Джули Гарууд
Идеалният мъж (14)

Четиринадесета глава

Макс и Бен имаха последна среща с Роб Хюс, за да прегледат подробностите по случая Ландри, преди двамата да си заминат за Хонолулу.

— Грег Роупър ги посочи без колебание — обясни Хюс на Макс. Звучеше превъзбудено. — Никой не му е помагал или подсказвал за снимките. Нали така, Бен?

— Точно така — съгласи се той.

— Значи разполагаме с истински свидетел — обяви Роб. — Още няма да го включвам в списъка. Това си остава само помежду ни, става ли?

Макс кимна. Хюс започваше да захитрява. Веднага щом съобщеше името на свидетеля на прокурора, голям брой хора щяха да имат достъп до тази информация.

— Може би трябва да му осигурим някаква защита — предложи Бен.

— След като бъде записан като свидетел, ще му осигуря — увери ги Роб.

— Ами Шон Гудман? Ландри не знаят дали е успял да ги види добре. Ще оставиш ли някого при него?

— Докато е в болницата, да — отвърна агентът. — Там влизат и излизат прекалено много хора и охраната не е особено надеждна. Вижте какво стана с гангстера онази вечер.

— Според полицията, той не отговарял на профила на гангстер — обади се Макс. — Идентифицирали ли са го вече?

Бен поклати глава.

— Не е носел документи и никой в болницата не си призна да го е познавал. Говорих с детективите тази сутрин. Проверяват всички записи от охранителните камери в болницата, за да видят дали някой го е докарал пред болницата, или е дошъл със своята кола.

Макс не бе готов да приеме, че стрелбата е свързана с вражда между две банди.

— Може би трябва да проверим това, преди да се отправим към летището.

— Кое да проверим? — попита Хюс.

— Дали той наистина е бил член на някоя банда.

— Бил е — прекъсна го Роб.

— Но ако не е бил — продължи Макс, сякаш никой не го бе прекъснал. — Тогава трябва да попитаме…

— Охо, той започна с любимото си „ами ако“ — вметна Бен.

— Да, започнах — не се смути Макс. — И питам: ами ако не е бил там, за да стреля по човек от съперническа банда? Ами ако мишената е бил Шон, а новакът полицай го е спрял, преди той да стигне до етажа на Гудман?

Макбрайд извади телефона от джоба си.

— Нека се обадя на детектива, с когото говорих. Да видим дали са открили нещо.

Разговорът беше кратък и когато Бен затвори телефона, се обърна към партньора си:

— Камерите са го заснели как слиза от колата си. Била е паркирана в дъното на задния паркинг на болницата. Номерът му е от Небраска. Когато го проверили, открили, че е регистриран на Джордж Когбърн.

Макс погледна Хюс.

— Името Когбърн ти е познато, нали?

Агентът кимна:

— Да, макар че не бях го чувал от доста време. Когато двамата Ландри пристигнаха в Омаха, имаше един Уилис Когбърн, който им вършеше мръсната работа от време на време.

Бен отиде до един компютър и след като въведе идентификационния си номер и паролата в базата данни, написа името на Когбърн. На екрана се появи снимка.

— Уилис току-що е излязъл от затвора — осведоми ги той. — Възможно е пак да се е върнал в играта.

— Колата обаче е била регистрирана на името на Джордж Когбърн — напомни му Хюс.

Бен пусна търсене и отвори информацията за шофьорската книжка на Джордж.

— Същият адрес. Освен това прилича на Уилис. Сигурно са братя или пък братовчеди.

Макс кимна.

— Въпросът сега е къде се намира Уилис. Ако и брат му работи за Ландри, значи той е бил в болницата, за да се погрижи за свидетелите. Може би Уилис не иска да се връща в затвора и затова е изпратил брат си да свърши работата вместо него.

Хюс не чу последните им думи, защото говореше по телефона. Още преди да приключи разговора си, им съобщи:

— Уилис се е явил при отговорника за пробацията миналия четвъртък. Следващото посещение е чак след месец. Предостатъчно време да свърши някоя странична работа.

Бен се обади:

— Добре, значи знаем, че Джордж Когбърн е отивал при Шон Гудман. Ако онзи полицай не е видял оръжието му…

Макс се намеси:

— Може Шон да не е бил единствената му цел. — Целият се напрегна при мисълта, която се оформи в главата му. — Изглежда, семейство Ландри този път няма да изчакат оневиняването си. Съвсем очевидно е, че отсега са погнали свидетелите.

