Джули Гарууд
Идеалният мъж (18)

Осемнадесета глава

Ели не приличаше на никоя друга жена, която Макс бе познавал. Жените, с които си лягаше, обикновено искаха дълги разговори след секса, някои очакваха комплименти или поне гушкане. Ели, от друга страна, искаше да спи.

След един час той отново я люби. Събуди я, като прокарваше пръсти в падината между гърдите и пъпа й, наблюдавайки лицето й. Тя не отвори очи, но си пое рязко дъх. Усмихнат, се наведе и я целуна.

— Този път аз определям темпото — прошепна й дрезгаво. Подръпна леко със зъби ухото й, за да привлече вниманието й. Искаше да я научи как да се отпуска и наслаждава на бавния секс, дори и това да го убиеше, както почти стана. Ако тя не откликваше толкова жадно на милувките му, той можеше и да удължи любенето им още малко, но никой от двамата не успя да овладее отприщената вълна на удоволствието. Тя свърши легнала върху него и след като треперенето й утихна, Ели отпусна глава върху рамото му и след по-малко от минута спеше дълбоко в прегръдката му.

Събудиха се в сауна. Ели спеше настрана, с глава върху рамото му и преметнала единия си крак върху неговия. Отвори очи, докато Макс се опитваше леко да отмести крака й, за да стане. Веднага се събуди напълно. Претърколи се настрани и опита да стане от леглото. Той я хвана през кръста и я придърпа за една дълга целувка. Смущението, което я бе връхлетяло, когато се беше събудила до него, изчезна и тя страстно отвърна на целувката му. После Ели стана и влезе в банята да си вземе душ.

Макс отиде в кухнята и изпи чаша портокалов сок, докато опитваше да разгадае как да намали градусите на климатика, но стрелката на термостата отказваше да помръдне.

Баща й очевидно бе ограбен, колкото и малко да беше платил за климатика. Макс се запита как ли ще реагира Уилям, когато получи следващата си сметка за електричество. Ако проблемът беше в кабелите, тогава имаше опасност от пожар. Реши, преди двамата с Ели да потеглят за летището, да поговори с баща й по този въпрос.

Студеният полъх се включи отново, докато Макс беше под душа, а Ели отиде в малката спалня, за да се приготви. Сложи си малко грим и гланц за устни и дори си облече пола, за да зарадва майка си. Беше къса, бледосиня и почти неомачкана. Снежнобялата й блузка беше вталена, но не прекалено.

Тъй като не беше спала в леглото си, не смени чаршафите, само приглади кувертюрата и отиде в стаята на Макс, за да свали чаршафите, но той вече го бе направил. Това не я изненада. Беше забелязала колко внимателен и дисциплиниран е той, когато е на работа, а това неминуемо се прехвърляше и върху навиците в личния му живот. Несесерът му за бръснене беше подреден, ризите му — грижливо сгънати в чантата. Макс контролираше средата си, доколкото бе възможно. Тя прие, че травмата от загубата на родителите му на толкова ранна възраст се бе отразила в голяма степен на поведението му. Вероятно и затова бе толкова добър в работата си.

Взря се за момент в леглото, представяйки си какво бяха правили в него. Буквално се изчерви, като си спомни колко ентусиазирано беше реагирала. Макс навярно я мислеше за сексуална тигрица и с него тя наистина се държеше като такава.

Въздъхна и се върна в дневната. Реши да смени чаршафите след разговора с баща си.

Изпи една диетична кола за закуска и подпряна на кухненския плот, проверяваше телефона си, когато Макс влезе в кухнята. Той наместваше пистолета си в кобура. Ели видя как закопча кобура и чу щракването.

Изведнъж отново се почувства смутена.

— Още не съм сменила самолетния си билет — започна тя.

— Нека първо говорим с баща ти, а после да се тревожим за пътуването.

— Благодаря, че се съгласи на този вариант.

— По-лесно ще бъдеш охранявана, ако си в болницата по цял ден и вкъщи през останалото време. Ще разполагаме с повече хора.

