет години след мен, а Адам беше последният, който стана Даниълс, една година по-късно.

— И нито едно момиче?

Той се засмя.

— Мама и татко казваха, че би било жестоко да натресат сестра на нас, седмината братя. Ние им стигахме.

— Изглежда са чудесни хора.

— Най-добрите. — Той се прозя. — Трябва да направим нещо по въпроса с жегата тук.

— Предлагам да направим още един опит с климатика. Включи го и ще го държим на слаба степен.

— Стой тук. Аз ще се погрижа за него.

Планът проработи. Изглежда, на ниска степен климатикът бе настроен доброжелателно. Ели помоли Макс да го засили само с едно деление, за да види какво ще се случи. За втори път реактивният самолет едва не ги отвя от стаята. За щастие Макс успя да го върне на слабата степен и тихият звук се завърна.

Ели отново се посмя здраво, претърколи се по корем и след секунди спеше дълбоко.