— Единственият надежден свидетел, с когото разполагаме, е Грег Роупър и ако успеем да го скрием, те няма да го пипнат — увери ги Хюс.

— Ами Ели Съливан? — попита Макс. — Те са били на метри от нея на онази пътека за бягане. Може да са набелязали и нея.

— Тя няма да бъде в списъка със свидетелите — настоя Хюс. — Те дори не знаят коя е тя.

Макс започваше да се вбесява.

— Не знаят коя е тя? Сериозно ли говориш? Едно отиване до болницата — и вече са научили. Там всички още говорят за случилото се. Десет минути, Роб. Толкова им трябват, за да научат името й. Джордж Когбърн е отишъл в болницата, за да премахне свидетел, а Уилис Когбърн може да е по петите на Ели. Проклет да съм, ако позволя това да се случи.

Хюс вдигна ръце.

— Виж, разбрах те. Ще изпратя някого да я предупреди и ще се погрижа болничната охрана да бъде приканена към повишено внимание.

— Тя не е в болницата — осведоми го Макс. — Замина за родното си градче в Южна Каролина, за да навести семейството си.

— Това е добре — каза Хюс.

— Хич не е добре — възрази Бен. — Знаеш не по-зле от нас, че семейство Ландри няма да се спрат пред нищо, за да се спасят. Точно сега дори не знаем къде се намират, както не знаем и къде е Уилис Когбърн.

Макс заяви натъртено:

— Ели Съливан се нуждае от защита.

Хюс понечи да възрази:

— Но тя не е…

— Тя се нуждае от защита — настоя Макс. — Ти си агентът, който води разследването на този случай, но ако ти не наредиш да й осигурят защита, аз ще го направя.

Роб отстъпи:

— Добре, ще се обадя на клона ни в Южна Каролина и ще видя какво мога да направя.

* * *

Два-три часа по-късно Бен и Макс пътуваха към летището, за да хванат самолета си за Хонолулу. Въпреки уверенията на Хюс, че Ели ще бъде охранявана, Макс усещаше как стомахът му се свива от все по-нарастващо притеснение.

Тъкмо щеше да премине през проверката за сигурност, когато мобилният му телефон иззвъня.

— Току-що получих информация от Омаха, че Уилис Когбърн не се е вясвал скоро в апартамента си. Влезли са вътре, претърсили са го и са намерили в кофата за боклук листче, на което са били записани имената на Шон Гудман и Ели Съливан.

— Кажи ми, че вече си изпратил някого при нея — настоя Макс.

— Направих каквото можах, но не можем да изпратим никого в Уинстън Фолс в следващите няколко дни, може би дори до седмица. Всички в най-близкия офис са заети с други случаи и освен това не всички щатни бройки са запълнени. Ще говоря с местните. Ще видя дали няма някой, който да я наглежда, докато тя не си замине.

— Те не са свършили никаква работа, когато семейството на Ели се е нуждаело от помощта им. Не вярвам да свършат нещо повече от това да изпратят някоя кола да минава край къщата два-три пъти дневно. Предполагам, че са съвсем малоброен екип.

Недоволството на Хюс беше очевидно и пределно ясно.

— Виж, ще намеря някого. Просто ще отнеме известно време. Доктор Съливан трябва да бъде предупредена. Ще й се обадя и ще й кажа да бъде нащрек, докато не изпратим някого да я охранява или докато не открием къде се намират останалите играчи.

Макс веднага се замисли за стреса, който Ели и семейството й бяха преживели заради заплахите на Патерсън.

— Не й се обаждай.

— Нямам избор. Тя трябва да бъде предупредена — повтори Хюс.

— Аз ще отида — изтърси Макс.

— Какво? — попита Хюс изненадано. — Не можеш да отидеш там. Трябва да се върнеш в Хонолулу, за да работиш по случая оттам.

— Ще си взема отпуск — отвърна Макс. — Само за една седмица, докато Ели не се върне у дома. Бен ще държи нещата под контрол. Той може да се консултира с мен по телефона. Ще се уговоря сам с офиса на ФБР в Хонолулу.

Той приключи разговора, преди Хюс да каже и дума повече.