— Няма да се връщам в болницата за постоянно — уточни тя. После добави: — Само ако не им достигат хора и ме извикат за няколко часа, докато…

— Докато не откриеш къде се намира Патерсън?

Тя поклати отрицателно глава:

— Не, докато не реша къде искам да живея и работя.

Ели чу, че някой я вика по име. Беше сигурна, че е баща й, и тръгна към вратата, за да отвори. Отключи и в този момент Макс постави дланта си върху нейната и каза:

— Ти не отваряш врати. Аз го правя. И аз излизам първи. Ясно?

Тя се обърна и се озова притисната към вратата. Ръцете му бяха от двете й страни.

— Снощи… — започна той.

Беше намръщен. О, не, щеше да й каже, че е било грешка? Или по-лошо, да се извини за случилото се? Помисли си, че ще го ритне, ако го направи.

— Няма нищо — каза тя, опитвайки да го освободи от предполагаемото му чувство за вина. — Беше хубаво.

После забеляза развеселения му поглед и осъзна, че той не се чувства виновен за нищо. Макс я целуна. Беше кратко, като целувка за поздрав, и определено не й стигна.

— Хубаво? Скъпа, беше много повече от хубаво.

— Да — въздъхна тя.

Дори само като стоеше толкова близо до него, й прималяваше. Беше очаквала, че след като са се любили през по-голямата част от нощта, вече няма да реагира толкова лудешки на присъствието му. Това не се бе случило. Все още се разтапяше при вида му.

Ако не беше нетърпелива да приключи с неприятния разговор с родителите си и да потегли за Сейнт Луис, щеше да целуне Макс така, както й се искаше, но сега нямаше намерение да започва нещо, което не можеше да довърши.

Баща й отново извика името й. Тя си пое дълбоко дъх и каза:

— Добре, да действаме. — И се дръпна настрани, за да пусне Макс да излезе пръв, след което го последва.

Той се превръщаше в мишена. Който и да искаше да я застреля, трябваше да мине първо през него.

— Добра съм във ваденето на куршуми — прошепна тя. Не знаеше защо почувства необходимост да му съобщи тази несъществена информация. Казваше му го, за да не се тревожи той ли? Възможността да бъде ранен беше прекалено ужасна — дори и хипотетично.

— Знам — отвърна той. — Един от другите хирурзи в отделението обяснил на Шон, че си стигнала до стотния брой, преди да направиш три години в болницата.

— Не държа да ме помнят точно с този рекорд — сръга го между плешките тя. — Мисли му, ако позволиш да те ранят.

— Няма — обеща той, докато се оглеждаше.

Задният двор на къщата беше квадратен, много голям и идеално оформен, заобиколен от всички страни от дървета и храсти, които напълно скриваха гледката към съседните дворове. Зад дърветата имаше ограда, която също не се виждаше. На Когбърн щеше да му е трудно да намери добра позиция за стрелба, помисли си Макс. Дори и някой от съседите да не забележеше, че някакъв непознат минава през двора му, оградата и храстите щяха да го затруднят. Не, имаше по-добри места, където да изчака жертвата си. Прекалено много по-добри места всъщност.

Баща й задържа вратата отворена, за да влязат в кухнята.

— Направих гофрети — съобщи той. — Майка ти тъкмо се зае с бърканите яйца, а беконът вече е на масата и ще изстине. Не чухте ли, че викам?

— Татко, двамата с Макс искаме да говорим с теб и мама. Важно е — каза Ели.

— Колкото и да е важно, може да почака, докато закусим.

— Но това е…

— Елинор, чу баща си. Никакви сериозни разговори преди закуска — обяви майка й.

— Това някакво ново правило ли е?

— Това е типично южняшко правило.

— Добре, ясно — примири се Ели. — Ала веднага след закуска трябва да поговорим.

Никой от родителите й не реагира.

— Мамо?

— Добре, скъпа. Но сега хапнете.

