Джули Гарууд
Идеалният мъж (17)

Седемнадесета глава

Стаята й беше гореща като ада. Огледа я цялата, дори под леглото и зад него, за да провери за вентилационни шахти, но не откри никакви. Кого беше наел баща й, за да инсталира отоплителната и охладителната система в тези стаи? — запита се тя. Който и да беше, очевидно му бе предложил неустоима цена.

Ели отвори вратата и усети прилив на студен въздух. Забеляза, че вратата на Макс също е отворена, и се запита дали единствените решетки на климатика са тези в миниатюрното коридорче.

Тихо се върна обратно в леглото и след секунди спеше дълбоко. След час се събуди замръзнала. Чаршафът и тънкото одеяло не можеха да я предпазят от арктическия студ, който нахлуваше в стаята. Мили боже, дори виждаше дъха си. Поради някаква причина това й се стори смешно и зарови лице във възглавницата, за да не се разсмее на глас. Какъв точно техник бе намерил баща й, за да монтира климатика? Все още не можеше да проумее.

Стана от леглото и си спомни, че е оставила мобилния си телефон в дневната. Откри го на облегалката на канапето, включи го да се зарежда върху кухненския плот и разтреперена, се отправи към леглото.

Когато зави зад ъгъла, се закова на място. Макс стоеше облегнат на рамката на вратата си и я гледаше. Косата му беше разрошена, а погледът му я пронизваше.

Беше невъзможно да не впери очи в него. Той бе невероятно мъжествен. Съвършен екземпляр, помисли си Ели, пое дълбоко дъх и забрави да издиша. Никой мъж не я беше възбуждал като Макс. Беше гол до кръста, само бе нахлузил дънките си. Дори не ги беше закопчал, подсказвайки, че е спал гол. Като си го представи така, цялата потръпна.

Нов повей на леден въздух облъхна лицето й. Тя разтри ръцете си, за да се стопли, и прошепна:

— Аз ли те събудих?

Той се отмести лениво от вратата, протегна ръце и нежно я придърпа към себе си. Тя можеше да отстъпи назад, ако искаше, но изобщо не й хрумваше да го направи, толкова силно беше желанието да го докосне.

Гърдите му излъчваха топлина и тя притисна глава към рамото му и обви ръце около врата му. Дори ароматът на тялото му я възбуждаше. А докосването му я стопляше цялата. Силните му ръце погалиха гърба й, после се спуснаха надолу и здраво стиснаха кръста й. Брадичката му докосваше косата й. Ели отметна глава назад и го погледна в очите, видя страстта в тях и разбра, че и той я желае толкова силно, колкото тя него.

Пръстите й се заровиха в косите му, а той наведе глава и я целуна. Без да бърза. Целувката беше бавна и чувствена.

Без да я изпуска от ръцете си, без да отделя устни от нейните, Макс я издърпа в стаята си и спря чак до леглото. Устните й бяха горещи и влажни, отвръщаха диво на неговите, а милувките на пръстите й по врата му го караха да копнее за много повече. Тя не му попречи, когато той издърпа нощницата й през главата, а пръстите й се спуснаха, за да избутат дънките му надолу. След секунди и двамата бяха голи и се строполиха върху леглото. Той се претърколи върху нея.

Макс издиша дрезгаво и продължително. Искаше да се наслади на момента. Усещаше как бие сърцето й, отмести един кичур коса от врата й и я целуна.

Тя се раздвижи нетърпеливо, когато той бавно зацелува тялото й. Целуна пъпа й, после белега на десния хълбок, спусна се още по-надолу, наслади се на вкуса й, докато тя започна да се извива от желание. Сетне отново се върна нагоре, целуна я отново — изгаряща целувка, без никакви задръжки.

Ели го избута да легне по гръб и започна да го гали и целува. Помилва раменете му, ръцете, заплениха я силата и горещината, които усещаше под върховете на пръстите си. Целуна всеки сантиметър от гърдите му, наслади се на допира на твърдите му косъмчета до гърдите си. Погали твърдия му корем с езика си, а ръцете й се спуснаха надолу и се възхитиха на възбудата му. Той си пое рязко дъх и потрепери. Издърпа я нагоре и я целуна отново, после се претърколи настрани.

Тя опита да го придърпа пак към себе си.

— Искам да те предпазя — прошепна той с надебелял от желание глас.

След секунди се отпусна върху нея, треперещ от нетърпение, покри с устните си нейните и я облада. Тя извика и повдигна ханша си, започна да се движи под него, а той опита да забави темпото. Беше като изтънчено мъчение да се опитва да стои неподвижно. Тя галеше раменете му, побъркваше го с необуздания начин, по който откликваше на тялото му. Той се раздвижи, отначало бавно, а после силно, изгарящо.

За пръв път в живота си Макс загуби контрол. Не можеше да се забави. Тя не му позволяваше. Той опитваше отчаяно да й даде толкова много удоволствие, колкото му даваше тя. Ноктите й се забиха в раменете му и тя се стегна около него и достигна до върха.

Ели прошепна името му, после го извика, пометена от усещания, които не беше изпитвала никога преди.

Неговият връх дойде скоро, също толкова помитащ и мощен. Почувства се изцеден, омаломощен, лишен и от последната капчица сила. Отпусна се върху нея с високо дрезгаво стенание.

Трябваха им няколко минути, за да се освестят. Когато най-после успяха да си поемат дъх, Макс се надигна на лакти и я погледна. Страстта още грееше в очите й и страните й бяха пламнали. Беше толкова красива, че той отново изпита страхопочитание към нея.

Наведе се и я целуна.

— Добре ли си?

Тя въздъхна.

— О, да — прошепна. — Чудесно.

Той се засмя.

— Така ли?

— Да — повтори тя.

Макс се претърколи и легна по гръб. Телата им бяха станали хлъзгави от потта, но студеният въздух от климатика охлади кожата им.

— Ей сега се връщам — каза й и стана от леглото. Погледна през рамо към златистото й тяло и се засмя. Ели бе заспала.

Тя беше права. Беше чудесно.