Ели искаше само препечена филийка или протеиново блокче, но не можеше да обиди баща си, така че хапна по малко от всичко приготвено. Макс яде като мъж, който е гладувал цяла седмица.

— Да ти кажа ли тайната на моите гофрети? Газирана вода — обяви баща й гордо. — Затова са толкова леки и пухкави.

— Татко е майстор на гофретите — усмихна се Ели.

— И на домашно изпечения хляб — добави той. — Много е успокояващо. Но това е всичко, което готвя. Гофрети и хляб.

— Добре ли спа, Макс? — попита Клер.

Въпросът му напомни за климатика и той каза на Уилям, че трябва да се обади в магазина, откъдето го е купил, и да поиска да му го сменят.

— Взех го от финална разпродажба — обясни Уилям. — Но ще се обадя на техник още днес. Знам кого да повикам. Междувременно ще ми помогнеш ли да го разкача от кабелите?

Макс последва баща й навън.

— Не забравяй да му кажеш за термостата — извика Ели.

Той вдигна ръка, за да й покаже, че я е чул, точно преди да затвори вратата.

След като остана насаме с дъщеря си, Клер седна на масата до нея.

— Виждам, че още пиеш мляко — отбеляза с усмивка тя, когато Ели допи чашата си.

После започна да говори за задачите покрай сватбата и докато описваше сватбената торта, избухна в сълзи.

Ели беше удивена и разтревожена. Не беше виждала майка си да плаче от години, всъщност от деня, когато трябваше да я остави сама в дома на семейство Уийтли.

— Мамо, спри — настоя младата жена, взе салфетка от кутията на рафта и я подаде на майка си. — Моля те, спри да плачеш!

— Знам колко ти е трудно — започна майка й. Изтри сълзите си и продължи: — Иска ми се нещата да бяха различни. Сърцето ми се къса, като виждам, че двете с Ава не си говорите. Обичам всичките си дъщери, но ще ти призная, че Ава винаги е била изпитание за баща ти и мен. Толкова е упорита и това, което ти причини, беше жестоко и долно.

Ели онемя. Знаеше, че майка й я обича и че не фаворизира някоя от дъщерите си за сметка на другите, но никога досега не я бе чувала да говори с толкова силни думи за случилото се между сестрите.

— Ава знае моето и на баща ти отношение към случилото се. След като ти си тръгна толкова внезапно — и кой би могъл да те вини — почти се скарахме с нея. Ти беше съсипана и съкрушена от това предателство.

Не, не беше точно така, призна си Ели. Не беше нито съсипана, нито съкрушена. Беше бясна и се чувстваше унизена, но сърцето й не бе разбито.

— Ава каза, че не е било нарочно, че между тях двамата се получило незабавно привличане. Случва се.

Да, случва се, съгласи се мислено Ели, като си спомни първоначалната си реакция спрямо Макс. Определено имаше незабавно привличане помежду им, което дори се засилваше.

— В такъв случай е трябвало да дойде при мен и да ми каже, вместо да скача в леглото с него — каза тя.

— Да, трябвало е — кимна майка й. — Знам, че не желаеш да чуваш извинения, и те разбирам, но, Елинор, трябва да намерим начин да се справим с това и да го загърбим. Ава ще се омъжи за Джон следващата събота, независимо как се чувстваме ти или аз. Тя го обича и той също я обича. Моля те, опитай да го приемеш.

— Добре, мамо, ще опитам. А сега, моля те, спри да плачеш — помоли тя и подаде на майка си още една салфетка.

— Искаш ли да чуеш за приготовленията за градинското парти?

— Какво градинско парти?

— Не получи ли поканата?

Ели поклати глава.

— Възможно е и да съм я получила. Беше се натрупала доста поща. Платих сметките, но нямах време да прегледам останалите пликове.

— Ани организира градинско парти тук тази събота вечер в чест на Ава. Ще бъде прекрасно. Ани направи цялата организация от разстояние, представи си. Разбира се, Ава настоя да одобри всички подробности. Ще има около осемдесет човека, а може би и повече.

Ели продължи да слуша майка си, която й обясняваше какви проблеми са имали при планирането на партито и колко нервна и взискателна е била Ава, за да се получи всичко така, както тя иска.

— Нали не плащате вие за тази сватба, мамо?

— Не, не — отвърна бързо майка й. — Ава и Джон си плащат всичко.

Ели не вярваше това да е цялата истина, но реши да не спори.

— Ава свърши повечето работа, но… Просто е доста стресиращо. Ще бъда много благодарна, когато всичко свърши.

Макс влезе заедно с баща й, но се закова на място, като видя, че Клер попива очите си със салфетка.

— Каза ли й? — попита той.

Ели поклати глава:

— Моментът не беше подходящ.

— Какво да ми кажеш? — попита майка й, разтревожена отново.

Младата жена се подготви за предстоящата битка.

— Случи се нещо и се налага да заминем. Не мислех, че е необходимо Макс да ви го съобщава, защото ние все едно няма да бъдем тук, но той настоя и каза, че е важно да знаете, и аз… — Осъзна, че говори почти несвързано, и се насили да спре.

— Какво се е случило? — попита баща й.

— Макс, защо не им обясниш ти?

Макс си издърпа един стол точно до Ели, седна и бързо им разказа за случая Ландри и стрелбата по Шон Гудман. Остатъкът от разказа му отне само петнайсет минути, но после на Ели й трябваше цял час, за да успокои родителите си.

— Те действат на сигурно — обясни Макс. — Винаги успяват да разберат кои са потенциалните свидетели. А Ели и Шон са ги видели.

— Нали и двамата са били дегизирани — запротестира Уилям.

— Да, татко, били са. Аз изобщо не можах да ги идентифицирам.

— Какво ще правим, Уилям? Не искам да изпускам Ели от погледа си. Искам тя да остане заключена в къщата, докато не заловят онзи мъж, но знам, че това няма как да стане.

— Ще измислим нещо.

Ще измислят нещо?

— Татко, освен ако не желаеш един нежелан гост на сватбата, ние с Макс трябва да заминем.

— Какъв нежелан гост? — не разбра майка й.

Макс разбра. Постави ръката си на облегалката на стола на Ели и леко дръпна косата й. Нежеланият гост беше наемният убиец. Това не беше смешно.

— Вече съм била обвинявана, че съм съсипала няколко партита на Ава, и не мисля, че тя ще се зарадва, ако някой се появи и започне да стреля в църквата по време на сватбената й церемония.

— Мили боже, не говори така — обади се баща й.

— Ако остана тук, ще изложа всички на опасност. Наистина бих искала да постоя още малко. Не съм виждала Ани от над три години. Всички лели и чичовци ще дойдат тук, а повечето не съм ги виждала от дете.

— Това е прекалено опасно за теб — заяви майка й. — Но толкова ми се искаше да присъстваш на градинското парти. Ани ще бъде разочарована. Цялото семейство ще се събере, а това не се е случвало от години, нали, Уилям.

— Мамо, моля ви, не казвайте на Ани или Ава истинската причина за заминаването ми. Измислете някакво извинение.

— Дъщеря ми ще бъде ли в безопасност, ако се върне в апартамента си? — попита баща й Макс. — Тук някой непознат ще се набива на очи, но в големия град никой няма да му обърне внимание. — Лицето му започваше да се зачервява от гняв, защото той започваше да осмисля цялата ситуация.

— Там ще има повече агенти и полицаи, които да я охраняват.

— Ами ти, Макс? Ти ще предпазиш ли дъщеря ми?

— Да, сър. Няма да позволя на никого да я нарани. — Щеше да умре, но да спази обещанието си.

— Значи не си нейният приятел, така ли, Макс? — попита майка й. — Ти си тук като нейна охрана?

Той не се поколеба:

— Аз съм и двете.

— Знам, че държиш на Ели. Виждам го в очите ти — отбеляза баща й. — Това ще ти попречи ли да си вършиш работата?

— Не — отговори младият мъж с категоричен тон.

— Споменах ли, че градинското парти ще бъде в нашия заден двор? — попита майка й.

Ели видя колко разстроена е тя.

— Да, спомена го.

— До събота във всички ъгли ще има големи саксии със зеленина и огромно количество цветя по краищата на двора. Озеленителите пристигат утре, за да го оформят. Ще има цъфнали цветя във всички възможни цветове. О, а в дъното на двора ще има снежнобяла шатра с маси, покрити с бели ленени покривки, и облечени в бяло столове за тези, които не искат да стоят прави. Ще има и музика, цигулка. Ще направя много снимки, за да ти ги изпратя, Ели, за да не се чувстваш изолирана от празненството. — Очите й се напълниха със сълзи.

Това изобщо не беше по нейна вина, но Ели все пак се почувства виновна и отговорна, че родителите й са разстроени.

— Много съжалявам — прошепна тя.

Като видя разочарованието на лицето на съпругата си, Уилям се обърна към Макс:

— Не може ли вие двамата да останете поне за партито в събота? Можем да го направим безопасно. Ако Ели стои в къщата или в шатрата по време на партито и ако наемем някого да се погрижи за сигурността, няма ли да е възможно?

Родителите й изглеждаха обнадеждени и нетърпеливи. Ели знаеше колко е важно за майка й тя да остане и не искаше да я разочарова, но трябваше да бъде реалистка. Не искаше други хора да пострадат заради нея.

— Може да е опасно за вас и гостите, ако остана — предупреди ги тя.

— Знам, че може да осигурим безопасността на партито — настоя баща й. — Дори ако се наложи да наемем охрана. Имате снимката на онзи мъж, така че ще знаем за кого да се оглеждаме…

— Ландри може да е наел другиго — обади се Макс.

Клер не се отказваше от надеждата си.

— Но както каза Уилям, тук всички се познаваме. Някой непознат веднага ще се набие на очи.

— Дори ако е облечен като техник или доставчик? Ще го погледнете ли внимателно? — попита Макс.

— Аз познавам лично техника, на когото ще се обадя, за да поправи климатика — каза Уилям. — Няма да пусна никакви други хора за ремонти в близост до къщата, докато партито не приключи.

— Никой не знае, че си вкъщи, Ели — допълни майка й. — Защото самите ние не бяхме сигурни дали ще успееш да си вземеш отпуск. Казах на роднините, че ще опиташ да дойдеш, но че си много натоварена в работата и не е сигурно дали ще се освободиш. Ще пазим присъствието ти в тайна до самото парти. Ще предупредим Ава и Ани да не говорят за теб с никого.

Родителите й вече имаха план и погледнаха Макс в очакване на одобрение. Когато той не се съгласи незабавно, Клер го попита:

— Какво мислиш?

Телефонът на Макс завибрира, което бе сигнал, че е получил есемес. Той избута стола си назад и се изправи.

— Нека поговоря с някои хора и ще видим какво можем да направим.

Майката на Ели сплете пръсти, а баща й се усмихна.

— Добре, добре.

Младият мъж вдигна ръка.

— Не ви обещавам нищо. Ако не осигуря нужните хора, двамата с Ели ще си тръгнем. Ще трябва да го приемете. Става ли?

— Да, разбира се — каза баща й, докато майка й кимаше.

— Наистина мисля, че трябва да остана за партито… — обади се Ели.

Погледът, с който Макс я стрелна, й подсказа да не продължава. Ако тя си мислеше, че може да демонстрира малко независимост и способност да прави каквото си реши, явно бе сбъркала момента.

Младата жена се изправи, решила, че ако ще спори с Макс, това трябва да стане насаме, в друга стая, а не пред родителите й, но агентът на ФБР явно не се интересуваше кой ще го чуе.

— Скъпа, това решение не зависи от теб. Аз ще преценя. И ако аз тръгна, ти също тръгваш.

Той се извини и се отправи към дневната, за да прочете есемеса, който бе получил, и да му отговори.

Майка й отиде да потърси салфетките си от ирландски лен. Беше ги прибрала на тавана, докато циклят и лакират подовете на стаите. Ели реши да почисти кухнята. Тъкмо включи съдомиялната, когато по телефона й се обади жената на Карлос Гарсия — Дженифър. Жената говореше колебливо и изплашено.

— Запознахме се в полицейското управление, съпругът ми… Карлос имаше една бенка на врата и…

— Спомням си, Дженифър. Какво става?

— Казахте ми да се обадя, ако има проблем.

— Точно така. Какъв е проблемът?

— Дойдохме в клиниката до болницата, но жената на регистратурата ми казва, че нямаме застраховка.

— Лекарят в кабинета си ли е сега?

— Да, чух го да говори с един пациент.

— Добре, чудесно. Можеш ли да ми дадеш телефонния номер на регистратурата?

След секунди Ели бе записала номера.

— Изчакайте няколко минути, обещавам ти, че лекарят ще прегледа Карлос днес.

— Благодаря, доктор Съливан.

— Няма защо, Дженифър, и ми се обади пак, ако имате някакви други проблеми.

След това Ели позвъни на номера, който бе записала. Макс влезе в кухнята точно когато тя се разправяше с жената на регистратурата, която се бе представила като Мишел.

— Обажда се доктор Съливан. Знаехте, че Карлос Гарсия има записан час за доктор Шулц днес. Аз лично го записах, преди да замина от града.

— Да, но не ни казахте, че той няма застраховка. — Мишел говореше високомерно.

— Доктор Шулц обеща да направи операцията безплатно — обясни Ели. — Навярно е забравил.

— Той не прави безплатни операции.

Тонът на Ели стана леден.

— Свържете ме с него, а ако е прекалено зает да ми отговори, кажете му, че ще се свържа с доктор Уестфийлд и нека Шулц му обясни за малката операция, която направи на приятелката си преди три месеца. А, чакайте. Приятелката сте вие, нали, Мишел? Дали да не ме свържете и със съпругата на Шулц? Можем да проведем един конферентен разговор.

— Сега ще ви свържа, сега ще ви свържа.

Шулц се обади след минута. Звучеше много притеснен.

— Днес съм затрупан от пациенти. Нямам време за благотворителност. Дори не познавам този човек. Не ми ли каза, че си го срещнала в полицията?

— Да, срещнах Карлос в полицията и тогава забелязах бенката. Ти ми обеща, че ще направиш операцията.

— Нямам време…

— Добре, приключвам разговора. Ще се обърна към борда на директорите на болницата и се кълна, че до края на седмицата ще загубиш всички привилегии, които имаш. Ще го сторя веднага щом се върна в града.

— Не мислех, че ще се връщаш.

— Тогава ще заведа и оплакване в комисията на щата — продължи тя. — И разбира се, ще се обадя на жена ти, да си побъбря с нея…

— Чакай малко, знам, че ти обещах…

— Според изискванията на болницата си длъжен да извършваш определен брой безплатни операции и знам със сигурност, че досега не си направил нито една. Със сигурност ще спомена на Уестфийлд и това. Когато приключа с теб…

— Добре, добре, убеди ме. Ще приема пациента ти веднага щом затворя телефона.

— Слушай — предупреди го тя. — Ще се държиш с него и семейството му, сякаш са мои най-близки приятели. Само да съм чула, че си се издънил…

Макс чу целия разговор. Спомни си, че Бен му беше разказал как Ели говорила с някакъв мъж в полицията, но отказала да обясни за какво се е отнасяло. Сега разбра какво е направила тя за непознатия.

Ели затвори телефона.

— Смотаняк! — После забеляза, че Макс я наблюдава усмихнат. — Какво?

Той не отговори. Отиде до нея, повдигна брадичката й и я целуна.

— Това за какво беше? — попита го тя.

— Просто така — отвърна той и седна до нея. — Имам новини от Бен.

— Какви?

— Кал и Ерика Ландри току-що са се появили в офиса на ФБР заедно с адвокатите си.

— И къде по-точно?

— В Хонолулу.